Решение № 260181 от 25.09.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9273/2020
- Вид
- Решение № 260181
- Подписан
- 25.09.2020
- В сила
- 25.09.2020
- Състав
- МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА, ЗДРАВКА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, ЦВЕТОМИРА ПЕТКОВА КОРДОЛОВСКА ДАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 428, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
Р Е Ш Е Н И
Е
№ ............ гр. София, 25.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от младши съдия М. Малоселска ч.гр.дело № 9273 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД, чрез юрк. Б.Ю., срещу постановление от 11.06.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400074 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785, с което е отказано намаляването на приетите в изпълнителното производство разноски, представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело до размер от 100 лв., както и намаляване размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че претендираното от взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение е завишено, доколкото не било съобразено с фактическата и правна сложност на делото, а също и не бил отчетен фактът, че от страна на процесуалния представител на взискателя не били извършени действия с цел удовлетворяване на процесното вземане освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело. Сочи, че предвид направеното на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възражение, адвокатското възнаграждение следва да се начисли в минимален размер съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагражения, като се съобрази редакцията на същата в сила от 15.05.2020 г.
Намира за неприложима разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1, доколкото същата предполагала по-висока фактическа и правна сложност, както и действия на процесуалния представител на взискателя свързани с проучване имуществото на длъжника, извършване на справки, предлагане на различни начини на изпълнение в хода на производството. Счита, че длъжникът не следва да отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Иска от съда да отмени постановлението на съдебния изпълнител, с което е отказано намаляването на приетите разноски за адвокатско възнаграждение, същите да бъдат намалени до минимума съгласно посочената наредба, както и да се реши въпроса относно размера на дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТР ЗЧСИ.
Претендира разноски за настоящото производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя, чрез адв. М. Л., с което същата се оспорва с твърдения за неоснователност, доколкото страните по договора за правна защита уговорили минимален размер на дължимото възнаграждение според действащите към този момент разпоредби от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Сочи, че тогава все още не е била в сила актуализацията на същите, с които минималните размери са намалени.
Поддържа, че след образуването на изпълнителното дело с изрична молба са посочени изпълнителни способи – запор на вземанията по банкови сметки на длъжника. Освен това били депозирани становища, което излизало извън дължимото за образуване на изпълнителното дело. Отделно действие представлявала и предприетата активност по „изваждане на изпълнителен лист“. Всичко това обуславяло множественост на извършените процесуални действия по събиране на вземането, излизаща извън образуването на делото, следователно размерът на адвокатското възнаграждение не бил прекомерен.
В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ Л. М./ изх. № 1197/27.08.2020 г/. излага съображения, че адвокатският хонорар e действително заплатен, което се установявало от представените по делото доказателства. Адвокатското възнаграждение било в минимален размер – съгласно чл. 10, т. 1 – 200 лв., съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата – 30 лв., с оглед което искането на длъжника за намаляване на разноските било оставено без уважение. Сочи, че длъжникът не е платил дълга си и не е представил доказателства за плащането. Освен това по изпълнителното дело от страна на взискателя чрез процесуалния му представител било поискано налагане на запор на вземанията по банковите сметки. Счита, че след като на ЧСИ не е възложено да определя на основание чл. 18 ЗЧСИ способа на изпълнението на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Изпълнително дело № 20207850400074 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба, вх. № 502/17.03.2020 г., от Г.А.Ц., чрез адв. М. Л., срещу „Т.С.“ ЕАД за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума в размер на 50 лв., представляващи разноски в производството по гр.д. № 83891/2017 г. на СРС, 164 състав, съгласно изпълнителен лист от 21.11.2018 г., а също и за сумата от 6,40 лв., платени за издаване на изпълнителен лист, както и 3 лв. за преведена такса към ЧСИ. С молбата се иска налагане на запор върху движими вещи на длъжника и притежавани от него дружествени дялове, възбрана на недвижимите му имоти. Иска се събиране и на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 230 лв.
Представен е изпълнителен лист от
21.11.2018 г., издаден от СРС, ГО, 164 състав въз основа на решение № 411860 от 18.06.2018 г. по гр.дело № 83891/2017 г. на СРС, видно от който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата от 50 лв. – разноски в производството по делото.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени договор за адвокатско възнаграждение от 11.03.2020 г., сключен между взискателя и адвокатско съдружие „Б.К.“ с предмет заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 230 лв. за образуване на изпълнително дело и процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Записано е, че възнаграждението е изплатено по банкова сметка ***. По делото /л.3 от същото/ е представено и пълномощно в полза на адвокатско съдружие „Б.К.“, чрез адв. М.Л..
