Решение № 2391 от 21.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2391 гр. Пловдив, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20225330206648 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 6320876, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП на Т. Т. Б. е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата и в допълнителна писмена молба се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх. № 98282/02.12.2022 г. по описа на Районен съд Пловдив /л. 21/ и към датата на съдебното заседание 1 същата

ЕФ. не разполага с разписка за надлежно връчване на

Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията в тази насока са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 25.08.2022 г. в 14,11 часа, в град Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 21 посока север, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС – Лек автомобил, с рег. № ***, се движело с установена наказуема скорост 66 км/ч. и наказуемо превишение 16 км/час, като нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4559327.

В ЕФ е посочено, че собственик на когото е регистрирано МПС е именно жалбоподателката – Т. Т. Б..

Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка относно авторството на вмененото административно нарушение се опровергава от събраните по делото доказателства.

Видно от изисканото с разпореждането за насрочване на делото и приложено като доказателство писмо от Служба Архив към РС – Пловдив се установява, че след направена справка в Особената книга за периода от 08.12.2019 г. /датата на смъртта на Т.Б.Б. – баща на жалбоподателката/ до 29.11.2022 г. не са открити други лица, които да са депозирали отказ от 2 наследството на Т.Б., освен жалбоподателката Т. Б. – негова дъщеря.

Същото, последната е сторила на 20.12.2019 г. , като е заявила отказ от наследството останало от починалия Т.Б.Б., който отказ е бил вписан в особената книга на съда под № 819/ 2019 г. с Определение №

14388/20.12.2019 г. по ч. гр. дело № 21159/2019 г.

В наследствената маса останала след смъртта на Т.Б. е включено и процесното МПС - Лек автомобил, с рег. № ***, по отношение на който в административно наказателната преписка е приложена справка за собственици на МПС, с отбелязване, че собственик е покойния Т.Б.Б..

Еднозначно и безпротиворечиво е разбирането в доктрината и практиката за това каква е правната същност на отказа от наследство. Отказ от наследство означава едностранно формално неоттегляемо волеизявление на наследника, с което той отказва да приеме полагащия му се дял от наследствената маса в своята правна сфера. Нужно е да се подчертае, че всеки отказ от наследство обхваща наследството в цялост като съвкупност от наследими права (имуществени, неимуществени, такива с комплексен характер), а не само задълженията на наследодателя.

Предвид категоричните доказателства за това, че жалбоподателката е депозира своевременно отказ от наследство, останало от починалия й баща Т.Б.Б. следва и единствения възможен извод за това, че в случая не е настъпил вещнопрехвърлителния ефект на наследяването, респективно МПС с което е извършено процесното нарушение не е собственост на жалбоподателката Т. Б., поради което неправилно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на същата.

За пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че с ъгласно Закона за наследството (ЗН) наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. В тази връзка по преписката е приложена справка за Т.Б.Б. от АИС „БДС“ видно от която същият има преживяла майка – Т.Г. Б. и друга дъщеря – М. Т. Б., по отношение на които административно наказващият орган е следвало да предприеме необходимите действия по установяване авторството на вмененото административно нарушение, доколкото по идентични на гореизложените съображения са отменени ЕФ серия К № 5170315 с Решение постановено по АНД № 135/2022 г. по описа на Районен 3 съд Пловдив и ЕФ Серия К 4559327 с Решение постановено по АНД № 136/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив .

С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваният ЕФ следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на разноски би имал жалбоподателят.

Такива обаче, в конкретния случай не могат да се присъдят доколкото липсва нарочно искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

Освен това липсват и доказателства за реално понесени разноски по смисъла на т. 1 от ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, според която разноски се присъждат, само ако е доказано реалното им сторване за заплатен адвокатски хонорар или за използване на юрисконсултска защита.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 6320876, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП на Т. Т. Б.

ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4