Определение № 107 от 31.05.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107 гр. Бургас, 31.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно частно търговско дело № 20232001000103 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 77 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по частната жалба на „С. П.“ ЕООД с ЕИК ******** против Определение № 260117 от 02.03.2023 г. по т. д. № 76/2020 г. на Бургаския окръжен съд, с което дружеството е осъдено да заплати държавна такса в размер на 61350,66 лева.

Делото е било образувано по иск на жалбоподателя по чл.694, ал.2, т.1 от Търговския закон за установяване съществуването на облигационни вземания на обща стойност 6135065,58 лева спрямо ответника „С. С.“ ООД в несъстоятелност с ЕИК **********.

В производството е било конституирано трето лице-помагач на ответника - „Д. П. Г.“ ООД с ЕИК ********.

С Определение № 260058 от 26.01.2023г., влязло в сила на 22.02.2022 г., производството е било прекратено поради недопустимост на иска, тъй като същите вземания са били предмет на претенция по чл. 637 от ТЗ, уважена с влязло в сила решение от 01.11.2022 г. по арбитражно дело № 13/2018 г. на Търговски арбитражен съд при Националната юридическа фондация.

В частната жалба се изтъква, че ищецът бил принуден да заведе делото след като вземанията му не били приети по реда на чл. 692 от ТЗ, макар че към момента на произнасянето на съда по несъстоятелността (06.02.2020 г.) те били признати с предходно решение по цитираното арбитражно дело, постановено на 06.11.2019 г. (то е било отменено от ВКС по реда на чл. 47, ал. 1, т. 6 от ЗМТА едва на 27.04.2022 г.).

1

По исковото производство съдът не бил извършил нито едно процесуално действие, насочено към разрешаването на спора по същество.

Производството било спряно до приключването на делото пред ВКС по чл.

47, ал. 1, т. 6 от ЗМТА. То било възобновено след приключването на отменителното производство пред ВКС и след като арбитражният съд се произнесъл с второ решение, съобразявайки указанията на касационната инстанция.

Налице било драстично несъответствие между размера на държавната такса и извършените от съда процесуални действия – в разрез с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗДТ.

Първоинстанционният съд е постановил размяна на преписи от жалбата на остА.лите страни.

Постъпил е отговор само от помагача „Д. П. Г.“ ООД, който е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Бургаският апелативен съд намира жалбата за допустима. Тя е подадена от легитимирА. стрА. в срока по чл. 275 от ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване акт.

РазгледА. по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят „С. П.“ ЕООД е предявил иск по чл.694, ал.2, т.1 от Търговския закон за установяване съществуването на облигационни вземания на обща стойност 6135065,58 лева спрямо ответника „С. С.“ ООД - в несъстоятелност с ЕИК **********.

Държавната такса не е била внесена предварително на основание чл.

694, ал. 7, изр. II ТЗ. Според изр. ІІІ на същата алинея ищецът дължи такса при отхвърлянето на иска. По силата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, приложим субсидиарно по препращане от чл. 621 от ТЗ, при прекратяване на производството поради недопустимост на иска разноските остават в тежест на ищеца. Налице е трайна практика на ВКС по чл. 274, ал. 3 от ГПК, че в тези разноски се включва таксата по чл. 694, ал. 7 от ТЗ като отговорността на ищеца е обективна: Определение № 22/25.01.2013 г. по т.д. № 119/2012 г. на ВКС, I търг.отд.; Определение № 313/ 07.06.2018 г. по ч.т.д. № 1202/2018 г. на ВКС, II търг.отд.; Определение № 310 от 12.07.2022 г. по ч.т.д. № 1301/2022 г., І търг. отд.; Определение № 56/26.01.2018 г. по ч.т.д. № 3078/2017 г.;

Определение № 226 от 25.05.2022 г. по ч. т. д. № 2559/2021г., ІІ търг. отд.

Следователно щом като съдът е прекратил производството поради недопустимост на претенцията по чл. 694 от ТЗ, ищецът дължи заплащането на държавна такса. В случая тя правилно е била начислена върху ¼ от цената 2 на иска – съгл. чл. 694, ал. 7 от ТЗ. Размерът на таксата не се влияе от фактическата и правна сложност на делото респ. от извършените от съда процесуални действия.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260117 от 02.03.2023 г. по търговско дело № 76/2020 г. на Бургаския окръжен съд Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3