Решение № 16019 от 22.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16019 гр. София, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20221110151420 по описа за 2022 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „****“ ЕООД дължи на „****“ ЕООД сумата от 120.00 лева, представляваща възнаграждение за зареждане с фреон на автомобил с рег. № СВ **** РМ, дължимо по силата на сключен между страните договор, за което била издадена фактура № ****/14.05.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение- 22.04.2021г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 10.93 лева (при допусната техническа грешка в петитума на исковата молба), представляваща обезщетение за забава за периода от 30.05.2020г. до 22.04.2021г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 23001/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че с ответника били страни по договор, в изпълнение на задълженията си по който в качеството си на изпълнител през м. май 2020г. извършил зареждане с фреон на автомобил с рег. № СВ **** РМ, след което предал същия на представител на ответника.

За извършената услуга и стойността на същата в размер на 120.00 лева били съставени фактура № ****/14.05.2020г., както и приемо- предавателен протокол с посочен в същите падеж на паричното задължение на ответника- 29.05.2020г. Въпреки настъпването на същия и въпреки провежданата между страните кореспонденция, вкл. по електронен път, относно задълженията на ответното дружество по процесната фактура, същите останали непогасени.

Поради това ищецът претендира стойността им, законна лихва, обезщетение за забава, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове, поддържайки, че между страните не съществува облигационно правоотношение по повод на сочената от ищеца в исковата молба услуга, че такава не му е предоставена, респ. че не я е приемал, поради което и не дължи заплащане на претендираното възнаграждение. Оспорва в тази връзка 1 доказателствената стойност на представените с исковата молба фактура и приемопредавателен протокол, които не били подписани от негов представител. Поддържа, че всяко действие, извършено от трето лице от негово име, по приемане на услуги следва да се счита за извършено без представителна власт, поради което изрично заявява на основание нормата на чл. 301 ТЗ, че няма да се ползва от сочената като предоставена услуга. Твърди, че процесната фактура не е осчетоводена от него, както и че не е включена в дневниците му за покупки по ЗДДС. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ сключването на валиден договор за предоставяне от ищеца като изпълнител на ответника като възложител на услуга по зареждане с фреон на автомобил с рег. № СВ **** РМ срещу задължение на последния да заплати на сочения в исковата молба падеж възнаграждение в претендирания размер; 2/ реално и точно в количествено, качествено и темпорално отношение изпълнение на задължението на ищеца да зареди посочения автомобил с фреон; 3/ приемане на извършената услуга от името на ответника от надлежен негов представител без забележки; 4/ настъпване на изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение.

Установява се от представената с исковата молба и приобщена като писмено доказателство едностранно подписана от представител на ищеца фактура № ****/14.05.2020г., че на посочената дата „****“ ЕООД е издало на „****“ ЕООД фактура за сумата от 120.00 лева, представляваща възнаграждение за зареждане с фреон на автомобил с рег. № СВ **** РМ, платимо на изрично посочена в счетоводния документ дата- 29.05.2020г.

Съгласно заключението на съдебно- счетоводната експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, тази фактура е редовно осчетоводена на датата на нейното издаване от „****“ ЕООД, като с цялата й стойност в размер на 120.00 лева е дебитирана сметка „Клиенти“- „****“ ЕООД, и са кредитирани сметки „Приходи от продажби на услуги“ с данъчна основа в размер на 100.00 лева и „Начислен данък на продажбите“ с начисления ДДС в размер на 20.00 лева, а по изрично възложената му задача в този смисъл вещото лице е заключило, че счетоводството на ищеца е редовно водено.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ТЗ редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки, като в тази връзка разпоредбата на чл. 182 ГПК определя условията за това – при отчитане на допълнително установените в процеса други обстоятелства. Ето защо и съобразно константната съдебна практика по приложението на посочените разпоредби, вкл. постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г., първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото.

В този смисъл осчетоводяването на сделката само от ищеца (доколкото съгласно доказателствените изводи на вещото лице процесната фактура не е осчетоводена от ответното дружество, не е отразена в дневниците му за покупките за периода от м. май 2020г. до м. май 2021г., респ. „****“ ЕООД не е ползвало данъчен кредит по тази фактура) е годно доказателствено средство в подкрепа на твърденията му, но сключването на договора за изработка, какъвто по правната си същност е процесният, както и надлежното изпълнение по него подлеждат на доказване и с всички други допустими доказателствени средства с цел 2 провеждане на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК.

В случая за установяване на твърденията, с които обосновава искането си към съда в настоящия процес, ищецът е ангажирал гласни доказателства- показанията на разпитаните по делегация пред Районен съд- **** свидетели Й. С. П. и П. Й. Милев.

