Решение № 53 от 30.07.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Смолян, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20245400900034 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на “Б.С.” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. З., ул. „С.С.“ № 1, с ЕИК *****, представлявана от управителя В.С.Р., депозирана чрез адв. Н.Д. срещу Отказ № 202406181607223/21.06.2024 г. на длъжностното лице по регистрацията от Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието.

Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, като счита, че в случая редът и начинът за свикване на общо събрание на съдружниците, регламентиран в чл. 18 от дружествения договор, във връзка с чл. 139, ал. 1 от ТЗ, а именно: телефонно обаждане от страна на управителя до всеки съдружник е спазен, на проведеното на 03.06.2024 г. общо събрание са присъствали лично или чрез пълномощник всички съдружници, поради което общото събрание е било свикано редовно и длъжностното лице не е следвало да изисква допълнителни доказателства в този смисъл.

Изложени са аргументи, че приложените пълномощни с нотариална заверка на подпис и съдържание са изрични по смисъла на чл. 137, ал. 6 от ТЗ, тъй като се отнасят до делегиране на представителна власт за извършване на 1 определени правни действия, в какъвто смисъл е и Решение № 492/17.09.2018 г. по т. д. № 628/2018 г. по описа на ОС – Пловдив. Посочено е, че няма общи законови изисквания досежно задължителното съдържание на „изричното“ пълномощно, както и че разпоредбата на чл. 137, ал. 6 от ТЗ също не предвижда такива изисквания, като конкретизацията на начина на гласуване по всеки въпрос от дневния ред е само възможност, но не и задължение.

Цитирана е съдебна практика в този смисъл /Решение № 383/28.12.2018 г. по в. т. д. № 608/2018 г. по описа на АС – Пловдив/, вкл. и на постановени вписвания по партидата на същото дружество досежно идентични обстоятелства по идентични документи и пълномощни.

Жалбоподателят счита, че разпоредбата на чл. 122 от ТЗ няма императивен характер и намира приложение, когато не е уговорено друго в дружествения договор, но специална клауза в случая е налице, а именно: чл.

13, ал. 1 от дружествения договор, която предвижда предпоставките за дерогиране на законовата уредба и които предпоставки са били изпълнени.

Релевирано е искане за отмяна като незаконосъобразен на оспорения отказ и за задължаване на Агенцията по вписванията да извърши вписване на заявените промени в обстоятелствата по партидата на дружеството.

Агенцията по вписванията, представлявана от директора Д.М., е депозирала чрез юрисконсулт Д.М. отговор на жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на същата. Изложени са аргументи, че представената във връзка с указанията декларация на управителя, че всички съдружници са уведомени по телефона за провеждане на 03.06.2024 г. на общо събрание, че им е съобщен дневния ред, както и че уведомяването е извършено 7 дни преди провеждане на общото събрание, представлява частен свидетелстващ документ и не е скрепен с наказателна отговорност по чл. 313 от НК, поради което не може да удостовери настъпването на сочените обстоятелства. Наведени са доводи, че дадените от длъжностното лице указания, във връзка с установяване на редовното свикване на общото събрание, представителната власт на пълномощника на съдружниците /изрично упълномощаване/ и молби за приемане на новите съдружници не са изпълнени, поради което правилно и законосъобразно е постановен атакуваният отказ. Направено е искане за потвърждаване на оспорения отказ и за присъждане на юрисконултско възнаграждение в размер на 150 лв.

2

Настоящата съдебна инстанция приема, че жалбата е подадена в срок, при наличие на правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и отговора, обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление вх. № 20240618160722/18.06.2024 г. на Агенция по вписванията, подадено чрез адв. Н.Д., е поискано вписване на прехвърляне на дружествени дялове, увеличаване на капитала и нови съдружници по партидата на “Б.С.” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. З., ул.

