Решение № 208 от 07.07.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. гр. Добрич, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Г. М. Павлов

Анна Великова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20223200500704 по описа за 2022 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл.294 от ГПК във вр. с чл.258 и сл. от ГПК по въззивната жалба на Х. Г. Г. от гр.Добрич срещу решение №184/21.02.2020г. по гр.д.№1419/2020г. на Добричкия районен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от въззивницата срещу Ж. М. К. от с.А., общ.К. и Община - К. искове да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот в с.А., общ.К., съставляващ дворно място с площ от 1 857 кв.м., включено в УПИ I – 101 в кв.17а по уличния и дворищно-регулационен план на селото, заключено между т.1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8, оцветено в син цвят и защриховано в зелени линии, показано на скица - приложение №2 на л.195 от гр.д.№1419/2019г. на Добричкия районен съд.

В жалбата са изложени подробни съображения в подкрепа на становище, че първоинстанционният съдебен акт е постановен в отклонение от предвижданията на ЗУСНИЮД и на данните по делото, установяващи, че на наследодателя на въззивницата бил предоставен в собственост недвижим имот, чието първоначално отреждане по плана на населеното място впоследствие било променено. Липсата на актуване в миналото на спорния 1 имот като държавен и съставянето едва през 2013г. на неприложимо основание на акт за частна общинска собственост, ведно с установените от двама възходящи на ищцата и от самата нея в продължение на десетки години владелчески действия обосновавали принадлежащото на ищцата право на собственост, като обратно приетото от първоинстанционния съд било неправилно.

Въззиваемите Ж. М. К. и Община – К., застъпвали първоначално становища за изцяло неоснователност на въззивната жалба, при настоящото разглеждане на спора поддържат, че за 5/6 идеални части от имота, за който процесът продължава, ищцата не се легитимира като собственик по наследство и по давностно владение, съобразно заявеното от нея.

Решение №184/21.02.2020г. по гр.д.№1419/2020г. на

Добричкия районен съд е постановено по предявени от Х. Г. Г. срещу Ж. М. К. и Община - К. вещни претенции за право на собственост върху недвижим имот в с.А., общ.К. – дворно място с площ от 2032 кв.м., съставляващо УПИ І - 101 в кв.17а и построената в него сграда с площ от 146 кв.м.

Основани са на твърдения, че имотът е обект на притежание на ищцата по силата на наследяване на нейни възходящи. Същият бил придобит от дядо й И.Г.И., преселник от Северна Добруджа, съобразно разпоредбите на Крайовската спогодба. По плана на населеното място за предоставения на наследодателя й имот с площ от 2032 кв.м. били отредени два парцела: УПИ VІІІ - 101 в кв.13 с участие на собственика от 170 кв.м. и УПИ І - 101 кв.17а с участие на собственика от 1 852 кв.м. От придобиването и до сега вторият парцел се владеел от наследодателите на ищцата /дядо и баща/ и от нея самата, независимо от липсата на отреждане по плана за собственика му. През тоталитарно време в имота била построена сграда от РПК“Светлина“, без строителни книжа и без разрешение за строеж, дадено от собствениците му.

Кооперацията се снабдила през 2004г. с нотариален акт за собственост по давностно владение, после през 2012г. продала сградата на ответницата Ж.

М. К..

Въз основа на така изложените обстоятелства ищцата Х. Г. Г. е заявила искане по отношение на ответниците да бъде признато правото й на собственост върху дворно място с площ от 2032 кв.м., съставляващо УПИ І – 101 в кв.17а по силата на осъществена замяна по ЗУСНИЮД и наследяване, 2 респ. изтекла придобивна давност, с оглед осъществявано владение от наследодателите и нея при режим на присъединяване, както и да бъде признато правото й на собственост върху построената в този имот търговска сграда със застроена площ от 146 кв.м. по силата на приращение, а Ж. М. К. да бъде осъдена да й предаде владението върху сградата.

