Определение № 4393 от 09.12.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4393 гр. Варна, 09.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20213100502756 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ-ва ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. В. Т., ЯВ. ХР. Т. и ЕЛ. ХР. К., тримата от гр.

Несебър, Бургаска област срещу Решението № 262458/11.08.2021 год. по гр. дело № 16967/2019 год. по описа на РС-Варна, в частта му с характер на определение, с която е прекратено производството по цитираното гражданско дело в частта му по предявения от настоящите жалбоподатели против В. Г. ИВ. и ОРЛ. М. ИВ. (съпрузи), двамата от гр. Варна иск за делба на поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна, с адрес на поземления имот гр. Варна, район „Одесос", ***, с площ от 281 кв.м., при описани граници.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната му част, по същността си определение, е неправилно, като се настоява за отмяната му. Изводът на съда, че заявения за делба поземлен имот представлява обща част на построените в него сгради и делбата му е недопустима съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС, е неправилен, като не е съобразена спецификата на конкретния казус. Жалбоподателите считат, че в случая постановките на ППВС № 2/1982 год. по т. 1, букви „д“ и „е“ от цитирания тълкувателен акт, на които се е позовал районният съд за да прекрати производството в частта му относно делбата на поземления имот, са неприложими. Навеждат, че указанията по т. 1, б. д“ и б. „е“ от ППВС № 2/1982 год. имат предвид случаите, в които всеки един от съсобствениците на поземления имот притежава в индивидуална собственост изградена в имота сграда, т. е., имат предвид хипотезите, в които е налице пълна идентичност между собствениците на терена и собствениците на притежаваните в индивидуална собственост сгради. Настоящият случай не попада в горната хипотеза, поради което и указанията, дадени с ППВС № 2/1982 год. са неприложими.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част, по същността си определение, с която е прекратено производството по заявения иск за делба на гореописания поземлен имот.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, отговор на жалбата не е подаден.

Частната жалба е подадена в срок срещу обжалваем акт – определение с преграждащ по нататъшното развитие на делото характер – и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна като съображенията за това са следните:

1

За да прекрати производството в частта му по предявения от М. В. Т., ЯВ. ХР. Т. и ЕЛ. ХР. К., тримата от гр. Несебър срещу съпрузите В. Г. ИВ. и ОРЛ. М. ИВ., двамата от гр.

Варна, районният съд, въз основа на събраните доказателства, е приел, че поземленият имот представлява обща част на построените в имота сгради (чл. 38, ал. 1 ЗС), налице е т. нар.

„хоризонтална етажна собственост“, съответните ид. части от поземления имот са принадлежност към всяка сграда, поземленият имот няма самостоятелно правно битие, при което и липсва годен обект за делба. Позовал се е на нормата на чл. 38, ал. 3 ЗС, според която общите части не могат да се делят, в резултат на което е приел, че делбата на поземления имот е недопустима и е прекратил делбеното производство в тази му част, позовавайки се и на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с т. 1, б. д“ и б. „е“ от ППВС № 2/1982 год.

Определението е неправилно.

Обстоятелството, че поземленият имот е обща част на построените в него сгради, притежавани в индивидуална собственост от съделителите и че според нормата на чл. 38, ал.

3 ЗС, общите части не могат да се делят (т. е.у вещта е неделима по силата на закона) е въпрос по съществото на спора и има отношение към основателността на иска за делба на поземления имот, а не към процесуалната му допустимост. С други думи, в случаите, при които делбеният съд приеме, че заявен за делба имот не е годен обект на правото на собственост, тъй като няма самостоятелно правно битие, не представлява отделна, самостоятелно обособена вещ, а е обща част, съответно принадлежност към вещ, която е самостоятелен обект на правото на собственост, това обуславя извод за неоснователност на иска и няма отношение към допустимостта му.

Изложеното налага решението в обжалваната част, по същността си определение, с която е прекратено производството по иска на тримата жалбподатели против съпрузите В.

Г. ИВ. и ОРЛ. М. ИВ. за делба на поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.

Варна, с адрес на поземления имот гр. Варна, район „Одесос", ***, с площ от 281 кв.м., при описани в решението граници, да се отмени и делото да се върне на Районен съд – Варна за продължаване на процесуалните действия и постановяване на акт по същество по така заявения иск.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Решението № 262458/11.08.2021 год. по гр. дело № 16967/2019 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ с характер на определение, с която е прекратено производството по цитираното гражданско дело в частта му по предявения от М. В. Т., ЯВ. ХР. Т. и ЕЛ. ХР.

К., тримата от гр. Несебър срещу съпрузите В. Г. ИВ. и ОРЛ. М. ИВ., двамата от гр. Варна, иск за делба на поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна, с адрес на поземления имот гр. Варна, район „Одесос", ***, с площ от 281 кв.м., 2 при описани в решението граници и

ВРЪЩА делото на РС – Варна за продължаване на процесуалните действия и постановяване на акт по същество по така заявения иск.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3