Определение № 25820 от 16.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25820 гр. София, 16.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20261110111059 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на В. С. И., извършено със заповед № 121/23.02.2026 г. на управителя на „...........“ ЕООД за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.

330, ал. 2, т. 6 КТ, з а възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „специалист компютърни инциденти и престъпления“ и за осъждане на „...........“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 22 889,89 евро, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 23.04.2026 г., до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че по силата на безсрочен трудов договор № 1677/16.10.2019 г. е заемал в ответното дружество „...........“ ЕООД (с предходно наименование „......“ ЕООД) длъжността „специалист компютърни инциденти и престъпления“, при 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица, с размер на основно месечно трудово възнаграждение 2416,67 евро; че трудовото правоотношение е било прекратено въз основа на връчена му на 23.02.2026 г. при отказ заповед № 121/23.02.2026 г. за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, считано от същата дата.

Поддържа, че уволението е незаконосъобразно поради неспазване от страна на работодателя на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Излага доводи за немотивираност на заповедта. Оспорва да е извършил сочените в нея нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 и т. 7, чл. 187, ал. 1, т. 1 и 10 КТ, респективно същите да са извършени виновно. Поддържа, че посочените в заповедта нарушения не са били свързани с вменените му трудови задължения. Освен това при определяне на дисциплинарното наказание не били съобразени критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, като наказанието не кореспондира на реалната тежест на евентуално извършеното дисциплинарно нарушение, без да бъдат съобразени поведението на служителя, чистото му дисциплинарно минало и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Във връзка със соченото в т. 1.1. от заповедта нарушение разяснява, че проектът Case Automation се състои от различни софтуерни компоненти, някои от които изискват значителни ресурси, като не е било възможно всички компоненти от процеса да се изпълнят едновременно на лаптопа на ищеца и да бъдат в режим на 1 разработка и/или да бъдат отстранявани грешки в същото време, като във връзка с тези затруднения неколкокрано е бил уведомяван прекият му ръководител, но последният не е предприел никакви действия. За да облекчи процеса, ищецът твърди, че лично е пресъздал почти всички нужни сървъри в друга директория, за да може да симулира поне част от системата локално, тъй като наличието на тестова среда е било от голямо значение за проекта, с оглед тестване на нови функционалности и/или отстраняване на грешки в кода, които дейности са б и л и основни за работата. Предоставеният му служебният лаптоп обаче не бил достатъчно мощен за извършване на тестовете, порди което той използвал OpenPose в Docker containers за допълнителна изолация, за да тества. Относно т. 1.2. от заповедта сочи, че посочените в нея нарушения не са свързани с възложени му задължения, а и не са били извършени от него. В тази връзка сочи, че няма ясна дефиниция на понярието „външен хост“, като поддържа, че не е прехвърлял служебна информация към нито едно място, което не е позволено от DXC и/или закона, като същата не е ставала достояние на лица, различни от тези, които имат достъп до нея, а е била приложена към депозирано от ищеца оплакване към работодателя. Във връзка с нарушението по т. 2 от заповедта сочи, че е преинсталирал служебния си лаптоп, тъй като е отказвал да зареди CrowdStrike (софтуер за киберсигурност), като излага подробни твърдения, че във връзка с инстанация на Ubuntu Server, в процеса на инсталиране на необходими за активацията му драйвери, операционната система на лаптопа му е блокирала, поради което е трябвало системата да бъде рестартирана към фабрични настройки. Във връзка с претенцията за обезщетение за оставане без работа сочи, че размерът на брутното му трудово възнаграждение за пълен отработен месец възлиза на 3814,97 евро. По тези съображения се отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „...........“ ЕООД оспорва исковете. Не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение. Излагат се твърдения, че ищецът е бил част от екипа „Дигитална криминалистика и реакция при инциденти“ („DFIR екипа“), чиято дейност включва идентифициране, анализ, овладяване и ограничаване на инциденти по информационна сигурност, включително пробиви и компрометиране на информационни системи, както и събиране, съхранение и анализ на цифрови доказателства. Твърди се, че по повод констатирани дисциплинарни нарушения са били изискани от ищеца писмени обяснения с искания о т 11.12.2025 г. и от 07.01.2026 г., в отговор на които И. е представил обяснения с писма от 15.12.2025 г. и от 09.01.2026 г., които са били съобразени в рамките на дисциплинарното производство. Освен това се счита, че сроковете по чл. 194 КТ са спазени, като е съобразено спирането им в периодите, през които ищецът е ползвал законоустановен отпуск. Излагат се твърдения, че са установени тежки нарушения на трудовата дисциплина, свързани с вътрешните правила и политики за информационна сигурност на дружеството, в т.ч. Политика за допустима употреба и Стандарт за сигурност на защитата на крайните устройства, които са част от вътрешните правила на работодателя и от общата политика на DXC за информационна сигурност, с които ищецът е запознат и се е задължил да спазва още при сключването на трудовия договор. Освен това се сочи, че ищецът е преминал две задължителни обучения във връзка с приложимите политики и стандарти в началото на 2025 г., като същите са били общодостъпни за служители на дружеството. Първото сочено от работодателя нарушение е инсталиране и използване на неоторизиран софтуер и извършване на неразрешени прехвърляния на данни от служебния сървър „bansheehunter“. Твърди се, че на 18.04.2025 г. ищецът е инсталирал на служебния сървър два неоторизирани 2 софтуера за видео обработка (OpenCV и OpenPose) които не са лицензирани и не са предоставени от работодателя, за което той е създал и използвал два Docker контейнера (ограничени среди за работа със софтуер), като в периода между 18.04.2025 г. и 22.04.2025 г. активно е изплозвал софтуерите за видео обработка. Сочи, че посочените два софтуера са неоторизирани за използване в информационната среда н а работодателя и тяхното инсталиране и използване не е било свързано с изпълнението на служебните задължения, като с тези свои действия служителят е нарушил точка 4.4 от Стандарта за сигурност на защитата на крайните устройства.