Спорът за дворното място за разликата над 1 857 кв.м. до 2 032кв.м., съставляващо частта от УПИ І – 101 в кв.17а, извън очертаното, заключено между т.1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8, оцветено в син цвят и защриховано в зелени линии на скица - приложение №2 на л.195 от делото на районния съд, както и за сградата със застроена площ от 146 кв.м. в УПИ І – 101 в кв.17а, е приключил. В тези части исковете са отхвърлени с влязло в сила решение №184/21.02.2020г. по гр.д.№1419/2020г. на ДРС /потвърдено в тази част с решение №260137/22.06.2021г. по в.гр.д.№389/2020г. на ДОС, недопуснато до касационно обжалване в тази част с определение №160/11.04.2022г. по гр.д.

№4412/2021г. на 1-во ГО на ВКС/.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са установителните претенции за принадлежащо на ищцата по наследство, евентуално по давностно владение, право на собственост върху дворно място в с.А., общ.К., съставляващо частта от УПИ І – 101 в кв.17а, заключена между т.1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8, оцветена в син цвят и защрихована в зелени линии на скица - приложение №2 на л.195 от първоинстанционното дело.

Установено е по делото, че ищцата е законен наследник /низходяща от първа и втора степен/ на Г.И.Г., починал на ***г. и на Г.С., починал на ***г.

Съгласно декларираното от ищцата и сведенията в гласните доказателства, посочените в удостоверение за наследници и в протокол за замяна Г.С. и И.И.И. са имена на едно и също лице.

Видно от препис - извлечение от протокол за заменяване на жилищните и стопанските сгради и дворни места на преселниците от Северна Добруджа, настанени в с.А., кметство А., общ.К., преселникът И.Г.И. е бил настанен в двор №3, съставляващ дворно място с площ от 2 032 кв.м. и къща с площ от 55кв.м. Съгласно протокол от 05.10.1941г. на комисията по окончателното заменяване земите на преселниците от Северна Добруджа и въвеждане във владение върху дадените в замяна земи – т.8 и протокол на същата комисия от 18.08.1941г. – т.20, преселникът И.Г. е бил настанен в с.А. и въведен във 3 владение на дворно място от 2.032 дка в с.А., съставляващо парцел 3, ползването на което започва от датата на протокола.

Съгласно чл.1 от ЗУСНИЮД и мотите, с които са одворени и оземлени преселниците от Северна Добруджа, съгласно наредбите за окончателното настаняване и заменяване земите на преселниците от Северна Добруджа и за снабдяване на преселниците от Северна Добруджа с жилищни и стопански сгради, стават тяхна собственост. Актът на оторизирания орган има конститутивно действие и е основание за придобиване правото на собственост върху дадената земя в Южна Добруджа в замяна на притежаваната земя в Северна Добруджа. Разпоредбата на чл.1 от ЗУСНИЮД визира Наредбата за окончателното настаняване и заменяване земите на преселниците от Северна Добруджа /ДВ бр.82/14.04.1941г./ В пар.7 от Наредбата е посочено, че заменяването на земите на преселниците се извършва от комисия в състав: председател - представител на отдела за цялостно подобрение на земята и членове - кметът или кметският наместник на съответното населено място и един представител на преселниците от същото населено място, избран от тях чрез явно гласуване. Именно такъв състав на комисията е посочен в протокола от 05.10.1941г. Също пар.7 от Наредбата включва в правомощията на комисията разрешаването на всички въпроси за окончателното настаняване и заменяване земите на преселниците, а нейните решения са окончателни и не подлежат на обжалване. А пар.12 от Наредбата визира като правомощие на комисията да въведе преселниците във владение на определените им земи и дворни места, като за целта съставя протокол.

Следователно с протокола от 05.10.1941г. оторизираният орган комисията по окончателното настаняване и заменяване имотите на преселниците от Северна Добруджа, е определил в собственост на наследодателя на ищцата дворно място с площ от 2.032 дка в с.А.. Този акт има конститутивно действие и въз основа на него, в замяна на оставения в Северна Добружда имот, преселникът от Северна Добруджа и насредодател на ищцата Г.С. /Г. Ив.Гергиев/ е придобил правото на собственост върху предоставеното му дворно място в с.А., парцел №3.