Така, свидетелят П. М., работил в ответното дружество в периода от м. 10.2019г. до 01.06.2020г. като „ръководител инкасо звено“, изяснява, че в релевантния за спора период, вкл. през 2020г. постоянно карали колите на „****“ ЕООД, ползвани като инкасо автомобили за разнос на пари за пенсии в ****ска област, за ремонт в сервиза на „****“ ЕООД в гр. ****, като изяснява, че във всеки случай това се случвало по разпореждане на шефа му от София- г- н ****, който му казвал кога да отиде в сервиза, какво да се ремонтира, а след ремонтът свидетелят проверявал колите и ги взимал от сервиза. Тъврди, че всички ремонти на автомобили били възлагани устно, нямало писмени поръчки. Спомня си за конкретен случай, при който климатикът на автомобил с рег. № СВ **** РМ, за който изяснява че е микробус „***“, не работил, поради което бил откаран от шофьора на този автомобил **** в сервиза на „****“ ЕООД, където бил зареден с фреон, след което същият шофьор взел автомобила от сервиза. Свидетелят изяснява, че по правило след извършване на ремонтите и сервизните услуги издаваните във връзка с тях фактури се изпращали по имейл на ръководителя му- г-н ****, който му казвал по телефона какво и как да се случва във връзка с ремонтите на автомобилите.

Свидетелят Й. П., от своя страна, който е служител на ищеца „****“ ЕООД, твърди, че през м. май 2020г. работил в дружеството като „началник работилница“. Твърди, че по повод автомобил с рег. № СВ **** РМ между страните имало сключен устен договор, условията по който, както и по всички останали договори за ремонт на автомобили на „****“ ЕООД, били уговаряни устно, по телефона с М. ****, който се намирал в гр. София. Спомня си, че автомобилът бил докаран в сервиза на собствен ход от шофьора на същия с първо име ***, тъй като климатикът на МПС трябвало да бъде зареден с фреон. След извършване на работата автомобилът бил взет отново от същия шофьор. За услугата били съставени фактура, а по- късно и приемо- предавателен протокол, които по правило се изпращали в края на всяка седмица по куриер от управителя на „****“ ЕООД до „****“ ЕООД.

И двамата свидетели изясняват, че след зареждане на процесния автомобил с фреон не е имало оплаквания относно извършената работа от когото и да е.

Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира цитираните показания за достоверни и годни да послужат при формиране на правосъдната воля по настоящия правен спор, доколкото същите са последователни, житейски логични, вътрешно, а и взаимно непротиворечиви- и двамата свидетели по идентичен начин установяват релевантните за спора обстоятелства, касаещи съществувалите между страните трайни търговски отношения и установената помежду им практика по възлагане и приемане на възложената работа, както и фактите, касаещи конкретния ремонт, като във връзка с последния изясняват за какъв конкретен автомобил се касае и посочват поименно неговият водач. Нещо повече, изложеното от свидетелите по никакъв начин не се опровергава от останалата доказателствена съвкупност, вкл. от показанията на свидетеля Мартин ****, заемащ длъжността „мениджър материално- техническо осигуряване и автотранспорт“ в ответното дружество, който твърди, че „най- вероятно“ ответникът е притежавал автомобил с рег. № СВ **** РМ, като не би могъл да потвърди, че към м. май 2020г. номерът е бил именно този, като същевременно изразява съмнение, че се касае за МПС „****“. Нещо повече, по повод процесния ремонт посоченият свидетел единствено твърди, че не помни дали лекият автомобил е имал нужда от зареждане с фреон, т. е. не отрича това да е било така, като не без значение при преценка на доказателствената стойност на показанията му в тази им част е изявлението му пред съда в следния смисъл: „Не искам да лъжа. Ако кажа, ще трябва да излъжа, а не искам да лъжа.“, което обосновава сериозно съмнение в изчерпателността на 3 свидетеля при възпроизвеждане на фактите във връзка с конкретния ремонт с оглед съществуващата икономическа зависимост на този свидетел от ответното дружество.

Въз основа на анализа на така възпроизведената доказателствена съвкупностосчетоводяването на сделката от ищеца при установено въз основа за извършената съдебносчетоводна експертиза редовно водено счетоводство на същия и потвърждаващи осчетоводените данни гласни доказателства, установяващи конкретното възлагане и изпълнение на възложената работа по зареждане с фреон на МПС „****“ с рег. № СВ **** РМ, както и приемането на същата от представител на ответника, следва да се приеме за установено съществуването между страните на договор за изработка, по силата на който ищецът като изпълнител се е задължил и е извършил възложената му автосервизна услуга по отношение на МПС с рег. № СВ **** РМ, с което в правната сфера на ответника като възложител е възникнало задължението да заплати съответно възнаграждение, възлизащо на посочената в процесната фактура сума.

Във връзка с приемането на работата следва да се изясни, че съгласно изричните разяснения на свидетелите, вкл. на свидетеля Мартин ****, ответното дружество е имало повече от един представител в гр. ****, като всеки от тях е откарвал съответните инкасоавтомобили за ремонт, поради което и при липса на спор, че посоченият в свидетелските показания като откарал и впоследствие приел процесното МПС до и от сервиза на ищеца шофьор- ****, действително е служител на ответното дружество, следва да се приеме, че последният надлежно е представлявал възложителя „****“ ЕООД при извършване на посочените фактически действия. С оглед на това и при липсата на данни или твърдения за неточно във времево, количествено или качествено изпълнение на услугата по зареждане на процесния автомобил с фреон, вкл. след фактическото предаване на вещта в държане на служител на ответника, следва да се приеме, че изработеното е прието без възражения като съответно на уговореното.