„С.С.“ № 1, с ЕИК *****, във връзка с решения, приети на проведеното на 03.06.2024 г. общо събрание. На дружеството - заявител са дадени Указания № 20240618160722/20.06.2024 г. за установяване на редовно свикване на общото събрание, представителна власт на пълномощника на съдружниците /изрично упълномощаване/ и молби за приемане на новите съдружници, във връзка с които е депозирана декларация от управителя на дружеството и обяснителна записка, които са обосновали повторното даване на същите указания под № 20240618160722-2/20.06.2024 г.

С Отказ № 20240618160722-3/21.06.2024 г. е отказано вписване по Заявление № 20240618160722/18.06.2024 г., тъй като разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ТЗ е императивна в частта относно формата на поканата за общо събрание, нейното съдържание и минимален срок за връчване, поради което всяка уговорка в устава на дружеството, която й противоречи, е недействителна. Посочено е, че с частен свидетелстващ документ, какъвто е депозираната от управителя декларация, не може да се удостовери настъпването на изискуемите предпоставки. Изложени са мотиви, че от представените пълномощни не се установява изрично учредена представителна власт, вкл. за приемане на условията на дружествения договор.

Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят неоснователността на депозираната жалба:

В разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ е посочен обхватът на проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрация, а 3 именно: да провери дали е подадено заявление, подлежи ли на вписване заявеното обстоятелство, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, приложени ли са изискуемите от закона документи, дали съществуването на заявените за вписване обстоятелства се установява от представените документи, приложена ли е декларация по чл. 13, т. 5 от ЗТР, дали документите с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от ЗННД и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система, платена ли е дължимата държавна такса и дали друго лице няма права върху фирмата. Регистърното производство е формално и изисква да са налице всички основания, както и да бъдат представени всички посочени в закона документи. Липсата на някои от тях обуславя невъзможност на органа да прецени обстоятелствата, касаещи вписването.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая липсват доказателства досежно редовното свикване на общото събрание, насрочено за 03.06.2024 г. В разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ТЗ е уреден реда за свикване на общо събрание – с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор, като в поканата се посочва и дневния ред. В чл. 18, ал. 1 от устава на дружеството - жалбоподател е посочено, че общото събрание се свиква с писмена покана или телефонно обаждане от страна на управителят до всеки съдружник, най-малко 7 дни преди заседанието, като в поканата се посочва и дневния ред. Разликата със законовата уредба в случая е добавянето в дружествения договор на алтернативна възможност за свикване чрез телефонно обаждане, което е осъществено, съгласно депозираната декларация на управителя. В тази декларация /приложена на л. 77 от делото/ е отразено, че всички съдружници на “Б.С.” ООД, с ЕИК ***** са уведомени по телефона за провеждане на общото събрание на 03.06.2024 г., съобразно чл. 18, ал. 1 от дружествения договор, като уведомяването е извършено 7 дни преди провеждане на общото събрание. Представена е и втора декларация /приложена на л. 21 от делото/ със същия текст и добавка, че на съдружниците е съобщен конкретно изписаният дневен ред. И двете декларации обаче не дават информация кога са изготвени /не са датирани/, кои „всички“ съдружници са уведомени /няма и допълнително приложен списък на тези 4

„всички“ съдружници/, от кого са уведомени, на кои телефонни номера е реализирано обаждане за това уведомяване и на коя дата/дати са били уведомени /7 дни преди провеждането на общото събрание не удостоверява факт на уведомяване, а извод, който следва да бъде направен от съда/.

Представянето на две недатирани декларации, едната от които включва и допълнителен текст досежно съобщаването на съдружниците на дневния ред поставя въпроса досежно действителността и обема на удостоверените в тях обстоятелства, както и целта на тяхното изготвяне. Декларацията представлява частен свидетелстващ документ и в случая касае изгодни за издателя й факти, поради което не се ползва с никаква доказателствена сила.

Освен това телефонното обаждане като способ, удостоверен едностранно от управителя на дружеството, не доказва получаване на поканата от страна на съдружниците. Връчването по телефон по принцип е допустимо в изключителни случаи и представлява способ за връчване на съобщения, но не и на книжа /покана/. Прочитането по телефона на текста на поканата за общо събрание не може да се приравни на редовното й връчване, респективно получаването й от съдружник.

