Решение № 616 от 30.03.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 616 гр. Варна , 26.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20213100500113 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от В. И. К., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. А.К., срещу Решение №261017/04.11.2020г. по гр.д. № 19649/19г. по описа на ВРС, 26-ти с-в, с което са отхвърлени предявените от В. И. К. с ЕГН ********** от гр. Варна срещу Ч. Д.П.-Я., с рег. № 711 в КЧСИ, с район на действие – ВОС, искове за заплащане на следните суми: сумата от 2 911,75 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от действия на Ч., изразяващи се в незаконосъобразно изпълнение върху несеквестируем доход от трудово възнаграждение, причинени по изп.д. № 20167110400300 по описа на Ч. Д.П.-Я., с рег. № 711 в КЧСИ, с район на действие – ВОС и сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в преживени стрес, страдания и страх за оцеляване, причинени от действия на Ч., изразяващи се в незаконосъобразно изпълнение върху несеквестируем доход от трудово възнаграждение, причинени по изп.д. № 20167110400300 по описа на Ч. Д.П.-Я., с рег. № 711 в КЧСИ, с район на действие – ВОС, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, на основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД, както и е осъдена жалбаподателката да заплати 500 лв. разноски на Ч. В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът е основал решението си само на установеното, че е налице декларация от жалбоподателката, с която тя изразява съгласие суми да й бъдат удържани, както и на приложеното уведомление от третото лице-работодател, което не оспорва вземането и сочи, 1 че ще прави удръжки. Твърди се, че обжалването на действията на Ч. е право, а не задължение и е без значение кога страната ще се позове на незаконосъобразността на извършени действия. Моли се за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна Ч.

Д. Я., която оспорва жалбата. Излага, че са спазени всички норми при налагане на запора, като Ч. е уведомил работодателя, получил е съобщение по чл.508 ГПК. Същият е бил в невъзможност да отговаря за незаконосъобразно извършените удръжки. Сочи, че изводите на съда са правилни и законосъобразни и моли да бъде потвърдено постановеното решение.

Становище по жалбата е изразено и от третите лица-помагачи ЗАД „Армеец“ и ЗК „Лев Инс“ АД, които също я оспорват. Поддържат съображенията, изложени от Ч. в отговора на въззивната жалба. Молят решението да бъде потвърдено.

По предмета на така предявените искове с правно основание чл. 441 ГПК се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба са изложени твърдения, че въз основа на издаден от ВРС изпълнителен лист от 23.02.2016г. срещу ищеца е образувано изп.д. № 20167110400300 по описа на Ч. Д.П.-Я., с рег. № 711 в КЧСИ, с район на действие – ВОС. О. Ч. бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата при работодателя й „Хектор 2010“ ЕООД. Текстът на запорното съобщение до работодателя от 12.10.2016г. бил недостатъчен, неточен и неясен. От първата заплата след запорното съобщение на ищцата била удържана сумата от 103,66 лева. Тя решила да не внася суми допълнително.

След това всеки месец били правени удръжки от заплатата на ищцата.

Въпреки че същата била под минималния размер, работодателят изпълнявал запорното съобщение под страх от санкция от Ч. В периода от м. октомври 2016г. до м.ноември 2018г. всеки месец били удържани суми от заплатата на ищцата в общ размер от 2 911,75 лева, които засягали несеквестируемия й доход. В този смисъл ищцата счита, че Ч. виновно й е причинил имуществени вреди в размер на 2911,75 лева. В периода, в който са правени удръжките едно от децата на ищцата било непълнолетно – ученик в гимназия. Ищцата твърди, че е претърпяла и неимуществени вреди от посочените действия на Ч. Ежемесечно удържаните суми от заплатата на 2 ищцата съставлявали ¼ от дохода й, като за нея и семейството й оставали по 330 лева на месец. Същите били недостатъчни за оцеляване и съществуване.