Представена е вносна бележка, от 12.03.2020 г., видно от която К.И.Б.е заплатила в полза на адвокатско съдружие „Б.К.“ сумата от 230 лв., като в основанието за плащане е посочено „От Г.Ц.– адв. х-р по ИД с/у Т.С.ЕАД“.
С молба от 07.04.2020 г. взискателят е поискал на длъжника да бъде връчена покана за доброволно изпълнение, като е заявено оттегляне на посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело способи за изпълнение, а вместо тях е определен способ – запор на банковите сметки на длъжника.
Изготвена сметка № ********** от 07.04.2020 г., видно от която съдебният изпълнител е приел разноски в общ размер на 72 лв. с ДДС, както следва – за образуване на изпълнителното дело, за извършване на справка за длъжника и неговото имущество, за изготвяне и връчване на покана, за налагане на запор без извършване на опис.
По делото е изготвена, изпратена и получена на 28.05.2020 г. от длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза в общ размер на 468,13 лв., от които 50 лв. присъдени разноски, 230 лв. – разноски по изпълнителното дело, 9,40 лв. – държавна такса за издаване на изп. лист и банкови такси, 178,73 лв. – такси по тарифата към ЗЧСИ, в това число по т. 5 – 72 лв. за три броя съобщения при прекратяване на делото, както и по т. 26 – 34,73 лв., представляваща пропорционална такса. В поканата е посочено, че сумата от 72 лв., представляваща заплатените от взискателя предварително такси не формира т. 26. С поканата за доброволно изпълнение на длъжника е съобщено за наложен запор върху вземания да длъжника по банкова сметка.
*** „Ц.К.Б.“ АД, получено на 29.05.2020 г., с което съдебният изпълнител е наложил запор на всички вземания на длъжника към банката в това число по банкови сметки, банкови касети до размера на дълга по изпълнителното дело, възлизащ на 468,13 лв. към 24.04.2020 г., както е посочено в съобщението.
По настоящото дело, след изискване на документи от
ЧСИ Л. М. със съобщение, вх. № 261529/17.09.2020 г., е представено платежно нареждане, реф. № 79000ЕТ-АК-5983/29.05.2020 г., от което се установява, че на посочената дата в полза на ЧСИ Л.М. е наредена за плащане сума в размер на 468,13 лв., с наредител „Т.С.“ ЕАД с основание на превода ИД 20207850400074.
Съдебният изпълнител допълнително е представил още уведомление, вх. № 1157/15.09.2020 г., с което банката известява ЧСИ М., че е направен превод на цялата дължима по запора сума в размер на 468,13 лв. по посочената в запорното съобщение сметка, както и че задължението по изпълнителното дело е изплатено напълно, но запорът е със статус „валиден“, тъй като не е получено съобщение за неговата отмяна.
На 01.06.2020 г. по делото е постъпило възражение от длъжника, с което, позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и на конкретиката по изпълнителното дело, длъжникът е поискал намаляване на размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 100 лв. и съответно намаляване на таксата по т. 26 от Тарифата. Иска се възстановяване на надвнесените суми по посочената във възражението банкова сметка.
***, чрез адв. Л., е постъпило становище, с което възражението се оспорва с твърдения за необоснованост и се иска оставянето му без уважение.
С постановление от 11.06.2020 г. на ЧСИ Л. М., възражението на длъжника по изпълнителното дело срещу разноските по същото е оставено без уважение.
От страна на частния жалбоподател, с писмо вх. №
260969/16.09.2020 г., се пояснява, че в срока на доброволно изпълнение и посредством наложения запор на банковата сметка на длъжника по делото е погасено цялото задължение. Изразява се становище за неправомерност на предприетите действия, доколкото дружеството било лишено от възможността да погаси доброволно задължението си в предоставения му от закона двуседмичен срок.
Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК /двуседмичен, съгласно действащата към момента на постановяване на подлежащия на обжалване акт на съдебния изпълнител/ от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I "Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.
В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди инцииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя като разноски адвокатско възнагражедение настоящият състав на съда намира следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителния процес – Определение № 403/01.112.2004 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не обвързан от предвиденото в (§) 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Разпечатката съдържа 44 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c731d339-b057-4b5e-90af-02a9b2cc9d31