Решение № 1228 от 03.08.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1228 гр. Русе, 03.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Г.а като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20254520100955 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от „Топлофикация Русе“ АД срещу М. Г. К..

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот с абонатен № *******, находящ се в *****

Заявява, че ответникът не е заплатил, стойността на ползваната в периода 25.11.2023 г. до 25.09.2024 г. топлинна енергия, визирана в 20 бр. фактури, на обща стойност 985.5 лв. Счита, че потребителят дължи и 68.15 лв. лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка до 02.12.2024г.

За събиране на вземането ищецът депозирал заявление по реда на чл.

410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение срещу М. Г. К. за претендираните главница, лихви и разноски. Предвид факта, че длъжникът е входирал възражение срещу заповедта, заповедният съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си и последиците при непредявяване на иска.

По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че М. Г. К. с ЕГН ********** дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК 117005106, сумите: 985.50 лв. – главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 25.11.2023 г. до 25.09.2024 г. по 20 бр. фактури, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.12.2024 г. и 68.15 лв. – лихва за забава от падежа на всяка фактура до 02.12.2024 г.

Претендира разноски по заповедното и настоящо производство.

1

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на претенцията.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С Решение № ОУ-05 от 16.07.2012г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране одобрила предложените от „Топлофикация Русе” ЕАД „Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на „Топлофикация Русе” ЕАД. Според чл. 3, ал. 1 от същите, купувач може да бъде физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо топлоснабдяване за домакинството си.

Присъединяването на ЕС с административен адрес: блок ******* към топлопреносната мрежа на „Топлофикация - Русе” ЕАД се основава на договор от 15.01.2012 г.

На 10.01.2013 г. между „Топлофикация Русе“ ЕАД, като продавач, и М.

Г. К. – купувач, на осн. чл. 149 от ЗЕ, е сключен договор за доставка на топленергия, по силата на който продавачът доставя на купувача топлоенергия с топлоносител гореща вода за следния имот: *********.

Приложен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42, том I, рег. № 950, дело № 43 от 28.09.2009 г. на нотариус № 621, от който е видно, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот.

На 13.10.2023 г. между „Топлофикация Русе“ ЕАД и „Дикей-Л“ ООД е сключен договор, по силата на които ищецът възложил, а „Дикей-Л“ ООД приело да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост по списък (Приложение 1 и Приложение 2) към контракта, в които фигурира и сграда в *******.

За периода 25.11.2023 г. - 25.09.2024 г. ищцовото дружество начислило на ответника сумата 985.5 лева, визирана в 20 фактури за доставена топлоенергия в процесния имот.

Въз основа на заявление, депозирано от „Топлофикация Русе“ ЕАД, в РРС е образувано ЧГД № 6922/2024 г. и на 05.12.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3643 по реда на чл. 410 ГПК срещу М.

Г. К. за сумите: 985.50 лева - главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 25.11.2023 г. до 25.09.2024 г. по 20 фактури, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.12.2024 г. и 68.15 лева - лихва за забава от падежа на всяка фактура до 04.12.2024 г.; разноски в размер на: 25 лева - заплатена държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът направил възражение в срок, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

По искане на ищеца е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно - техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като пълно, ясно, обосновано и компетентно. Съгласно експертизата, процесният имот е присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на 2

„Топлофикация Русе“ ЕАД под абонатен № *******. Въведеното дялово разпределение на топлинната енергия се осъществявало от „Дикей - Л" ООД.

Констатирано е, че в процесния имот има два уреда за дялово разпределение на топлинна енергия - един индивидуален топломер и един водомер за битова гореща вода, като уредите са вътре в имота. При спазване правилата за дялово разпределение съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение, експертът изчислил потребената от абоната топлоенергия и такси за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“, които за спорния период възлизат на 985,47 лева с ДДС /т.е. с 0,03 лв. по-малко от претендираната/. Вещото лице е констатирало, че за процесния период абоната е отчитан реално от инкасатор на „Топлоснабдяване“ АД.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Видно от цитираните по-горе писмени доказателства, страните са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е имал задължението и е подавал топлинна енергия към имота на ответника, а ответникът е бил длъжен да заплаща нейната цена.

По делото са представени 20 бр.фактури, от които се установява, че начисленият размер на задължението на ответника за исковия период възлиза на претендираната сума от 985.50 лева главница.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че по делото не е установено дали имотът е негова собственост и кога е придобит, тъй като както беше посочено, ищецът е представил Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42, том I, рег. № 950, дело № 43 от 28.09.2009 г. на нотариус № 621, от който е видно, че М. К. е собственик на топлоснабдения имот от 2009 г., т.е. исковият период 25.11.2023 г. до 25.09.2024 г. е след придобиването му.

Следователно страни по договорното правоотношение, свързано с продажба на топлоенергия за битови нужди за обект в сграда - етажна собственост са топлопреносното предприятие и собственикът или ползвателят на имота.

Съгласно чл.47 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите от системата на „Топлофикация Русе“ ЕАД, всеки купувач на топлинна енергия е длъжен да заплаща в срок от 15-то число на месеца, следващ този на доставката, до 14-то число на следващия месец задълженията си, като неполучаването на фактура не е основание за неплащане на задълженията.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявеният установителен иск за дължимост на сумите по приложеното заповедно производство основателен и като такъв подлежи на уважаване до сумата, посочена от вещото лице - 985,47 лв., а до претендираните 985,50 лв. установителната претенция подлежи на отхвърляне.

Искът е основателен и в частта за претендираното обезщетение за 3 забава, доколкото е безспорно, че задължението по процесните фактури не е изплатено на падежа им, който съгласно ОУ на дружеството е 45 дни след периода на доставката. Изчислено с лихвен калкулатор на НАП, същото е в размер на 72.37 лв. от падежа на всяка фактура до дата, за която е претендирана лихва – 02.12.2024 г., т.е. претенцията за лихва за забава в размер на 68.15 лева е изцяло основателна.

С оглед на изхода на делото, на осн.чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените от него разноски по заповедното производство в размер на 75.00 лв. и в исковото производство от 475 лева държавна такса, възнаграждение за вещо лице, и юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Г. К., с ЕГН **********, от **********, дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК 117005106, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, сумата 985,47 лева, представляваща незаплатена цена на доставена и разпределена топлинна енергия по 20 бр. фактури за периода 25.11.2023 г. - 25.09.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 04.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 68.15 лева лихва за забава от падежа на всяко задължение до 02.12.2024 г., за което вземане по ч.гр.д. № 6922/2024 г. по описа на РС-Русе е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ установителния иск за дължимост на главница над сумата 985.47 лв. до претендираните 985.50 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА на М. Г. К., с ЕГН **********, от **********, да заплати на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК 117005106, 75.00 лева - разноски по заповедното производство - ч.гр.д. № 6922/2024 г. по описа на РС-Русе и 475 лева - разноски за настоящото исково производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4