На ищцата се наложило постоянно да се унижава като иска пари на заем за закупуване на неща от първа необходимост, което представлявало огромен стрес за нея и семейството й.

В законоустановения срок ответникът Ч. Д. Я. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и по размер. Сочи, че в текста на запорното съобщение са дадени указания на работодателя, че удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 от ГПК. Разяснено било и задължението на работодателя по чл.508 от ГПК. Твърди, че в настоящия случай отговорността за причинените вреди следва да се носи не от Ч., а от работодателя. Оспорва се твърдението за извършени незаконосъобразни действия от Ч., както и причинната връзка между тях и претърпените от ищцата вреди. Сочи, че взискателят е посочил способ за изпълнение чрез запор върху трудово възнаграждение, а в тежест на работодателя било да изчисли размера на удръжките. Твърди, че налагайки запор Ч. е изпълнил задълженията си по закон. Сочи се още, че длъжникът не е направил възражение пред работодателя за размера на удръжките.

Отделно от това ищцата не е обжалвала и действията на Ч. по налагане на запора. В условията на евентуалност се твърди съпричиняване на вредите от страна на ищцата, тъй като не се е възползвала от законовите възможности по ГПК.

Третите лица помагачи ЗК „Лев Инс“ АД и ЗАД „Армеец“ АД, конституирани по искане на ответника предвид наличието на договор за застраховка между него и тях през процесния период, в който се твърди, че са търпени вредите, оспорват исковата молба. Сочат, че Ч. е действал законосъобразно, като е наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжника, а задължение на работодателя е да изчисли размера на удръжките при съобразяване с несеквестируемата част.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

3

Не е спорно между страните, че при Ч. Д.П.-Я., с рег. № 711 в КЧСИ, с район на действие – ВОС е образувано изп.д. № 20167110400300 въз основа на изпълнителен лист от 23.02.2016г., издаден по гр.д. № 5970/2013г. по описа на ВРС срещу длъжника В. И. К..

Видно от преписката по образуваното изп. дело е, че с постановление от 12.10.2016г. Ч. Д.П.-Я. е наложила запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. И. К., получавано от „Хектор 2010“ ЕООД гр. Варна. На същата дата е изпратено съобщение за налагане на запор до длъжника В.К..

Запорното съобщението е връчено на „Хектор 2010“ ЕООД на 21.10.2016г. В съобщението до работодателя е посочено, че на осн. чл.450 ал.3, чл.507, чл.508 вр. чл.446 ГПК се налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В.К. до погасяване на задължението, като удръжките следва да се правят ежемесечно при спазване правилата на чл.446 ГПК. Даден е тридневен срок от получаване на съобщението работодателят да посочи оспорва ли основателността на вземането, дали е готов да плати и наложен ли е запор и по други изп. листове.

От „Хектор 2010“ ЕООД до Ч. Д.П.-Я. е изпратено писмено съобщение по чл.508 ал.1 от ГПК от 24.10.2016г. , в което е признато за основателно вземането, върху което е наложен запора, тъй като длъжникът В.К. е служител в „Хектор 2010“ ЕООД на длъжност „продавач-консултант, като е заявена готовност да се правят удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника месечно при спазване правилата на чл.446 от ГПК, които да бъдат внасяни по посочена от Ч. банкова сметка.

Видно от приложените преводни нареждания от „Хектор 2010“ ЕООД по сметка на Ч. Д.П.-Я. в периода от м.11.2016г. до м.011.2018г. ежемесечно са внасяни суми за задължението на В.К., както следва: през м.11.2016г. – 103,66 лева, през м.12.2016г. – 103,26 лева, през м.01.2017г. – 103,66 лева, през м.02.2017г. – 103,38 лева, през м.03.2017г. – 103,03 лева, през м.04.2017г. – 103,58 лева, през м. 05.2017г. – 115.15 лева, през м.06.2017г. – 114,66 лева, през м.07.2017г. – 104,19 лева, през м.08.2017г. – 104,47 лева, през м.09.2017г. – 104.07 лева, през м.10.2017г. – 111.03 лева, през м.11.2017г. – 105 лева, през м.12.2017г. – 105,25 лева, през м.01.2018г. – 4

112,34 лева, през м.02.2018г. – 117,29 лева, през м.03.2018г. – 116,71 лева, през м.04.2018г. – 117,22 лева, през м.05.2018г. – 129,25 лева, през м.06.2018г.

