Решение № 122 от 09.07.2018, Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

№122 09.07.2018г. гр.Несебър

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева

Секретар: Мая Деянова като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева гражданско дело № 168 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Й.П.Й. с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез процесуалния му представител – адв.Д.М.

***, със съдебен адрес:*** против М.С.Д. с ЕГН **********,***. Ищецът сочи, че съгласно споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, одобрено от съда по НОХД № 1276/2017г. по описа на PC-Несебър, влязло в сила на 11.08.2017 год., ответникът М.Д. е признат за виновен в това, че на 09.08.2017 год., около 02.00 часа в гр.Обзор, общ.Несебър, пред дискотека „А.Д.”, в близост до Автогарата, чрез нанасяне на удар в областта на лявото око, повалил на земята ищеца Й.П.Й. , ЕГН ********** *** - полицейски орган, при изпълнение на службата му - старши полицай от 05 РУ СДВР, командирован в РУ-Несебър за оказване на помощ при охраната на обществения ред и противодействие на пресъпността през активния туристически сезон- лято 2017 год., и му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване в областта на големия туберкул на дясната мишнична кост в горната трета, което е довело до трайно затруднение във функцията на десен горен крайник за период от около 2-2.5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес - престъпление по чл.131, ал.2, т.2 вр. чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК. Твърди се, че счупването на носните кости, в хода на зарастването им, е довело до следтравматично изкривяване на носната преграда на дясно и почти пълна непроходимост на десния носов ход. Без извършването на оперативна намеса за изправяне на носната преграда, това увреждане е обусловило постоянно разстройство на здравето на ищеца, неопасно за живота му. Следствие противоправните действия на ответника се е наложило извършването на поредица от операции и различни манипулации, като към настоящият момент носното дишане било напълно възстановено. Сочи се, че разходите във връзка с възстановяване на здравословното състояние на ищеца са, както следва: сумата от 42 лева /четиридесет и два лева/ – за закупуване на санитарни изделия, съгласно фискален бон от 09.08.2017г., сумата от 9,56 лева /девет лева и петдесет и шест стотинки/ – за закупуване на лекарства – афламил, съгласно фискален бон на 09.08.2017г., сумата от 44,74 лева /четиридесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/ - за закупуване на лекарства – ксарелто, съгласно фактура № ********** от 17.08.2017 год., които ищецът прилага, като доказателства към исковата молба.

Гореизложеното е обосновало правния интерес у ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъдите ответника М.С.Д. с ЕГН ********** да му заплати обезщетение за нанесени имуществени вреди общо в размер на 96,30 лева /деветдесет и шест лева и тридесет стотинки/, от които: сумата от 42 лева /четиридесет и два лева/ – за закупуване на санитарни изделия, сумата от 9,56 лева /девет лева и петдесет и шест стотинки/ – за закупуване на лекарства – афламил, сумата от 44,74 лева /четиридесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/ - за закупуване на лекарства – ксарелто, ведно с дължимата лихва за всяка една от сумите, начиная от датата на деликта – 09.11.2017г. до окончателното им изплащане на сумата и обезщетение за репариране на неимуществените вреди, изразяващи се в причинените болки и страдания, стрес, безпокойство и неудобство, вследствие на посегателството върху ищеца в размер на 20 000 / двадесет хиляди / лева, ведно с дължимата лихва, начиная от датата на деликта - 09.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Представя писмени доказателства. Прави искане за изискване на НОХД № 1276/2017г. на РС-Несебър. Моли да бъде допусната съдебно-медицинска експертиза. Прави искане за допускане до разпит на двама свидетели за установяване на причинените му неимуществени вреди.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът Д. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който на основание чл.105 от ГПК прави възражение за подсъдност. Твърди, че съгласно общата местна подсъдност искът е подсъден на РС-Плевен. Предвид на това, моли съда да прекрати делото и да го изпрати на PC-Плевен, съгласно общото правило за местна подсъдност.

Независимо от горното, ответникът излага становище за допустимост на исковата молба, като твърди, че същата е частично неоснователна. Счита заявената претенция за прекомерно и неоснователно завишена, и не кореспондираща с претърпяното от ищеца. Сочи, че се признал за виновен и подписал споразумение, защото го смилали от бой в Полицията. От ранните часове на - 09.08.2017г. до 11.08.2017г. бил задържан в Полицията и там го биели непрекъснато. Бил подлаган на жестоки изтезания от полицаите. Назначили му служебен адвокат и по реда на бързото производство го осъдили по НОХД № 1276/2017г. РС-Несебър. Твърди, че не е бил ищеца. Последният скочил върху ответника - не преценил правилно скока и паднал до него на плочките. Твърди, че с лявата си ръка ищецът го хванал за брадата и го съборил върху себе си. Затова ответникът Д. счита, че това обвинение било изфабрикувано от Полицията. По-късно видял по кой текст от НК бил подведен от отговорност, но бързал да се отърве и да си спаси живота. Сочи, че бил в ръцете на палачите и за да оживее подписал всичко без да гледа - очите му били зашити от кръвонасядане, лошо чувал и така виждал спасението си. В това състояние го видял и служебният адвокат, но нищо не му помогнал. Д. счита, че искът на ищеца е неоснователен, противоречи на закона, морала и справедливостта, а исковата претенция е завишена със 700%. Моли съда, ако уважи претенцията на ищеца, да му присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер не повече от 2000 лева /две хиляди лева/, тъй като сам той бил признал пред лекуващите лекари, че е паднал при задържането на ответника и последният е паднал върху него. Твърди, че е налице съпричиняване и самоувреждане от страна на ищеца - дърпайки ответника за шията и брадата, последният паднал върху него и наранил без да иска лицето му. Наред с горното, ответникът моли делото да се гледа в негово отсъствие, защото се страхувал от полицаите. Възразява срещу искането на ищеца за назначаване на съдебно-медицинска експертиза поради неяснота на поставените въпроси. Противопоставя се и на искането за допускане до разпит на свидетели, защото се иска те да доказват претърпени болка, страдание, неудобство и стрес, без да е ясно за коя болка се сочат тези свидетели, за кое страдание имат възприятия и какъв е вида на страданието - душевна болка ли е или нещо друго, кой е правопораждащия факт на неудобството и стреса. В случай, че ищецът не се яви в първото съдебно заседание по делото и не е депозирал в седмодневен срок становище по отговора на исковата молба, ответникът моли съда да постанови неприсъствено решение срещу Й..

