Решение № 2841 от 21.06.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8211/2023
- Вид
- Решение № 2841
- Подписан
- 21.06.2024
- В сила
- 02.04.2025
- Състав
- Николай Диянов Голчев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 26, ал. 4 · Търговски закон
- чл. 301 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2841 гр. Пловдив, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330108211 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод на искова молба и уточнение към нея от 26.06.2023г., подадени от “Тепавица – Рай 1” ООД срещу „Хеброс Олд Таун“ ООД, с които е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер от 2906, 40 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по сключен между страните писмен договор от 13.06.2022г. за извършване на услуга по пране на спално бельо и килими и за която сума са издадени фактура № ....................../ ... на стойност 2851, 18 лв., фактура № ........./ ....... на стойност 16, 10 лв. и фактура № ......./ ....... на стойност 39, 12 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /....../ до окончателното й погасяване и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2671/ 27.04.2023г. по ч.гр.д. № 5691/ 2023г., по описа на Районен съд- Пловдив, XVII- ти гр. с-в.
В исковата молба и в уточняващата молба на ищеца от 26.06.2023 г. са изложени твърдения, че по възлагане на ответника ищецът е извършил услуга по пране на спално бельо и килими. Изтъква се, че възлагането на работата е сторено по силата на сключен между страните писмен договор от 13.06.2022г.
1
Цената била уговорена на килограм, като за спално бельо е 2.20 лева за килограм, а за килими 2.30 лева за килограм. Вещите за пране се предавали по утвърден график, като поръчката се изпълнявала за период от около два до три дни. За извършената услуга са издадени посочените по – горе фактури, в които е посочен видът и количеството предадена, съответно приета поръчка (дейност). Поддържа се, че изработеното е надлежно предавано на ответника, който е приел резултатът от почистването и прането без каквито и да било забележки. Въпреки това, плащане за извършената от ищеца дейност не е постъпило. Предвид изложеното, моли се предявеният иск да бъде уважен.
Претендират се сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Оспорва между ищеца и ответника да е сключен процесният договор от 13.06.2022г. Оспорва договорът да носи подпис на представител на ответника. В тази връзка се акцентира върху обстоятелството, че лицето И. Н., който е подписал договора от името на „Хеброс Олд Таун“ ООД, не е ...................... и не разполага с каквато и да било представителна власт да сключва договори от името на посоченото дружество. Предвид това, договорът от 13.06.2022г. не би могъл валидно да обвърже ответника. Оспорва се ответното дружество да е предавало спално бельо и килими за пране, предмет на процесните фактури. В случай, че се приеме, че е налице валидно сключен договор, то се твърди, че в периода от 07.06.2022 г. до 01.12.2022 г. оперативното управление на дейността на хотела на ответника, за който се твърди да са извършвани поръчките, е осъществявано от търговски пълномощник– „Булрайзен“ ЕООД, който инцидентно е ползвал услугата на ищеца в полза и за сметка на ответника, но след като ищецът е върнал похабено спално бельо, което е неизползваемо, са преустановили договорните отношения. Оспорва представените от ищеца с исковата молба писмени документи, доколкото са частни такива, не носят подпис на представител на ответника и не го обвързват. Възразява се, че издадените фактури не са подписани, не са изпратени на ответното дружество, съответно същото не ги е и осчетоводило.
Възразява се и че сами по себе си издадените фактури не доказват възникване на правоотношение и изпълнение по него. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените разноски.
2
В производството е конституирано като трето лице- помагач „Булрайзен“ ЕООД. С писмено становище от 19.10.2023г. оспорва предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен като недоказан.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното проявление на следните материалноправни предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, с предмет процесното задължение по извършване на услуга по пране на спално бельо и килими ; точно осъществяване на дейността от страна на ищеца (в качеството му на изпълнител); предаване, съответно приемане на осъществената работа от възложителя- ответник и настъпила изискуемост на задължението за заплащане на възнаграждение за реализираната дейност. Посочените юридически факти следва да бъдат установени от ищеца.
Ищецът базира исковата си претенция на писмен договор от 13.06.2022г. (л. 35 от делото), за който твърди, че валидно обвързва страните по делото. С отговора на исковата молба ответната страна е релевирала изрично възражение, че посоченият договор не я обвързва, тъй като за ответното дружество „Хеброс Олд Таун“ ООД, договорът е подписан от лице, което не разполага със съответна представителна власт. Съдът счита възражението за основателно по следните съображения: прочитът на титулната част на договора от 13.06.2022г. налага разбирането, че за „Хеброс Олд Таун“ ООД е положил подпис лицето И. Н., който е обозначен като „----“.
От осъществена служебна справка в Търговски регистър на осн. чл. 23, ал. 6 Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се установява, че И. Н. не е ...... на „Хеброс Олд Таун“ ООД (никога не е бил вписван като ...... на „Хеброс Олд Таун“ ООД ), поради което не би могъл да положи подпис и да действа като органен представител на дружеството към дата 13.06.2022г. Предвид това, за да представлява ответното дружество, съответно да бъде изразител на волята на самото юридическо лице, е необходимо да е налице упълномощаване на И. Н.
3
(делегиране на представителна власт). По делото няма изложени твърдения И.
