Решение № 164 от 16.12.2022, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. София, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Стамболова

Членове:

Петя Шишкова

Петя Колева при участието на секретаря Галина В. И. в присъствието на прокурора Н. Ив. П. като разгледа докладваното от Теодора Стамболова Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200901 по описа за 2022 година С присъда №24/10.06.21 г., постановена от РС-Разгред /РзРС/ по Н.О.Х.Д.164/ 20 г., подсъдимият Е. К. Е. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл.131,ал.1,т.12 вр.чл.129,ал.1 вр. чл.20,ал.2 НК с пострадал Д. Д.

/оправдан е за извършване на конкретно обозначена средна телесна повреда/; по чл.131,ал.1,т.12 вр.чл.130,ал.2 вр.чл.20,ал.2 НК с пострадала Р. Д.; и по чл.325,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК. Във връзка с чл.54 НК са му наложени наказания съответно от три години и два пъти по една година лишаване от свобода, като за всяко отделно наказание е определен изпитателен срок на основание чл.66,ал.1 НК съответно от четири и два пъти по три години /това е направено въпреки съотношението на нормите, ясно разчитано в разпоредбата на чл.301,ал.1,т.3,т.5 и т.6 НПК/. На основание чл.23,ал.1 НК е определено за изтърпяване най-тежкото измежду наложените наказания, а именно- три години лишаване от свобода, като е приложен чл.66,ал.1 НК с определяне на четиригодишен изпитателен срок.

Със същата присъда подсъдимият М. Р. А. е осъден идентично с подсъдимия Е., като са му наложени наказания съответно от две години лишаване от свобода и два пъти по шест месеца, чието изтърпяване е отложено все за срок от три години. На основание чл.23,ал.1 НК е отмерено общо наказание от две години, а на основание чл.66,ал.1 НК е определен тригодишен изпитателен срок.

Със същата присъда е осъден и подсъдимият П. Н. Т.. Освен идентичното осъждане с останалите двама подсъдими, той е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление и по чл.131,ал.1,т.12 вр. чл.130, ал.2 НК с пострадала К. Д., като на основание чл.54 НК му е определено наказание лишаване от свобода за 1 срок от десет месеца,чието изтърпяване е отложено за три години. За останалите три извършени от него престъпления са отмерени наказания за срок от две години и шест месеца и два пъти по десет месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66,ал.1 НК за всяко от тях е определен изпитателен срок от три години /все при неспазване на процесуалния закон, както бе посочено по-горе/. Приложена е разпоредбата на чл.23,ал.1 НК с финално общо наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, чието изтърпяване е отложено за три години.

Със същата присъда тримата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на Д.

Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. /искът е отхвърлен до първоначално предявените 40 000 лв./ и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1219,20 лв. Осъдени са солидарно да заплатят и обезщетения за неимуществени вреди на Р. Д. в размер на 1 000 лв.за извършеното срещу нея престъпление по чл.131,ал.1,т.12 вр.чл.130,ал.2 вр.чл.20, ал.2 НК и в размер на 500 лв.от престъпното деяние по чл.325,ал.1 НК, като са отхвърлени първоначално предявените искове в размер на 3 000 и 2 000 лв. Същото е положението и досежно предявените граждански претенции от страна на К. Д., независимо че само на П. Т. е било повдигнато обвинение за извършено срещу нея престъпление по чл.131,ал.1,т.12 вр.чл.130,ал.2 НК, без съучастие по чл.20,ал.2 НК с другите подсъдими.

По жалби на частните обвинители и граждански ищци Д., Р. и К. Д., както и по въззивни жалби на тримата подсъдими, е образувано В.Н.О.Х.Д.260/21 г.по описа на ОС-Разград /РзОС/. С присъда №4/11.03.22 г.е отменена присъдата на РзРС в осъдителната част спрямо всички дейци и те са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения. Съдебният акт е изменен спрямо подсъдимия Е. Е., като е приложен закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.129,ал.1 НК с пострадал Д. Д. и е намалено наложеното наказание от три години на шест месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. Е. е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.131,ал.1,т.12 вр.чл.20,ал.2 НК.

