Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19 от 13.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 521/2021
Вид
Решение № 19
Подписан
13.01.2022
Състав
Красимир Костов Коларов, Георги Великов Чамбов, Емил Любомиров Митев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Пловдив, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир К. Коларов

Членове:

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20215001000521 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 21017 от 04.02.2021 г., постановено по т.д. № 79 по описа за 2020 г., Кърджалийският окръжен съд е:

- Осъдил „ЗАД Д.Б.: Ж. З.“ АД, с ЕИК *********, да заплати по искова претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.

497, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 86 ЗЗД, на Н. М. М., с ЕГН **********, сумата в размер на 33750 лв., съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие причинените й телесни увреждания при ПТП, осъществено на 13.07.2019 г., както и сумата в размер на 964.67 лв., съставляваща обезщетение за причинените й от същото ПТП имуществени вреди заплатени средства във връзка с проведено лечение и възстановяване, ведно със законна лихва върху търсените главници, считано от 12.11.2019 г. до окончателното им изплащане, както и сумата в размер на 4.20 лв., съставляваща направени в производството разноски, по сметка с 1ВАИ *** при Банка "Д.**" ЕАД;

- отхвърлил исковата претенция в останалата й част до пълния й размер от 80 000 лв., предявен като частичен от 90 000 лв., както и за законна лихва върху главниците за периода от 19.07.2019 г. до 12.11.2019 г.;

1

- осъдил „ЗАД Д.Б.: Ж. З.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА, на адвокат П. Д. К. от С. а. к., с посочен по делото адрес в ***, сумата в размер на 1885.74 лв. с ДДС, съставляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковата претенция;

- осъдил „ЗАД Д.Б.: Ж. З.“ АД, с ЕИК *********, да заплати по сметка на Окръжен съд, гр. Кърджали, сумата в размер на 1388.59 лв., съставляваща дължима се в производството държавна такса, както и сумата в размер на 60 лв., съставляваща разноски в производството;

- осъдил Н. М. М., с ЕГН **********, да заплати на „ЗАД Д.Б.: Ж. З.“ АД, с ЕИК *********, сумата в размер на 571.24 лв., съставляваща разноски в производството, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция.

Решението е обжалвано и от двете страни.

Ищцата Н.М. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 33750 лева до 60000 лева, както и в частта за разноските, с оплакване, че в тези части решението е неправилно. В подкрепа на жалбата се излагат доводи, че при определяне размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, настъпили в резултат на увреждането, Кърджалийският окръжен съд неправилно е приложил материалния закон и принципа на справедливостта, прогласен в нормата на чл. 52 ЗЗД, поради което определеният размер на обезщетението бил занижен. Поддържа се и становището, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради което изводът на първоинстанционният съд в тази насока също бил необоснован. В заключение, ищцата моли да се отмени решението в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго, с което предявения от иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие от процесното ПТП се уважи за сумата от 60 000 лева, като й се присъди адвокатско възнаграждение на представляващия го безплатно адвокат, а също и да се отмени решението в частта относно присъдените в полза на ответника разноски.

Ответникът по исковете „ЗАД Д.Б.: Ж. З.“ АД обжалва решението в частта, с която е уважен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 15000 лева до 33750 лева, както и в частта за разноските, с оплакване, че в тези части решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Искането е решението на Кърджалийския окръжен съд да се отмени в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли за разликата над сумата от 15000 лева, като на дружеството се присъдят сторените деловодни разноски.

От ответника е постъпила и частна жалба против постановеното по същото дело, по реда на чл. 248 ГПК определение № 21464 от 15.04.2021 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на 2 постановеното решение в частта относно присъдените в полза на ищцата разноски. Искането е да се отмени определение в тази част и се измени решението в частта за разноските в съответствие с направеното искане.

Всяка от страните оспорва въззивната жалба на другата.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Кърджалийския окръжен съд е образувано по предявени от Н. М. М. против "ЗАД Д. Б.: Ж. З.” АД обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл.45 и чл. 497, ал. 1 КЗ, във вр. с чл.86 ЗЗД, за заплащане на следните суми: 80 000 лева като част от сумата 90 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие причинените на ищцата телесни увреждания при ПТП, настъпило на 13.07.2019 г.; 964.67 лева, представляваща обезщетение за причинените й от същото ПТП имуществени вреди във връзка с проведено лечение и възстановяване, ведно със законна лихва върху търсените главници, считано от 19.07.2019 г., евентуално от 29.08.2019 г., до окончателното им изплащане.

Исковете се основават на следните, установени по делото факти:

На 13.07.2019 г., в гр. К., на ул. „П. м.“, пред бензиностанция „Г.“, на пешеходна пътека, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „О.“, модел „К.“, с рег. № *******, водачът С. Р. С. нарушава правилата за движение и удря преминаващата на пешеходна пътека Н. М. М., която вследствие от удара получава различни телесни увреждания.

