Решение № 40 от 15.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. София, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Виктория Недева при участието на секретаря Виолета Оск. Медина в присъствието на прокурора В. Т. В. като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100603650 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С присъда от 02.03.2022 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16 състав по НОХД № 5125 / 2019 г., подсъдимият И. К. И. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е наложено наказание ”Лишаване от свобода” за срок от три месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание ”Лишаване от свобода” за срок от три месеца, по отношение на подсъдимият И. К. И., с изпитателен срок от три години. На основание чл.189 от НПК, подсъдимият И. К. И. е бил осъден да заплати и разноските по делото.

Постъпила е въззивна жалба и допълнение към нея от адв. А. А., защитник на подсъдимия И. К. И.. Във въззивната жалба и допълнението към нея се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения на процесуалния закон, за което се излагат подробни съображения. Излагат се подробни доводи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за това подс. И. К. И. да е осъществил деянието, за което му е било повдигнато обвинение. В допълнението към жалбата са изложени и обстойни съображения за необоснованост на мотивите към първоинстанционната присъда, както и постановяването на присъдата при неизяснена и недоказана фактическа обстановка, водеща 1 до извод за неналичието на осъществен състав на престъпление от подсъдимото лице по посочения текст от НК. Твърди се за допуснати съществени пропуски при изготвянето на съдебно - медицинското заключение за пострадалото лице. Поради това се иска отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимото лице. Алтернативно, прави се искане за отмяна на присъдата на Софийски районен съд и връщане на делото за разглеждане от друг състав, поради допуснати отстраними съществени нарушение на процесуалните правила.

Постъпила е въззивна жалба и от подсъдимия И. К. И., в която се твърди, че присъдата на Софийски районен съд е необоснована, допуснати отстраними съществени нарушение на процесуалните правила, нарушен е материалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо. Излагат се подробни съображения за необоснованост на мотивите към първоинстанционната присъда, както и постановяването на присъдата при незадълбочено изследване и недоказана фактическа обстановка. Твърди се, че съдът е направил едностранен анализ, с което е формирал неправилно извод за осъществен състав на престъпление по чл.129 от НК, като в случая всяко от лицата е осъществило състав на престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Изложени са и съображение относно неприложението на института на неизбежна отбрана ( чл.12 от НК), водеща до извод за неналичието на осъществен състав на престъпление от подсъдимото лице по посочения текст от НК. Прави се искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимото лице, респ. да бъде наложено наказание “Пробация“ при условията на чл.55 от НК.

С постановеното по реда на чл.327 от НПК определение не е допуснато събирането на нови доказателства.

Въззивният съдебен състав, разглеждащ делото сподели становищата на страните, че за правилното му решаване не се налага събирането на доказателства в тази инстанция, поради което не допусна провеждането на въззивно съдебно следствие.

В съдебно заседание представителят на защитата - адв. А. А., моли първоинстанционната присъда да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Излагат се подробни доводи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за това подсъдимото лице И.

К. И. да е осъществило деянието, за което му е било повдигнато обвинение, поради което се иска отмяна на присъдата в осъдителната част и оправдаване на подсъдимото лице.

Алтернативно, прави се искане за отмяна на присъдата на Софийски районен съд и връщане на делото за разглеждане от друг състав, поради допуснати отстраними съществени нарушение на процесуалните правила.

Представителят на Софийска градска прокуратура излага съображения, според които депозираната жалба срещу постановената първоинстанционна присъда следва да бъде оставена без уважение.

Повереникът на частния обвинител С. М. В., адв. Б., се присъединява към становището на прокуратурата и моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Подсъдимият И. К. И. заявява, че той не е извършил деянието, за което е обвинен и иска да излезе истината. В дадена последна дума, подсъдимият моли да бъде оправдан.

2

Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал множество гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимия И. К. И., показанията на свидетелите Е.В.П.-Г. ( дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК ), П.Б.Д. ( дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК ), Х.Я.К. ( дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК ), И.В.Б., С. М. В.; надлежно приобщените писмени материали - медицинска документация, справка за съдимост, електронни картони от Районен център 112 - София и други, както и изготвените по делото експертни заключения по съдебномедицинските експертизи и комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, които съдът е обсъдил внимателно и задълбочено.

Въз основа на анализа им, Софийски районен съд е приел, че подсъдимият И. К. И. е роден на 10.11.1974 г. в гр. София, българин, с българско гражданство, неосъждан, с висше образование, неженен, живущ в гр. София, ул. “*******, с ЕГН **********.

Подсъдимият И. К. И. е собственик на недвижим имот, представляващ жилищна сграда, разположена на адрес : гр. София, кв. “Горна баня“, ул. “*******. На същия адрес са разположени общо три къщи, само формално обособени, една от които ( с цифрово обозначение № 13В ) - в притежание на частния обвинител С. В..