– 123,02 лева, през м.07.2018г. – 117,84 лева, през м.08.2018г. – 117,84 лева, през м.09.2018г. – 122,26 лева, през м.10.2018г. – 118,19 лева, през м.11.2018г.

– 117,70 лева.

От В. И. К. до Ч. Д.П.-Я. е депозирана молба от 15.01.2019г. да й бъде възстановена надвзетата по делото сума, като Ч. е преценил, че надвзета се явява сумата от 284,48 лева, която е изплатена на ищцата по банков път видно от платежно нареждане от 31.01.2019г.

От третото неучастващо в производството лице „Хектор 2010“ ЕООД по реда на чл.192 от ГПК е представена декларация от В. И. К. от 02.01.2018г., с която същата е декларирала, че във връзка с наложения й запор от съдебен изпълнител, дава съгласие да продължи внасянето на вноска от месечната й заплата.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищцата – Д.К.М.а (съпруг на ищцата) и М.В. (сестра на ищцата). Съгласно показанията им ищцата работи в хранителен магазин на минимална работна заплата. Към периода, в който й били правени удръжки, семейството имало заем, живеели по д наем, за който плащали 400 лева, синът им бил непълнолетен, а дъщеря им била абитуриентка. Ищцата преживяла много тежко този период, защото останала почти без доходи. Многократно съпругът й я виждал нощем да плаче и да пие билки, имала забележима нервност през същия период. Ищцата споделяла на сестра си – св. Василева, че не им стигат парите, че много пъти се налагало да се обажда за заеми, които не може да върне, както и че пиела различни неща за безсъние.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че в процесния период м.10.2016г.м.11.2018г. общият размер на сумите удържани от работната заплата на ищцата е 2 911,75 лева. Съобразно размера на несеквестируемия доход за всяка година, размерът на надвзетите суми е 2 907,35 лева. С платежно нареждане за кредитен превод от 31.01.2019г. сумата от 284,48 лева е 5 преведена по сметка на ищцата от Ч. Д.П.-Я. с основание „надвзета сума“.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Искът намира правното си основание в нормата на чл.441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД.

Цитираната правна норма предвижда, че частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Респективно, в тежест на ищеца е да установи наличието на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение на Ч., в резултат на което като пряка и непосредствена последица са настъпили вреди за длъжника. Твърденията на ищеца, че незаконосъобразното принудително изпълнение се изразява в неспазване от Ч. на нормите на чл.446 ГПК и нарушаване на несеквестируемостта на вземания на К. от трудово възнаграждение. Тези твърдения са неоснователни.

Нормата на чл.507 ГПК сочи, че запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, като в запорното съобщение се забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника. Законодателят сочи, че следва тези вещи да бъдат точно индивидуализирани. Видно е, че съобщението до работодателя на ищцата е изпратено още с постановяване на запора, както и със съобщението до ищцата за наложения запор. В съобщението ясно е описано както задължението на К. по размер, така и върху какви суми следва да се наложи запора- а именно доходите от трудово възнаграждение. Изрично е посочено, че следва удръжките да бъдат правени ежемесечно при спазване на разпоредбите на чл.446 ГПК. Последната норма сочи именно секвестируемата част от трудовото възнаграждение в зависимост от размера му. Ч. е изпълнил и задължението си по чл.508 ГПК / в редакцията му от 01.03.2008г./, като е дал тридневен срок на работодателя да посочи признава ли за основателно