Решение № 325 от 03.12.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Дупница, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20251510200913 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-0245-000042/07.03.2025 г., издадено от началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което, на Н. П. Н., с адрес: гр. Б............, ул. Д............ №......,вх......,ет.......,ап......, с ЕГН **********, по реда на чл.

53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 50,00 лева, за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.

НП е обжалвано в срок от санкционирания водач. В жалбата се излагат съображения за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че административнонаказателното производство е било инициирано тенденциозно и нарушението не е било извършено от водача, тъй като е управлявал таксиметров автомобил и е бил с клиент. Иска се отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Същият пледира за отмяна на НП като поддържа жалбата и развива пред съда своите допълнителни съображения за това.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното: на 23.02.2025 г., около 07:55 часа, в гр. Бобов дол, в района на „Кооперативен пазар“, 1 по ул. „Св. Спас“ и в посока към ул. „Димитър Благоев“ жалбоподателят, който е таксиметров шофьор управлявал служебния си лек автомобил, марка и модел „Ф.........”, с рег. № ............., без поставен обезопасителен колан с какъвто МПС е оборудвано.

Водачът бил забелязан да се движи от автопатрул на РУ-Бобов дол, съставен от свидетелите Р. и В., които спрели водача за проверка и се приближили до автомобила му, като установили, че същият не извършва таксиметров превоз и в МПС няма друго лицеклиент. С оглед установените обстоятелства, свидетелят Р., в присъствието на св. В. и на жалбоподателя, съставил и връчил АУАН на нарушителя. АУАН е подписан от актосъставителя и св. В., като жалбоподателят отказал да го подпише и да получи препис от АУАН, което било отразено изрично в разписка и удостоверено с подписа на свидетеля В.. В законовия 7-дневен срок не са депозирани възражения срещу АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено процесното НП № 25-0245000042/07.03.2025 г., издадено от началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което, на Н. П. Н., с адрес: гр. Б............, ул. Д............ №......,вх......,ет.......,ап......, с ЕГН **********, по реда на чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание - „глоба”, в размер на 50,00 лева, за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат изцяло по признаци.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на част от събраните по делото гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Р. и В., които еднопосочно, последователно, ясно и непротиворечиво споделят само фактите и обстоятелствата, които си спомнят за случая и въпросната проверка, като са категорични, че водачът е бил без поставен обезопасителен колан и сам в управлявания от него таксиметров автомобил. И двамата полицейски служители поддържат изцяло отразеното от тях в съставения при проверката АУАН, като добросъвестно споделят някакви за фактите за които не са сигурни или нямат конкретен спомен. В същото време, макар св. Р. да е съставил още 2 броя други АУАН, преди и след процесната проверка и св. В. да е участвал веднъж и при друга проверка на водача във връзка с неработещи светлини, за която и самият жалбоподател признава пред съда, няма никакви конкретни и преки доказателства за предварително влошени и тенденциозно извършени неправомерни действия от контролните органи спрямо жалбоподателя, който явно е и доста чест нарушител на ЗДвП, видно от приложената му справка за нарушител/водач където чисто хронологично са отразени и множество други предходни и последващи нарушения по ЗДвП, вкл. и по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. Повечето от тези нарушения са установени на територията на други градове, където св. Р. изобщо не осъществява проверки.