В съдебно заседание, ищецът Й.Й. се явява лично и с процесуалния си представител. Поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло. Ангажира гласни доказателства и съдебно-медицинска експертиза. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.

Ответникът М.Д. не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства.

Исковата молба е допустима – подадена е от лице, което има правен интерес от решаване на казуса, пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл.45 вр. с чл.51, ал.1 вр. с чл.52 и чл.86 вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

От данните по делото се установява, че пострадалият ищец Й.Й. работи, като старши полицай в 05 РУ на СДВР. През летният сезон на 2017г., същият бил командирован в РУ на МВР – гр.Несебър, Полицейски участък – гр.Обзор за оказване на помощ по охраната на обществения ред и противодействие на престъпността през активния туристически сезон. На 09.08.2017г., около 02.00 часа, пред дискотека „А.Д.”, в близост до автогарата, при противодействие на битов скандал между непознати мъже, един от извършителите – ответникът М.Д., нанесъл на ищеца Й. удар с юмрук в областта на лявото око, вследствие на което Й. паднал на земята, а извършителят паднал върху дясното му рамо. В резултат на това, ищецът получил остра и непоносима болка. От клиничният преглед и рьо графия на дясно рамо на пострадалия се установило счупване в областта на големия турбекул на дясна мишнична кост в горна трета, ожулвания по десния лакът. Направена била мека имобилизация на дясното рамо за 35 дни с контролни прегледи. Счупването довело до трайно затруднение във функцията на десния горен крайник на ищеца за период около 2 – 2,5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Наред с горното, от удара с юмрук в областта на лицето, Й. получил разкъсно-контузни рани по клепачите на лявото око, кръвоизлив по конюнктивата на лявото око, контузия на десния лакът и левия лакът, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в гореописаните области, които са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота /вж.Медицинско удостоверение – л.18/.

Гореизложеното е мотивирало правния интерес за ищеца да предяви настоящата искова молба, като поиска от съда да осъди ответника да му заплати причинените му имуществени и неимуществени вреди в резултат на извършеното от ответника М.Д. спрямо ищеца посегателство, както и направените по делото разноски.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази:

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да е налице фактическия състав на деликтната отговорност, следва да са налице следните предпоставки: противоправно поведение на делинквента, настъпването на твърдeните от ищцеца вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, и вина у причинителя. Съгласно презумцията на ал.2 на чл.45 от ЗЗД, вината на дееца се счита за налична до доказване на противното, от което следва извода, че доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответника. За установяване на останалите предпоставки на деликтната отговорност, доказателствената тежест съобразно чл.127, ал.1 от ГПК се носи от ищеца - при условията на пълно и главно доказване.

За нанесената на ищеца Й. средна телесна повреда, срещу извършителя М.Д. е образувано бързо производство № 304 ЗМ-175-/2017г. по описа на РУ на МВР-Несебър. В хода на бързото производство, между наблюдаващият прокурор и защитника на Д. е постигнато споразумение за решаване на делото. С протоколно определение № 82 от 11.08.2017г., постановено по НОХД № 1276/2017г. по описа на РС-Несебър, е одобрено постигнатото между страните споразумение, с което Д. бил признат за виновен в това, че на 09.08.2017г., около 02.00 часа в гр.Обзор, общ.Несебър, пред дискотека „А.Д.”, в близост до автогарата, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лявото око, повалил на земята Й.П.Й. с ЕГН ********** *** – полицейски орган при изпълнение на службата му – старши полицай от 05 РУ СДВР, командирован в РУ-Несебър за оказване на помощ по охраната на обществения ред и противодействие на престъпността през активния туристически сезон – лято 2017г. и му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване в областта на големия турбекул на дясната мишнична кост в горна трета, което е довело до трайно затруднение във функцията на десен горен крайник за период от около 2-2,5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, поради което на основание чл.131, ал.2, т.2 във връзка с чл.129, ал.2 вр. чл.54 от НК, същият е бил осъден на три години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от пет години. На основание чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на Д. са възложени направените разноски в хода на досъдебното производство /вж.протокол – л.6-10 вкл./.