Решение № 2213 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2213 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100504359 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решение №1402 от 28.01.2025 г. постановено по гр.д. № 1989/2023 г. по описа на СРС, 145 състав, с което е уважен изцяло предявения от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 5810,39 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение ведно с ликвидационните разноски за причинени вреди на лек автомобил „Мерцедес Е220 Д“ с рег. № ****, в резултат на ПТП от 29.06.2022 г. настъпило в гр. Велико Търново по вина на водача на лек автомобил „Сеат Ибиса“ с рег. № ****, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска – 12.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като се поддържа, че първоинстанционният съд погрешно е приел за неоснователно наведеното от ответника възражение за съпричиняване. Поддържа, че водачът на лек автомобил „Мерцедес Е220 Д“ с рег. № **** е управлявал автомобила с несъобразена с пътната обстановка скорост, която не му е позволявала да спре или да се отклони при възникване на пътната опасност. Счита, че не се доказва по безспорен начин механизма на произшествието и вината на застрахования при него водач. Твърди да са налице съществени противоречия между констативния протокол и събраните свидетелски показания. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, евентуално присъденото обезщетение да бъде намалено съобразно доказаното съпричиняване. Претендира присъждането на разноски за двете производства

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който са изложени доводи за правилността на обжалваното решение. Счита, че след обсъждане на всички събрани по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е установил 1 механизма на ПТП и че всички репарирани вреди по процесния автомобил се намират в пряка причинно – следствена връзка с произшествието. Оспорва да е налице поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес Е220 Д“ с рег. № ****, което да е допринесло за настъпване на произшествието. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и да му се присъдят разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените с въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните намира следното:

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Предвид горното съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

В случая предвид липсата на възражения в този смисъл съдът приема за безспорно между страните, установеното от първоинстанционния съд, че към датата на настъпване на процесното ПТП – 26.06.2022 г. между ищец и собственика на лек автомобил „Мерцедес Е220 Д“ с рег. № **** е било налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка със срок на застрахователното покритие от 30.07.2021 г. до 29.07.2022 г., в изпълнение задълженията по който ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 5795,39 лева, както и че е направил ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. С доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се между страните е отделно наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между въззивника ответник и водача на лек автомобил „Сеат Ибиса“ с рег. № **** към датата на процесното ПТП. Фактът на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" сочи, че отговорността на водача е покрита.

При анализ на събраните по делото доказателства – протокол за ПТП, свидетелски показания и заключението на САТЕ се потвърждава установения от първоинстанционния съд механизъм на настъпване на процесното произшествие. Настоящият съдебен състав също достига до извода, че на 26.06.2022 г. около 16.30 часа в гр. Велико Търново водачът на лек автомобил „Сеат Ибиса“ с рег. № **** се движи по ул. „Черни връх“ и на кръстовището с ул. „Алеко Константинов“ предприема маневра ляв завой като навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с движещият се в дясната лента по ул. „Алеко Константинов“ лек автомобил „Мерцедес Е220 Д“ с рег. № ****. Изложеният механизъм се установява пряко от показанията на свидетеля Г.Н.К., който заявява, че сблъсъкът между 2 двата автомобила е настъпил в лентата за насрещно движение след като е предприел маневра завой наляво по бул. „Алеко Константинов“. В същия смисъл са и дадените от водача на лек автомобил „Мерцедес Е220 Д“ с рег. № **** показания – М.К.-З., а именно че ударът е настъпил преди да започне да завива към ул. „Черни връх“ в лентата, в която се е движила по ул. „Алеко Константинов“ като за да избегне удара се е опитала да се отклони наляво, което се доказва и от разположението на увредените детайли по автомобила - в неговата предна дясна част. В подкрепа на горното са и изводите на вещото лице по приетото без оспорвания от страните заключение на САТЕ, според което след съпоставка на уврежданията по двете превозни средства е констатирано, че те се намират в пряка причинно – следствена връзка с установения механизъм на ПТП, както и че водачът на лек автомобил „Сеат Ибиса“ с рег. № **** е имал възможност да предотврати настъпването на удара ако е запазил траекторията си на движение в собствената лента при завиване по ул.

„Алеко Константинов“ без да навлиза в лентата за насрещно движение.

От изложеното е видно, че ПТП е настъпило изцяло в причинна връзка с противоправното поведение на застрахования при ответника водач на МПС, който е нарушил разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП, като на платно с двупосочно движение с две ленти навлиза в лентата за насрещно движение, вследствие на което причинява ПТП. От съставения Протокол за ПТП с бл. № 1820186 от 29.06.2022 г. се установява, че по отношение на виновния водач е взето административно отношение за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП като му е съставен АУАН №690401/29.03.2022 г.

Поведението на водача на лек автомобил „Сеат Ибиса“ с рег. № **** съдът намира за противоправно, тъй като е в колизия с общата императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди другимо. Същото е и виновно, като от страна на ответника не са представени доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Неоснователно е наведеното с въззивната жалба възражение, че водачът на лек автомобил „Мерцедес Е220 Д“ с рег. № **** се е движил с несъобразена скорост, при която не е имал възможност да спре или да се отклони, тъй като съгласно дадените от свидетеля М.К.-З. показания скоростта, с която се е движила е била около 20-30 км/ч при движение в правилната лента. Същата свидетелства и че е преприела маневра наляво, за да се отклони от удара, но не е могла да го избегне. Ответникът не ангажира доказателства, опровергаващи възприетия по-горе механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и че скоростта, с която се е движил водачът на лек автомобил „Мерцедес Е220 Д“ с рег. № **** не е била съобразена с пътната обстановка. По делото липсват каквито и да е доказателства за противоправно поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес Е220 Д“ с рег. № ****, което да се намира в причинна връзка с настъпилото произшествие, поради което наведеното от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно.

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания касателно размера на заплатеното по застраховка „Каско“ обезщетение на правоимащото лице, който се установява да е по – малък от определения с прието по делото заключение на САТЕ, както и че ответникът е получил покана да заплати сумата 5795,39 лева, представляваща регресно вземане ведно с ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева, за погасяването на която ответникът не е представил доказателства до приключване на делото пред настоящата инстанция, поради което исковата претенция е изцяло основателна в претендирания с исковата молба размер.

Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските

При този изход на спора разноски се следват на въззиваемия, който претендира такива по представен списък по чл. 80 ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1057,25 лева с ДДС, за което по делото са приети доказателства, което следва да му се присъди в цялост.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което 3 присъдените с решението суми, респ. тези за които се отхвърлят исковете следва да бъдат в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1402 от 28.01.2025 г. постановено по гр.д. № 1989/2023 г. по описа на СРС, 145 състав,

ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Мария Луиза“ №21, офис 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 540,56 евро (1057,25 лева) , разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4