Още с построяването на сградите били изградени само две електроразпределителни табла, съответно били открити едва две индивидуални партиди за отчитане на потребената електроенергия. Разходваната такава в къщата на подсъдимия И. К. И. подлежала на регистриране на принципа на взаимност, доверие и добросъседски отношения, като лицето разполагало с контролен електромер, свързан с таблото на С. В.. Уговорката между тях била И. И. да му заплаща в брой стойностите на съответно изразходените количества електрически ресурс. Свид. С. В. негодувал срещу така наложената им практика и настоявал съседът му да установи отчетни уреди за своя имот и да започне самостоятелно да отчита и заплаща електричеството си. Последното ставало повод за разногласия между двамата, които до този момент били с нисък интензитет и били изглаждани лесно и безпроблемно.

Към месец октомври 2018 г., подсъдимият И. И. бил във връзка със свидетелката Х.К..

Нейните родители обитавали недвижимия му имот в столичния квартал “Горна баня“, като се разбирали добре със своите съседи и регулярно заплащани сметките си за ток на своя съсед свид. С. В. посредством включването им към електрическото му табло.

На 13.10.2018 г. родителите на свид. Х.К. не били у дома, като се били разбрали с нея тя да покани две свои приятелки, които заедно да отпразнуват рождените си дни в имота съвместно със свои приятели. Празненството било планувано за късните следобедни часове 3 на деня и на него били поканени около 15 души.

Сутринта на същия ден, около 11:00 -12:00 часа, свидетелят С. В. установил, че електроподаването до неговия имот е било преустановено. При проверка на електрическото табло той установил, че захранващият кабел е бил изключен, при което се запътил към къщата на своя съсед, за да провери каква е причината за това. Достигайки до входната врата, започнал настоятелно да призовава обитателите на имота, за да изрази възмущението си пред тях. Там той установил словесен контакт със свидетелката Х.К., която била в недоумение от случващото се и предложила да го свърже със своя баща, който бил по запознат с тези неща. След проведен телефонен разговор било неутрализирано получилото се недоразумение и от местното електроразпределително дружество отстранили проблема, с което било възстановено захранването на къщата на частния обвинител с електроенергия.

В обедните часове на същия ден постепенно започвали да пристигат гостите на предстоящото празненство, сред които бил и свидетелят И.Б.. Събраният приятелски кръг били запознати от своята домакиня със събитията от сутринта по повод на съседските неразбирателства със свидетеля С. В.. Около 15:00 часа подсъдимият И. И. се прибрал в къщата си на процесния адрес и също бил уведомен от приятелката си за по - рано проведения разговор със съседа им на висок тон. Това провокирало подс. И. И. да установи каква е причината за възникналия проблем и да потърси сметка от съседа си за поведението му спрямо свид. Х.К. и нейния баща. Подсъдимият И. И. се отправил към намиращата се в съседство къща на ул. “*******, чийто обитател междувременно гледал футболен мач и пиел бира. Разговорът между двамата още в своя зародиш се изострил и придобил високопарна тоналност, съпътствана с взаимно отправяни между двамата събеседника обиди и закани. В същината на спора били взаимоотношенията между двамата по повод на разпределението на подаваното електричество, като невъзможността да се постигне разбирателство и единодушие по въпроса на възникнатата полемика довела до още по - сериозно обостряне на комуникацията. Всеки от двамата бил сигурен в своята правота - подсъдимият И. И. търсел сметка за проявената по - рано от свид. С. В. импулсивност и острота в комуникация с приятелката му, а самият свид. С. В. негодувал от спирането на електрозахранването му, при съзнание, че прави услуга на своя съсед. Дискусията набрала още по - голям заряд, когато частният обвинител нарекъл подсъдимия “глупак“, “кучи син“ и “идиот“, който не му останал длъжен, отправяйки му обвинения, че е “алкохолик“, както и че бие дъщерите си.

Последното окончателно прекъснало възможността за мирно разрешаване на разразилия се конфликт, който в този момент придобил физически измерения, изразяващи се в едновременна размяна на удари между двете лица. Ескалацията на напрежението довела до ръкопашна схватка между двамата, при която те взаимно си нанесли по няколко юмручни удара. Един от тези на свид. С. В. достигнал до лицето на подс. И. И. и попаднал в областта на долната му челюст и устата му. Междувременно, подсъдимият успял да нанесе цели три удара в лицето на съперника си, поне един от които попаднал директно в носа му, причиняващ му значителни травматични увреждания, и повалящ го на земята, с ръце, поставени върху лицето му. Осъзнавайки сериозността на ситуацията, подсъдимият И. И. се 4 насочил към портата на своята къща, където го посрещнала приятелката му, стояща зад оградата на двора им, което й позволило слухово да възприеме част от обидните реплики, които участниците в свадата си разменили. Тя отправила вербални нападки към свид. С. В., който, след като се изправил, казал на подсъдимия И. И., че няма да остави нещата така и ще повика полиция.

Подсъдимият И. И. и приятелката му се прибрали в къщата си, където гостите им забелязани, че той е с разцепена устна, от която тече кръв. Подсъдимият И. И. отишъл да обработи раната си и решил да не предприема последващи действия, тъй като счел, че не се нуждае от медицинска помощ.