Съдът не се доверява изобщо на казаното от св. И. Т., който опитва да представи себе си като очевидец, който е бил в процесния таксиметров автомобила в деня и часа на 2 проверката от полицейските служители. Категорично този свидетел не е бил и няма как да е бил там в този ден и час, доколкото сам сочи в разпита си, че с жалбоподателя пристигнали в гр. Бобов дол едва около 10:00 часа сутринта, докато видно от АУАН същият е бил съставен за констатирано управление на МПС в 07:55 часа, или 2 часа по-рано от твърдяното от този свидетел. Нещо повече същият не е бил възприет изобщо от полицейските служители извършили проверката, както и той самият не казва пред съда как е бил спрян за проверка таксиметровият автомобил, като твърди, че е бил на задната седалка и не е видял, дали е бил спрян със стоп палка или със светлинен или звуков сигнал от патрулния автомобил. Сочи в разпита си, че след проверката жалбоподателят се върнал при него и му казал, че полицаите пак му писали акт за шофиране без колан, докато е с клиент, но в справката му за нарушител водач липсва такова отразено друго по-ранно нарушение по чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП и то съставено от служител на РУ-Бобов дол, за да се приеме, че настоящото е повторно такова санкционирано от същите полицаи. Отделно от всичко това този свидетел демонстрира личното си отношение към полицейските служители, като заявява, че е инициирал срещу същите дисциплинарна проверка от вътрешна сигурност на МВР, тъй като му съставили незаконно актове и фишове по ЗДвП. Съобразно тези драстични противоречия и изрично отразеното в текста на АУАН, че жалбоподателят е бил сам в автомобила си и не е посочил изобщо пред полицейските служители присъствието в него на св. И. Т., съдът приема, че не може да се довери изобщо на казаното от последния, доколкото е категорично опровергано, вътрешно противоречиво и обективно недостоверно.

Съдът базира изводите си за фактите и върху приложените множество писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. Съдът кредитира изцяло приложените писмени доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд, като въззивна съдебна инстанция е винаги инстанция по същество – чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е бил издаден изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от компетентния за това административен орган, при спазване на процесуалните правила и срокове за това. АУАН и НП съдържат пълно и точно описание на извършеното нарушение, както и доказателствата, на базата на които АНО е приел тези изводи.

По нарушението на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП:

3

Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.”.

Неспазването на тази норма влече след себе си санкционните последици, предвидени в чл.

183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП / изм. и доп. ДВ, бр. 51 от 2007 г./, който текст гласи: „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: т.7. не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска“

В същото време съгласно чл. 137а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП – „Могат да не използват обезопасителни колани: т. 4 водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място“.

С поведението си на пътя описано идентично в АУАН и НП, като управление на МПС без поставен обезопасителен колан, с какъвто същото безспорно е било оборудвано и при липса на доказателства, че водачът попада в изключенията по чл. 137а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, доколкото е бил сам в автомобила и без клиент, жалбоподателят Н. Н. като водач на МПС по см. на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, е извършил съставомерно от обективна и субективна страна нарушение именно на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е бил санкциониран с предвидената глоба, в абсолютен размер от 50,00 лева, съгласно по благоприятната и приложима все още към датата на нарушението редакция на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП – изм. по-късно с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г., доколкото новата редакция на санкционната норма предвижда по-високо наказание – глоба в размер на 100,00 лева.

Нарушението е реализирано от субективна страна с пряк умисъл, доколкото водачът е бил наясно със задължението си да управлява процесното МПС с поставен обезопасителен колан, когато е сам в автомобила, но по свое желание не го е сторил.

В подкрепа на изложеното относно нарушението по чл. 137а, ал.1 ЗДвП, виж и Решение № 119 от 18.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 52 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 56 от 25.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 61 / 2022 г. на Административен съд – Кюстендил.

За административното нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП не е приложим чл. 28 от ЗАНН, доколкото в случая деянието не разкрива степен на обществена опасност, която да е значително по-ниска от типичната за нарушения от съответния вид. Нещо повече противоправното поведение на водача не е изолиран случай за него да нарушава ЗДвП, като видно от справката му за нарушител/водач същият е многократно санкциониран преди и след процесната дата за различни нарушения по ЗДвП, вкл. и за такива по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Поради изложеното обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

4

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0245-000042/07.03.2025 г., издадено от началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което, на Н. П. Н., с адрес: гр. Б............, ул. Д............ №......,вх......,ет.......,ап......, с ЕГН **********, по реда на чл.

53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 50,00 лева, за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

5