Безспорно установено е също, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил „О.“, модел „К.“, с рег. № ******* С. С.. С влязло в сила 11.12.2019 г. споразумение по н.о.х.д. № 1211/2019 г. по описа на Кърджалийския районен съд С. е признат за, че на 13.07.2019 г. в гр. К., на ул.

„П. м.“, пред бензиностанция „Г.“, на пешеходна пътека, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „О.“, модел „К.“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение - чл. 119, ал. 2 от Закон за движението по пътищата, с което по непредпазливост причинил на преминаващата по пешеходната пътека пешеходка Н. М. М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на големия и на малкия пищял на дясната подбедрица в областта на глезенната става, довело до трайно затрудняване на движението на десния крак, поради което му е наложено съответно наказание.

Споразумението по наказателното дело има последиците на влязлата в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца – чл.

300 ГПК вр. чл. 383, ал.1 НПК.

Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил „О.“, 3 модел „К.“, с рег. № *******, към деня на произшествието е имал сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, по застрахователна полица № ***, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие - 13.07.2019 г.

Не е спорно също, че вследствие от удара, ищцата Н.М. е получила следните увреждания: счупване на големия и на малкия пищял на дясната подбедрица в областта на глезенната става /бималеоларна фрактура/; голям подкожен хематом на лявата предмишница; оток, кръвонасядания и охлузване на кожата на главата и левия крак.

Полученото вследствие процесното ПТП счупване на големия и на малкия пищял на дясната подбедрица в долните им части е наложило оперативно лечение и поставяне на метална остеосинтеза. Лечението е било последвано от възстановяване в домашен режим, като непосредствено след инцидента и около два месеца след извършената операция, ищцата не могла да се движи и да се самообслужва. Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СМЕ и обясненията на вещото лице д-р Н. М. в съдебно заседание, самият период на възстановяване е около 3-4 месеца и то до степен да не се затруднява трайно движението на крайника, като и след този период ищцата продължава да изпитва неудобства, свързани с поставената метална остеосинтеза.

Установено е, че получените от ищцата травматични увреждания са й причинили продължителни и значителни по степен болки и страдания. Освен, че е довела до разстройство на здравето с трайно затруднения на движението на крака, фрактурата на големия и на малкия пищял на дясната подбедрица е била свързана и със силни болки, продължително обездвижване на пострадалата и произтичащите от това неудобства – затруднения в извършването на обичайните всекидневни дейности, включително и такива, свързани с бита и със самообслужването през един продължителен период от време. Освен това, с оглед особеностите на приложеното оперативно лечение, на ищцата предстои допълнителна операция за премахване на металната остеосинтеза и съответно – рехабилитация.

Съдържащите се в исковата молба твърдения за претърпяна от ищцата психическа травма, проявяваща се в пристъпи на страх и паника от открити пространства и от движението на автомобилите по улицата, налагащи придвижването й с придружител и то само в неотложни случаи, също са установени от показанията на свидетеля Б..

Установените по делото факти са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493 от КЗ т. е. да се приеме, че предявеният иск за застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е доказан по основание.

Основният спор между страните е свързан с размер на дължимото обезщетения за причинените на ищцата неимуществени вреди.

4

Определяйки размера на дължимото обезщетение, окръжният съд се е съобразил с установените по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от ищцата болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, като при установяване на конкретните им проявления, интензитета и продължителността им, се е позовал на заключенията на съдебно-медицинската експертиза, както и на свидетелските показания.

В случая е безспорно установено, че причинените на ищцата травматични увреждания се характеризират със сравнително висока тежест, обусловена от характера и мястото на получените фрактури, което е свързано с изпитване на силни болки и страдания, продължили през един сравнително дълъг период. Освен това болката е била съпътствана и с други физически страдания – трайно ограничаване на телесните движения, което на свой ред е довело до влошаване на качеството на живот на пострадалата и е довело до значителни промени в него - затруднения в ежедневните дейности, затруднения в самообслужването. Следва да се отчете и обстоятелството, че след първоначалния възстановителен период, предстои и допълнителна операция за премахване на металната остеосинтеза, което предполага допълнителен период на обездвижване и дискомфорт до окончателното възстановяване.

Освен описаните фактори, при определяне размера на обезщетението следва да се отчетат и промените в икономическите условия, доколкото също съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието справедливост. В този смисъл размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да се съобрази и с реалните социалноикономически условия и стандарта на живот в страната.

Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищцата неимуществени вреди, настоящият състав преценява, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер от 45 000 лева, съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.