Уведомяването на съдружник за общо събрание може да се извърши по всякакъв подходящ начин – лично, чрез пълномощник, по пощата, чрез нотариална покана и др., като е необходимо поканата да е стигнала до съдружника и да са налице доказателства досежно факта на получаването й от съдружника. В този смисъл е и константната съдебна практика – Решение № 78/21.06.2024 г. по т. д. № 2247/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 350/14.12.2023 г. по в. т. д. № 416/2023 г. по описа на АС – Варна и др.

Следователно от представените писмени документи не може да се установи редовно свикване на общото събрание, насрочено за 03.06.2024 г.

На следващо място в разпоредбата на чл. 137, ал. 6 от ТЗ е уредена възможността съдружниците в ООД да гласуват чрез представител - само при наличието на изрично писмено пълномощно, освен за съдружници – юридически лица и законни представители. В ТР № 5/2014 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС е дадено тълкуване на съдържанието на понятието „изрично пълномощно“, като е направено разграничение с общото пълномощно. При изричното /специалното/ упълномощаване обемът на представителната власт се определя конкретно, чрез посочване на отделни 5 правни действия или на правните последици, които следва да се породят. В действащото българско законодателство няма обща правна норма, която да установява изисквания за съдържанието на „изричното” /„специалното”/ пълномощно. Единствено когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тези изисквания /например – особените хипотези на чл. 22, ал. 1, изр. 1 от ТЗ, чл. 26, ал. 2, изр. 1 от ТЗ, чл. 34, ал. 3 от ГПК и др./. По пътя на тълкуването на закона не биха могли да се поставят други изисквания към съдържанието на изричното пълномощно.

Що се отнася до понятието изрично пълномощно в хипотезата на чл.

137, ал. 6 от ТЗ /предишна ал. 4, ДВ, бр. 105 от 2016 г./, налице е формирана постоянна практика на ВКС – Решение № 78/21.06.2024 г. по т. д. № 2247/2022 г., ТК, I т.о., Решение № 818/30.10.2007 г. по т. д. № 516/2007 г., ТК, II т. о., Решение № 34/25.03.2013 г. по т. д. № 144/2012 г., ТК, I т.о., Решение № 60006/19.07.2021 г. по т. д. № 2561/2019 г., ТК, I т. о. В цитираните съдебни актове е прието, че императивно въведеното законодателно изискване не само за наличие на писмена форма на пълномощното, като условие за действителност, но и за определяне обема на овластяването, води до извода, че за да може съдружник да гласува на общо събрание чрез представител, е необходимо да бъде конкретизирано не само за кое събрание се отнася упълномощаването, но и конкретните действия на представителя при реализиране правото на участие и правото на глас на упълномощилия го съдружник. При преценката относно степента на конкретизация на действията на представителя при участието му в общото събрание на съдружниците в ООД, която е необходима за редовността на пълномощното, наред с даденото от ТР № 5/2014 г. задължително тълкуване следва да бъде взет предвид и установеният ред за свикване и провеждане на общото събрание. За надлежно по смисъла на чл. 139, ал. 1 от ТЗ уведомяване на съдружника за свикване на общо събрание следва да се приеме връчването в предвидения от закона срок на писмена покана, съдържаща дневния ред. Изискването въпросите, които ще се обсъждат на събранието, задължително да фигурират в поканата, следва да бъде отнесено и към съдържанието на пълномощното. Това изискване към съдържанието на пълномощното съответства на степента на защита, която разпоредбата на чл. 139 от ТЗ цели да предостави, като гарантира, че съдружникът има информация за решенията, които ще бъдат приемани на 6 събранието, преценил е, че може да участва чрез пълномощник при тяхното гласуване и е избрал каква представителна власт да предостави на пълномощника, с оглед значимостта на тези решения.