Решение № 1596 от 04.07.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1596 гр. Бургас, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20252120101972 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от З. Ж. С. с ЕГН **********, с адрес: с. Р***, ул. ***, общ. Б***, обл. Б***, чрез адв. Д. М., против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С**, ул. ***.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит №*****/08.04.2022 г., сключен между нея и ответното дружество. Съгласно договора е следвало да върне сумата по кредита, която е в размер на 8100 лв., при сума за получаване от 6000 лв., лихва от 2100 лв. при ГЛП от 35, 00 % при срок на кредита от 18 на брой вноски. Съгласно чл.5 от договора, ищцата следвало да сключи договор за гаранция с дружеството „Фератум Банк“ с цел да бъде обезпечен сключения Договор за потребителски кредит №*****/08.04.2022 г. По този договор ищцата следвало да заплати сума в размер на 5940, 00 лв.

Твърди, че с Решение №2273 от 04.11.2024 г., постановено по гр.д.

№5740/2023 г. по описа на РС – Бургас, Договор за потребителски кредит №*****/08.04.2022 г. е признат за недействителен. Ищцата е заплатила по договора сумата от 11 950 лв., от които 6000 лв. за главница, 950 лв. лихва и 5000 лв. такса гаранция.

Сочи, че с оглед нищожността на Договор за потребителски кредит №*****/08.04.2022 г. на основание чл.23 от ЗПК, ищцата дължала връщане на чистата стойност – сумата от 6000 лв. Доколкото същата е заплатила 11950 лв., то на ищцата следвало да бъде възстановена сумата от 5950 лв., 1 представляваща недължимо платена по недействителния Договор за потребителски кредит №*****/08.04.2022 г.

Моли ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 5950, 00 лв., представляваща платена без основание сума на ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба – 19.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането. Претендират се и разноските. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди, че ищецът е предявил иск за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит №*****/08.04.2022 г. Изложени са подробни доводи в насока това, че посочения Договор за потребителски кредит №*****/08.04.2022 г. е действителен, като не нарушава императивните разпоредби на потребителското законодателство.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендират се разноските по делото. Представя писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявената по делото искова претенция е с правно основание по чл. 55, ал.1, предл.първо от ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да докаже факта, че е дал имуществено благо на ответника без наличието на основание за това. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответникът е да докаже, че полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото, или другите факти и обстоятелства, на които основава възраженията си.

По делото са представени разписки за извършени плащания от страна на З. Ж. С. с ЕГН ********** към „ФЕРАТУМ България“ ЕООД за периода от 16.05.2022 г. до 05.09.2023 г. Извършените плащания към дружеството са на общ размер от 11 950 лв.

По делото е представена и справка за получени плащания от страна на „ФЕРАТУМ България“ ЕООД по отношение на Договор за кредит №***** на З. Ж. С., видно от която същата е получила суми в размер на 6000 лв. – главница, лихва в размер на 576, 88 лв. и такса за предсрочно погасяване в размер на 6, 00 лв.

Видно от Решение №2273 от 04.11.2024 г., постановено по гр.д.

№5740/2023 г. по описа на РС – Бургас, съдът е прогласил нищожността на договор № *****/08.04.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен между З. Ж. С. с ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *****, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащ на 2 императивните разпоредби на чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посоченото решение не е обжалвано и към момента е влязло в сила.

Съдът намира, че ищецът е установил при условията именно на пълно и главно доказване заплащане на сумата в общ размер на 11950 лв. на ответното дружество. Следва да се посочи, че представените с исковата молба разписки, както и по същество извършените плащания на ищцата към ответното дружество, не са оспорени от страна на последното. Същите не будят съмнение и следва да бъдат кредитирани от съда в тази насока като установяващи категорично получаване на сумите от страна на ответното дружество.

Прави впечатление, че представената от ответника справка за получени плащания не включва всички суми, за които са представени разписки от страна на ищцата. Въпреки това, датите на извършване на плащанията съответстват напълно с датите, посочени във всяка една от представените от ищцата разписки. В самата справка е посочено, че съгласно чл.16.2, б. „а“ от Общите условия на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД кредиторът имал право да нареди сумата към лицето, комуто е дължима в случай, че бъде изплатена към кредитора и сумата не била задържана от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Това обяснява и разликата между сумите, за които са представени разписки и тези, описани в посочената справка, представена от ответното дружество.

Следва обаче да се посочи, че само по себе получаването на сумите от страна на ответното дружество без да е налице основание за това, обуславя именно основателността на претенцията. Въпросът дали получените от ответното дружество суми са преведени на трети лица касае отношенията между последните и ответното дружество. Посочената клауза в Общите условия не би могла да дерогира общите правила на ЗЗД, отнасящи се и уреждащи извъндоговорните отношения на неоснователно обогатяване, още повече и предвид установеното по делото, че облигационната връзка между ищецът и ответното дружество е приета за нищожна със влязъл в сила съдебен акт за това.

Съдът намира, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД е основателен. Съдът съобрази формираната в Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о, Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 50056 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2024/2022 г., I т. о., ТК, съдебна практика, съгласно която при недействителност на договора, съгласно и разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Видно от представената по делото писмени доказателства, ответникът е получил сумата в общ размер на 11 950 лв., като се установява, че същата сума е заплатена на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Чистата стойност на кредита, съгласно чл.23 от ЗПК е в размер на 6000 лв., която е и усвоена от ищцата.

3

Посочената сума следва да бъде приспадната от общо получената от ответника сума или сумата, която подлежи на връщане е в размер на 5950 лв.

При това положение, съдът намира, че ответникът по този иск следва да бъде осъден на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД да заплати на ищеца сумата в размер на 5950 лв., представляваща платена без основание сума на ответното дружество.

По тези съображения, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен за пълния предявен размер.

По разноските:

При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски, които са в общ размер от 238 лв. за заплатена държавна такса.

По делото е направено своевременно искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно посочената разпоредба адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. /Така и Определение № 88 от 9.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 446/2022 г., IV г. о., ГК /. Изявлението за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаването му е: правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна; липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл е и трайно формираната съдебна практика на ВКС по приложение на чл. 38 от ЗА. /Така Определение № 78 от 4.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4150/2021 г., IV г. о., ГК и др. /. Предвид обстоятелството, че изходът на делото е в полза на страната, то искането за осъждане за заплащане на адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено, като бъдат присъдени разноски в размер на 1074 лв. с ДДС.

Следва да се посочи, че възнаграждението е изцяло съобразено с предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и с представените доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС.

Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ггр. С**, бул. ***, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., ДА ЗАПЛАТИ на З. Ж. С. с ЕГН **********, с адрес: с. Р**, ул. ***, общ. Б***, обл. Б***, сумата от 5950, 00 лв., представляваща платена без основание сума на ответното дружество.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ггр. С**, бул. ***, представлявано от И В. Д. и Д. В. Н., ДА ЗАПЛАТИ на З. Ж. С. с ЕГН **********, с адрес: с. Р***, ул. ***, общ. Б**, обл. Б**, сумата от 238, 00 л в . , представляваща направените в исковото производство съдебно – деловодни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв.

„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ггр. С**, бул. ***, представлявано от И В. Д. и Д. В. Н., ДА ЗАПЛАТИ на адв.Д. В. М. от АК - П*** сумата от общо 1074 лв., представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ, осъществена по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5