От заключенията и разясненията в съдебно заседание на вещото лице, изготвило назначените по делото първоначална и допълнителни технически 4 експертизи, се установява, че до м.септември 1940г. за с.А. действащи са били румънски кадастър и комасационен план от 1936г., които не са съхранени в архива на Община - К.. При настаняване на преселниците от Северна Добруджа в края на 1940г. и 1941г. са били ползвани схематични планове, изработени върху основата на румънските планове, но за с.А. такъв липсва. Така, поради липса на картен материал описаният в протокола от 05.10.1941г. на комисията имот №3 не може да се идентифицира.

Единственият съществуващ, актуален и понастоящем кадастрален и регулационен план на с.А., е одобреният такъв със заповеди №3568 и №3569 от 22.09.1949г. В кадастралния план е заснет имот с пл.№101 на И.Г.И., показан в черни очертания на копия от плановете на л.123, 124 от първоинстанционното дело. Данни по плана за отреждане на друго дворище на И.Г. няма. Първоначално от пл.№101 бил образуван пар.VII-101 в кв.13, показан в син цвят на л.123. После е извършена поправка - изменение, като първоначалният парц.VII-101 е задраскан с червена линия и е отбелязан с червен цвят новообразуван от част от имот пл.№101 нов парц.VIII-101 в кв.13. Останалата част от имот пл.№ 101 е включена в новосъздадения кв.17а ”Градина” и в улици. Показаните в син цвят на плана улици в пл.№ 101 са предвидени с промяната на плана. Вещото лице не е открило информация кога, на какво основание, с какъв акт е извършено посоченото изменение, заповед за образуването на кв.17а липсва съхранена. В разписния лист към плана И.Г.И. е вписан като собственик на имот пл.№ 101, двор, попадащ в кв.13, за който е отреден парц.VІІІ. В разписния лист площта на имот пл.

№101 не е посочена. По графични данни, след оцифряване и измерване, вещото лице е изчислило, че тази площ е в размер на 2 621 кв.м.

При съпоставяне и наслагване на цифровия модел на имот с пл.№ 101 по кадастралния план на с.А. от 1949г. с регулационния план на населеното място, със съвместени графични данни на пл.№101, парц.VІІ-101 и УПИ I – 101 в кв.17а вещото лице е определило, че площ от 1 857 кв.м. от имот с пл.

№ 101, заключена между т.1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8, оцветена в син цвят и защрихована в зелени линии, попада в УПИ I – 101 в кв.17а по регулационния план - скица №2 на л.195 от делото на районния съд.

Оставащата извън тези очертания площ от пл.101 частично е заета от прокарана улица, а друга част – 190 кв.м. е включена в парц.VІІІ-101 в кв.13.

Същият е с обща площ от 1 208 кв.м. и освен 190 кв.м. от пл.№101, за който е 5 отреден, включва още 838 кв.м. от пл.№102 и 180 кв.м. от свободна площ, част от обществен терен - стар мегдан. За придобито от Г.И.Г. по наследство и давностно владение, и след уреждане на сметките за придадени по регулация части от пл.№102, право на собственост върху парц.VІІІ-101 в кв.13 са съставени констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка №148 т.ІІс д.№ 634/1988г. на ТРС и констативен нотариален акт по писмени доказателства №78 т.VІс д.№2645/1991г. на ДРС. Този имот, парц.VІІІ-101 в кв.13, е извън предмета на спора.

Площта от 1 857 кв.м. от пл.№101, включена в УПИ I – 101 в кв.17а, не е била обект на отчуждаване. При действието на ЗБНМ и ЗПИНМ до изменението му /бр.54/1956г./, недвижимите имоти, отредени преди 06.07.1956г. по улично регулационния план за обществени мероприятия са се считали отчуждени по силата на самия регулационен план. Когато имотите са на частни лица и отреждането им за обществено мероприятие по улично регулационния план е след 06.07.1956г., то те се считат отчуждени от деня на обезщетяването на собственика. Това се отнася и за уличните регулации, извършени преди 06.07.1956г, освен, ако до тази дата имотът е бил зает по съответния законен ред или пък дължимото за него обезщетение е изцяло или отчасти изплатено. Предназначаването по ЗТСУ на имот за обществено мероприятие с улично регулационен план няма непосредствено отчуждително действие - чл.105 от ЗТСУ; идентично е предвиденото и по ЗУТ.