Присъдата на първостепенния съд е изцяло потвърдена в оправдателната част.

Отхвърлени са приетите за съвместно разглеждане предявени от Д. Д. граждански искове срещу М. А. и П. Т. и е отменено солидарното осъждане по тях. Изцяло са отхвърлени гражданските искове, предявени от Р. и К. Д.. Потвърдена е присъдата в отхвърлителната гражданска част, както и в осъдителната досежно Е. Е. по отношение на уважените граждански искове в размер на 5 000 лв. за неимуществени и на 1219,20 лв.за имуществени вреди, присъдени на Д. Д.. Налице е и корекция по разноските.

Срещу въззивния съдебен акт е постъпил касационен протест от прокурор от ОП-Разград, в който са релевирани касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна на присъдата на РзОС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В допълнение към касационния протест подробно са развити съображения в подкрепа на тезите и исканията.

Постъпила е жалба от частните обвинители и граждански ищци Р., К. и Д. Д. чрез техния повереник, в която са релевирани трите касационни основания по чл.348,ал.1 НПК и се иска цялостна отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Алтернативно се моли да бъде увеличен размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В приложеното по делото допълнение, изготвено след изписване на мотивите, са развити съответни съображения в подкрепа на претенциите и освен че се повтарят исканията, се настоява и за присъждане на направените пред тази инстанция разноски.

В съдебно заседание пред ВКС и представителят на ВКП, и поверениците на частните обвинители и граждански ищци /последните, редовно призовани, не се явяват/ поддържат сезиращите настоящата инстанция процесуални документи с 2 релевираните в тях доводи и искания. Представя се и писмена защита.

Подсъдимите, редовно призовани, не се явяват. Ангажираният от Е. Е. и М. А. защитник настоява присъдата на РзОС да бъде потвърдена изцяло в оправдателната наказателна част и в потвърдителната такава касателно отхвърлените граждански искове. Иска и произнасяне по отношение на престъпната деятелност на Е. Е., с оглед причинената телесна повреда.

Защитникът на подсъдимия Т., редовно призован, не се явява. От него е постъпило писмено статовище, с което се настоява постановената спрямо подзащитния му въззивна присъда да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и допълненията и изразените в тях съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

ПРЕДМЕТ И ПРЕДЕЛИ НА ПРОВЕРКА:

Преди да вземе отношение по допустимите за произнасяне въпроси, този съд се счита задължен да даде определени пояснения, свързани със съдържанието на сезиращите го документи и изразените пред ВКС мнения на страните, относени към спецификата на атакувания съдебен акт и дължимите в тази връзка последици.

В конкретния случай първостепенен съгласно подсъдността по реда на чл.35 НПК, се явява районен съд, а окръжен- съответният въззивен такъв- и двата находящи се в гр.Разград. Постановената присъдата на РзОС е оправдателна в голямата си част и практически е потвърдена осъдителната такава на РзРС спрямо Е. Е., като се е подходило към изменение с оглед прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление.

Срещу осъдителната част на въззивния съдебен акт е постъпила касационна жалба от споменатия деец чрез неговия защитник. С разпореждане №141/18.07.22 г., постановено от председателя на 3 н.о.на ВКС /л.91 и сл.от касационното досие/ е отказано образуване на производство пред този съд, тъй като осъждането на Е. по чл.129 НК има характер на изменително въззивно решение на окръжен съд, постановено при хипотезата на чл.337,ал.1,т.2 вр.чл.334, т.3 НПК и като такова не подлежи на редовен касационен контрол по реда на глава 23 НПК. В тази връзка е указано да бъде експлоатирана процедурата чл.351, ал.5,т.3 НПК. В изпълнение на указанията касационната жалба на обсъждания подсъдим относно осъдителната част на присъдата на РзОС срещу него е върната като недопустима.