Н. да е бил прокурист на „Хеброс Олд Таун“ ООД, а и от справка в Търговски регистър при Агенция по вписванията такова вписано обстоятелство не се установява, поради което не следва тази хипотеза да бъде подлагана на допълнително обсъждане.
В хода на процеса бе представен и приет по делото, Договор за възлагане на управление на търговски пълномощник от 07.06.2022г., сключен между „Хеброс Олд Таун“ ООД с ...... Д. Р. Т. и „Булрайзен“ ЕООД с ...... Й.
Д. Н. (л. 70- 74). По силата на посочения договор обаче, не би могло валидно да се учредят представителни права на И. Н. като търговски пълномощник на „Хеброс Олд Таун“ ООД , тъй като не е спазена разписаната в чл. 26, ал. 1 ТЗ форма. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ТЗ обикновеният търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговеца за извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. Доколкото представлява търговеца при извършването на действия и сделки, които покриват съдържанието на понятията "търговско занятие" или "предмет на дейност на търговеца", то такова лице действа като търговски пълномощник.
Упълномощителната сделка по чл. 26, ал. 1 ТЗ е формална – писмена с нотариално заверен подпис на търговеца (изрично в тази връзка - Решение № 214 от 25.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 279/2020 г., IV г. о., ГК и мотивната част по първи въпрос от ТР от 12.12.2016г. по тълк. дело № 5/ 2014г. на ОСГТК на ВКС). Тоест, за да се приеме, че Н. би могъл да действа като търговски пълномощник на „Хеброс Олд Таун“ ООД (а оттам и че може да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца, включително и да сключва договори), то е необходимо да е налице нарочно пълномощно с нотариално заверен подпис, делегиращо представителна власт на Н. или договор с нотариално заверен подпис, в който да е инкорпорирано упълномощаване на Н. от страна търговеца. В рамките на настоящото производство не бяха ангажирани доказателства в тази насока- пълномощно с нотариално заверен подпис въобще не е налице, а приетият по делото Договор за възлагане на управление на търговски пълномощник от 07.06.2022г. (в който би могло да е инкорпорирана упълномощаваща клауза) е сключен в обикновена писмена форма. Отделно от изложеното, освен че липсва пълномощно с нотариална заверка на подписа съгласно изискванията на чл. 26, ал. 1 ТЗ, И. Н. не се е подписал в Договора от 13.06.2022г. като 4 прибавя към фирмата своето име и добавка, че е пълномощник, както изисква разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ТЗ (в тази връзка- Решение № 454 от 22.03.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1507/99 г., V г. о). Предвид изложените съображения, то не би могло да се приеме, че И. Н. е действал като търговски пълномощник на ответното дружество „Хеброс Олд Таун“ ООД. Задължение на ищеца като договаряща страна е, преди сключване на договора да се увери, че същият се подписва от лице, разполагащо със съответна представителна власт (било то като органен представител на юридическото лице или като представител по пълномощие).
Съобразно изложеното, то явно е, че при сключването на процесния Договор от 13.06.2022г., И. Н. е действал от името на „Хеброс Олд Таун“ О О Д без да разполага с представителна власт (не е нито органен представител на юридическото лице, нито разполага с делегирана от юридическото лице представителна власт). В случая е неприложима и нормата на чл. 301 ТЗ, тъй като е налице изрично противопоставяне от страна на ответника, веднага след като е узнал за осъщественото действие. В тази връзка, от приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ (л. 117- 119) се изяснява, че процесните фактури не са изпращани на ответното дружество, съответно не са осчетоводени от него и не е ползван данъчен кредит. Предвид това, по делото не са налице данни ответникът да е разбрал за осъществените без представителна власт действия в по – ранен момент от получаването на препис от исковата молба и приложенията към нея.
Същевременно, с отговора на исковата молба ответното дружество изрично е оспорило осъществените от И. Н. действия без представителна власт (л. 68 гръб от делото- „И. Н., който е вписан като „----“ на „Хеброс Олд Таун“ никога не е имал права да действа в подобно качество, поради тази причина представеният и оспорен договор не обвързва дружеството…“).
За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи, че освен липса на възникнало между страните правоотношение, по делото не се установи и дали изобщо са предавани от ответника на ищеца вещи за пране, колко са на брой и какво е тяхното тегло (ищецът твърди, че цената се определя на килограм). Липсват каквито и да било двустранно подписани (съставени) документи, удостоверяващи тези обстоятелства. Представените от ищеца фактури не са подписани и както вече бе посочено не са и изпратени на ответното дружество и не са осчетоводени от него. Представени 5 са от ищеца и фигурират на л. 37- 55 от делото, множество копия на „табелки“, които би следвало да съпровождат предадените за пране вещи.
Тези „табелки“ обаче, също са създадени от ищеца и не носят подпис на представител на ответното дружество. Впрочем, от показанията на св. Т.
(л.100 от делото) се изяснява и че за предаването, съответно получаването на вещи за пране от ищцовото дружество не е съставян опис или друг сходен документ.
Предвид изложеното и доколкото се установява, че между страните по делото не е възникнало валидно обвързващо ги правоотношение, то предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен. Съдът счита за нужно да посочи, че доколкото ищецът базира исковата си претенция на твърдения за възникнало между страните договорно правоотношение, то при липса на такова, не би могло да се изследва дали вземането се дължи на извъндоговорно основание.