Твърди се, че в същия период служителят е извършил и множество нерегламентирани прехвърляния на файлове (изображения в „pmg“ формат и текстови документи в „txt“ формат) от сървъра „bansheehunter“ към неизвестна локация (прикрита чрез използвани от него команди на Линукс, които не записват данни за компютира, с който се осъществява връзката), като е прехвърлил съдържанието на цели директории, които впоследствие е изтрил и не е възможно да се установи конкретното съдържание на прехвърлените файлове. Сочи се, че прехвърлянето на информация също не е било свързано с негови работни задължения и е в нарушение на т. 7.2. от Политиката за допустима употреба, посочваща неизчерпателно случаи на недопустима употреба, сред които неоторизираното сканиране или събиране на информация, както и публикуването или прехвърлянето на информация на DXC без необходимото разрешение. Излагат се съображения, че инсталирането и използването на посочените софтуери и прехвърлянето на информация н е са били свързани с възложените му служебни задължения по разработката на проекта за автоматизация, която работа не е толкова интензивна откъм използване на системни ресурси .Сочи се, че целта на работата е била улесняването на работата на служителите в „DFIR екипа“ и е била основния фокус на работата на служителя преди прекратяването на трудовото правоотношение. Освен това, използваният от ищеца подход за тестване чрез неоторизиран софтуер не е бил утвърден или разрешен метод за извършване на подобни тестове. Оспорва се твърдението за липса на подходяща тестова среда – такава била изградена и поддържана именно за разработка и тестване, но служителят не я е използвал.

Друго установено нарушение е било неоторизирано архивиране и прехвърляне на логове, съдържащи чувствителна информация от служебния сървър “mattermost“ към неизвестна локация, след което временната директория е била изтрита от служителя. Разяснява се, че този съврър се използва за вътрешна комуникация между служителите от „DFIR екипа“. Сочи се, че прехвърлената чувствителна информация съдържала системна информация, включително IP адреси, потребителски имена, препратки, които могат да съдържат информация за вътрешната инфраструктура на работодателя, низове на потребителски агент (отпечатъци на устройството и операционната система), времеви отметки. Това прехвърляне на информация не е било свързано със задълженията на служителя и също представлявало нарушение на т. 7.2 о т Политиката за допустима употреба. Тези нарушения били установени с доклад, изготвен от служител от „DFIR екипа“, на 28.11.2025 г., и изпратен до Антоанета Митрева - мениджър „Човешки ресурси“, на 01.12.2025 г. На следващо място се сочи, че още на 08.12.2023 г. служителите от „DFIR екипа“ са били изрично уведомени чрез съобщение, публикувано в общия канал на „mattermost“ сървъра, достъпен за всички служители на DFIR, за задължението да инсталират Crowdstrike сензор на допълнителната (out-of-band) операционна система - отделна от стандартната корпоративна операционна система, използвана на техните служебни устройства. Тази система следвало да притежава независима защита на крайното устройство, чрез 3 инсталиран отделен CrowdStrike сензор, който в случая е бил наличен единствено в корпоративната среда, използвана от служителя, която се предоставя със стандартен корпоративен софтуерен образ, включващ необходимите средства за защита. За разлика от нея, CrowdStrike сензорът за out-of-band операционната система е следвало да бъде инсталиран допълнително от ищеца. Въпреки че той е бил изрично уведомен за това свое задължение, при проверка, извършена на 05.12.2025 г., е било установено, че използваната от В. И. out-of-band операционна система е функционирала без инсталиран CrowdStrike сензор, с което било допуснато нарушение на т. 4 . 6 от Стандарта за сигурност на защитата на крайни устройства, с което е създаден риск от липса на необходимия мониторинг и защита на служебното устройство срещу злонамерени действия и заплахи за информационната сигурност.

Излагат се доводи за извършена от служителя злоупотреба с доверието на работодателя чрез участие в дружества със сходен предмет на дейност по време на действието на трудовия договор, тъй като ищецът е бил едноличен собственик на капитала и управител на две дружества по време на действието на трудовия договор, които дружества имали сходен предмет на дейност с този на работодателя, без да го уведоми и без да е получил неговото одобрение, а към момента на уволнението все още е бил едноличен собственик и управител на едно от тях. Развиваната от ищеца допълнителна дейност се счита за несъвместима със задължението му за лоялност към работодателя и създаващ а реална възможност личните му икономически интереси да бъдат поставени над интересите на работодателя. Това поведение съставлявало нарушение на чл. 6 от трудовия договор, според който служителят се е задължил по време да действието му да не осъществява външна дейност, която по някакъв начин би била в конфликт с дружеството, без писменото одобрение на работодателя. Освен това същото било в нарушение и на клаузи от Политиката за конфликт на интереси и Кодекса за поведение на DXC. Това нарушение било установено на 03.12.2025 г.