Решение № 250 от 17.07.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Дупница, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Ива Д. Георгиева като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20261510200683 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № 8506112529, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" при МРРБ, с който на „ФЕБ“ ООД, със седалище: гр.

София, р-н „Красна поляна“, ул. „Никола Мушанов“ №6А, ет. 4, с ЕИК 010713774, представлявано от управителя Мария И.-Симеонова, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 300,00 ЛЕВА /равностойност на 153,39 евро. по фиксиран курс на БНБ 1.95583 лв. за евро/, за нарушение на чл.102, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят, чрез неговия редовно упълномощен процесуален представител – адв. С. , обжалва ЕФ в срок. В жалбата си излага множество твърдения за незаконосъобразност на атакувания ЕФ. Моли за отмяна на същия. Претендира разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се представлява. Постъпило е писмено становище от редовно упълномощения процесуален представител, в което поддържа жалбата и направените в нея искания, като излага и допълнителни аргументи в нейна подкрепа.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание от редовно упълномощения процесуален представител. От последната е депозирана писмена молба, в която взема становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на ЕФ. Прави възражение за 1 прекомерност. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 12.02.2023 г., в 08:37 часа, в община Дупница, по път – А-3, при км.

52 + 049 м., който е част от РПМ, за преминаването по която се дължи винетна такса, съгласно Приложение към т. 1 от Решение № 101/20.02.2020 г., на МС, с посока – нарастващ километър, с устройство № 20331, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е било установено движението на процесното ППС, марка и модел, „.................“, с рег. № ................, с технически допустима маса 3500 кг., като за посоченото ППС не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.

10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по чл.167а, ал. 3 ЗДвП, в който като тип нарушение е посочено: код „NO PAYMENT“, няма валидно заплатена такса за ползване на платената пътна мрежа-винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 и 7а; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа, вкл. за преминаване на ППС в този пътен участък , справки за което са представени и приложени по делото. Във връзка с това бил издаден и връчен на жалбоподателя процесния ЕФ.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото множество писмени и веществено доказателства, представени от страните и служебно изискани от съда, всички подробно описани и приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът приема изцяло с доверие информацията съдържаща се във всеки от приложените по делото писмени документи и справки, като същите не съдържат сериозни противоречия или разминавания, изложеното в тях е последователно, логично и ясно, като съвпада с отразеното върху приложения снимков материал и най-вече в приложената справка /становище от УИСИ/ за липса редовно заплатена такса за ползване на платената пътна мрежа-винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 и 7а. Въз основа на писмената информация и визуалната такава обективирана в приложения и изготвен от техническото средство снимков материал, съдът безспорно установява всички релевантни към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимиран правен субект при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН с оглед датата на връчване на ЕФ и датата на подаване на жалбата. Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните 2 съображенията:

Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът приема, че оспорения ЕФ е издаден от компетентен административен орган/структура, на основание чл. 10, ал. 10 ЗП. Спазена е формата и срока за съставяне на ЕФ, който формално съдържа всички необходими реквизити предвидени в закона.

Посочени са датата и точния час на нарушението, мястото на нарушението, регистрационният номер на пътното превозно средство, неговият собственик, описано е нарушението и нарушената законова разпоредба. Разяснена е и възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на административно наказателна отговорност. Указано е, че с плащането на компенсаторна такса в предвидения срок електронния фиш ще бъде анулиран, както и че задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗП. ще се счита за изпълнено.

Разяснен е и срокът и начините за доброволното й заплащане. Поради това и настоящият съдебен състав приема, че не са допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и начина на издаване на обжалвания ЕФ. Изцяло в този смисъл виж и Решение № 246 от 17.11.2023 г. по к. адм. н. д. № 199 / 2023 г. на VII състав на Административен съд – Кюстендил; Решение № 1042 от 29.05.2024 г. по к. адм. н. д. № 212 / 2024 г. на VII състав на Административен съд – Кюстендил; Решение № 262 от 12.12.2023 г. по к. адм. н. д. № 250 / 2023 г. на VII състав на Административен съд – Кюстендил и др.

Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние“. От друга страна в т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са изброени и двата вида пътни такси:

-т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа“;

-т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси.“

Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са предвидени три категории субекти, които носят отговорност за допуснато управление на МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса - това са собственикът, вписаният ползвател или действителният водач на МПС .

3

Няма спор, че жалбоподателят е собственик на процесното ППС.

От доказателствената съвкупност по делото се установява безспорно от обективна страна, че на посочените по-горе дата, час и път, процесното ППС е било управлявано в указаната посока, като за същото не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата с оглед липсата на валидна такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7, каквото е и процесното ППС.

Представеният и приложен по делото доказателствен материал установява по несъмнен начин извършването на вмененото на санкционираното дружество нарушение. Именно затова е ангажирана отговорността на жалбоподателя, тъй като същият не е изпълнил предвиденото с чл. 102, ал. 2 ЗДвП задължение да не допуска движението на собственото му пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за това ППС предварително не са изпълнени задълженията по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата според вида и категорията на пътното превозно средство.

Доколкото субект на нарушението е юридическо лице деянието не следва да се обсъжда и от субективна страна.

Наложената с електронния фиш имуществена санкция е определена в съответствие с чл. 187а, ал. 2, т. 1 вр. чл. 179, ал. 3 ЗДвП, според който ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция в размер на 300.00 лева. Предвид абсолютно определения от законодателя размер на санкцията, същата не подлежи на ревизия и редукция от съда.

Въпреки всичко гореизложено настоящата въззивна съдебна инстанция намира, че наложеното наказание е непропорционално на тежестта на извършеното нарушение като съобразява в тази връзка изцяло Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. на СЕС, съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на

4

"компенсаторна такса" с фиксиран размер. Изцяло в този смисъл е и последното изразено становище, с което е променена занапред практиката на касационната съдебна инстанция по този тип дела – виж. Решение № 131 от 28.01.2025 г. по к. адм. н. д. № 266 / 2024 г. на VII състав на Административен съд – Кюстендил и Решение № 132 от 28.01.2025 г. по к. адм. н. д. № 408 / 2024 г. на VII състав на Административен съд – Кюстендил.

В тази връзка следва да се посочи, че макар и гореупоменатото решение на СЕС да е постановено във връзка с преюдициално запитване по правен спор за пропорционалността на тол таксите за тежкотоварните автомобили, относим към разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, то съдът е коментирал и предвидената в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, „ глоба“ в размер на 300 лева, каквато в случая е наложена на жалбоподателя, която също е с фиксиран размер, като приема, че е непропорционална с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза, основен принцип на която е пропорционалността.

Предвид изложеното съдът намира, че наложената санкция се явява в противоречие с принципа, заложен в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година, която норма, като такава на общностното право, е с приоритет. Виж Решение № 2811 от 06.07.2026 г. по к. адм. н. д. № 592 / 2026 г. на VI състав на Административен съд - Велико Търново; Решение № 6743 от 09.06.2026 г. по к. адм. н. д. № 722 / 2026 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 462 от 25.03.2025 г. по к. адм. н. д. № 76 / 2025 г. на I състав на Административен съд – Ямбол и др., от които е видно, че този принцип е приложим и относно наказанията за винетните такси определени също във фиксиран размер, които не отчита по никакъв начин спецификите и тежестта на нарушението.