Срещу разпореждането в такъв смисъл №248/21.07.22 г. е постъпила частна жалба от подсъдиимия Е. чрез неговия защитник. Въз основа на нея пред ВКС е образувано К.Н.Ч.Д.795/22 г.по описа на 1 н.о., с основание чл.351,ал.6 НПК. С постановеното по него определение №166/31.10.22 г.е оставен в сила атакуваният съдебен акт. Иначе казано, осъждането на Е. Е. за извършено от него престъпление спрямо Д. Д. и присъдените в тази връзка обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, не подлежи на касационен контрол, тъй като присъдата в тази част е влязла в сила.

Касационните протест и жалба на частните обвинители и граждански ищци обаче в изключителната си част съдържат оплаквания по отношение на престъпната деятелност на Е. Е., свързани с неговото осъждане. Тук, видно от касационното досие, действията на съдията-докладчик от РзОС по внимателна преценка на допустимостта на съответните сезиращи ВКС документи, както и тези при образуване на настоящото 3 касационно производство, далеч не са симетрични на приетата теза по отношение на жалбата на обсъждания деец в светлината на чл.346,т.2 НПК и дължимото оглеждане на основание чл.351,ал.5 и сл.НПК. Затова касационното дело е образувано за произнасяне и по въпроси, за които вече е било преценено, че са недопустими за разглеждане по редовен касационен ред.

Този съдебен състав ще подходи законосъобразно и не само ще се съобрази с разрешението по постановеното по К.Н.Ч.Д.795/22 г.по описа на 3 н.о.на ВКС определение, но ще отнесе постановките по него и спрямо претенциите на държавното и частното обвинение относно твърдяно неправилно в крайна сметка осъждане на Е. Е. за извършено от него престъпление по чл.129, а не по чл.131 НК, с искане за последваща ревизия /съответно и относно гражданско-осъдителната част/. В този смисъл протестът на прокурор от ОП-Разград, поддържан от прокурор от ВКП в съдебно заседание пред ВКС, както и жалбата на частните обвинители и граждански ищец Д. Д., също поддържана пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела, в частта, в която се прпиема,че се дири контрол над влязлата в сила присъда, ще бъдат оставени без разглеждане. Това е единственият подход, който е възможно да бъде реализиран от настоящия съдебен състав, не само за да се спази процесуалният закон при ограниченията, поставени при разглеждане на делото от районен съд като първа и окръжен съд като втора инстанция, на фона на нормата на чл.346 НПК, но и тъй като по очертания начин страните ще бъдат поставени пред пълна равнопоставеност на употребимите процесуални средства.

Разбира се, няма пречка да се разглежда недоволството на атакуващите относно оправдателната част на престъпното поведение на Е. Е. по нанасяне на средна телесна повреда на Д. Д.. Но трябва да е ясно, че това е възможно на фона на претенциите за принципно осъществяване на деянието по хулигански подбуди и в съучастие с другите подсъдими, без възможности за настоящо юридическо рефлектиране върху деятелността на този деец, за разлика от тази на подсъдимите Т. и А..

Приетото току-що изисква и вземане на дължимо нарочно отношение по някои ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:

На първо място, както дълголетно и винаги до момента е подчертавано от върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела, поначало тя е съд по правото и като такава не се занимава с оплаквания за необоснованост, недоказаност и непълнота на доказателствата. Те не са касационни основания, видно от разпоредбата на чл.348 НПК, защото са относими към решаващите съдилища. Затова в сезиращите го документи ВКС не следва да бъде практически приканван да се произнася по доказателствената съвкупност в нейната същина и да стига до целени от претендиращата страна фактически изводи по престъпната деятелност /когато не са налице основанията по чл.354,ал.5,изр.2 НПК/. Ролята на съда по правото е да прецени доколко процедурно вярно контролираната инстанция е достигнала до изводи за годност на разглеждани от нея доказателствени материали, а оттам- до извеждане на фактическите положения и правилното приложение на материалното право. И ако се разкрие процесуална негодност-било на доказателствените източници, било на съдебния подход при събиране на доказателствата и техния разбор- вследствие на която незаконосъобразно е изведена фактологията, да се отмени атакуваният съдебен акт и да се върне делото за ново разглеждане. При това приетото трябва да бъде резултат от преценката на допустими за обсъждане възражения, отправени от страните в съответните протести/или жалби.