Решение № 1650 от 28.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1650 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110144952 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД срещу „Застрахователно Акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове по: 1/чл.

411, изр. 2 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 2230,26 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 12.07.2023 г. в гр. София, ведно със законната лихва от деня, следващ подаването на исковата молба до погА.ването, както и 2/ по чл. 86 ЗЗД за сумата от 518,22 лева, представляваща лихва за забава в плащането за периода от 10.12.2023 г. до 29.08.2025 г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него товарен автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“ с рег. № . Поддържа, че вредите са на стойност 2230,26 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента – водач на марка „Фолксваген“, модел „Туран“ с рег. № поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение.

Твърди, че ответникът е получил регресна покана, но не е изпълнил задължението си.

Моли съда да уважи предявените искове, като присъди и законна лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба до погА.ването. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът признава факта на валидността на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на застрахования при него лек автомобил към момента на ПТП. Оспорва настъпването на ПТП с 1 посочения механизъм, както и че посочените вреди на увредения автомобил са в резултат на процесното ПТП. Счита, че по отношение на водача на застрахования при него лек автомобил не са налице елементите на деликта по чл. 45 ЗЗД. Намира, че водачът на товарен автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“ с рег. № има вина за процесното ПТП, тъй като е допуснал множество нарушения на ЗДвП, като найсъщественото от тях сочи, че е висока и несъобразена скорост с пътните условия. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на товарен автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“ с рег. №, като счита, че последният има поне 70 % принос за настъпилата вреда.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и описаните от ищеца увреждания на автомобила. Оспорва иска и по размер, като счита, че същият е необосновано завишен. Оспорва доказателствената стойност на представения двустранен констативен протокол и на подаденото заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. Поради неоснователност на иска за главница, счита, че като неоснователен следва да се отхвърли и искът за лихва за забава. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: че е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погА.ване на дълга.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 14.10.2025 г., приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 27.11.2025 г. без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите, че към твърдяната дата на ПТП л.а. марка „Фолксваген“, модел „Туран“ с рег. № , е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, както и че преди подаването на исковата молба ответникът е получил регресна покана.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

От приетата по делото застрахователна полица за застраховка Каско на МПС № от 14.10.2022 г. се установява, че процесният автомобил „Тойота“, модел „Хайлукс“ с рег. № е застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Каско на МПС“ със застрахователно покритие клауза „Пълно Каско“, като срокът на застрахователно покритие е от 00:00 часа на 10.11.2022 г. до 23:59 часа на 09.11.2023 г. Установява се 2 освен това, че причинената щета на процесния автомобил от пътнотранспортно произшествие представлява покрит риск по застраховката съгласно Раздел IV, т. 7.4 вр. т. 7.2.1 от Общите условия.

Спорни между страните са въпросите, свързани с механизма на ПТП, вината на водачите, както и размера на вредата.

Механизмът на ПТП се установява от събраните по писмени доказателства. По делото е приет Протокол за ПТП № 1871706/12.07.2023 г., съставен от мл. автоконтрольор Й. С към СДВР и подписан и от двамата участници в произшествието.

Приета е също така и административно-наказателна преписка в цялост, образувана във връзка с АУАН, серия GA, № , издаден с оглед настъпило ПТП на 12.07.2023 г., за което е съставен процесният Протокол за ПТП № от 12.07.2023 г. Видно от същата, на водача на застрахования при ответника л.а. марка „Фолксваген“, модел „Туран“ с рег.

№ Б. Г. К. е съставено Наказателно постановление № 23-4332-017184 от 25.07.2023 г. затова, че на 12.07.2023 г., около 06:30 часа, в гр. София, движейки се по Околовръстен път № 757 с посока на движение бул. „Царица Йонна“ към бул. „Сливница“, поради отклонение вдясно реализирал ПТП с попътно движещия се от дясната му страна автомобил „Тойота“, модел „Хайлукс“ с рег. № . Отразено е, че по този начин водачът е предприел маневра, създавайки опасност за участниците в движението, без да се съобрази с тях, с което виновно е причинил нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. На водача е наложена глоба в размер на 200 лева. Видно от извършеното отбелязване, наказателното постановление е влязло в законна сила, считано от 22.03.2024 г.

Влязлото в сила наказателно постановление няма задължителна доказателствена сила относно механизма на пътнотранспортното произшествие (ПТП) в гражданския процес. Макар да са официални документи, актовете на органите на досъдебното производство не представляват доказателство за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Такива актове нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Съгласно чл. 300 ГПК такава сила има единствено влязлата в сила присъда на наказателния съд /в този смисъл напр. Решение № 94 от 5.11.2020 г. на ВКС по т.д.

№ 2009/2019 г., II т.о./. Същевременно обаче приетите по делото писмени доказателства следва да се преценяват в съвкупност относно установяването на механизма на ПТП. Протоколът за ПТП, съставен от длъжностното лице след оглед на местопроизшествието, непосредствено след пътния инцидент, е подписан без възражения от участниците в същия – водачите на двата автомобила, т.е. съдържа волеизявления и н а водача на застрахования при ответника л.а. „Фолксваген“, модел „Туран“, който е заявил неизгодни за него факти относно механизма на ПТП. На следващо място следва да се отчете и обстоятелството, че виновният за ПТП водач е подписал без възражение Акт за установяване на административно нарушение от 12.07.2023 г., Наказателно постановление от 25.07.2023 г., и съдържащата се в приложената административно-наказателна преписка скица на ПТП, които съответстват на установения в протокола механизъм на ПТП. Наред с това, следва да се има предвид, че в процесния протокол за ПТП е отразена необходимата информация относно видимите щети по автомобилите, участвали в инцидента; обстоятелствата, причините и условията за настъпване на ПТП и неговия механизъм по данни на участниците в същото. Ето защо, протоколът за ПТП в този случай се ползва със задължителна материална доказателствена сила относно отразените в него релевантни за механизма на ПТП факти и обстоятелства, възприети непосредствено от съставилото го длъжностно лице, както и изявления на участниците в същото.

Независимо от това, ищецът е ангажирал допълнителни доказателства, а именно експертно заключение за установяване на твърдения в исковата молба механизъм на пътното произшествие, като експертът потвърждава наличието на пряка причинно3 следствена връзка между сочения механизъм и причинените вреди на автомобила. В горния смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 136 от 07.08.2024 г. на ВКС по т.д. № 338/2023 г., II т.о., Решение № 98/25.06.2012г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. на ВКС, І т.о. и др.

Поради изложеното съдът намира, по делото е установено, че механизмът на процесното ПТП е отразеният в Протокола за ПТП и в съставеното наказателно постановление.

Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните, описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 2230,26 лева. Отразено е, че към момента на ПТП процесният автомобил е бил в експлоатация 1 година, 8 месеца и 2 дни от датата на първоначалната регистрация. Отразено е, че в първите 3 години от датата на първоначална регистрация следва да се вземат предвид стойностите, описани във фактурите за отремонтиране на официален сервиз, в случая „Спекта ауто“ ЕООД.

Посочена и стойността за възстановяване на щетите по товарния автомобил „Тойота“, модел „Хайлукс“, изчислена на база цени на доверени сервизи към датата на ПТП, а именно сумата от 1840,02 лева.

Спорен между страните е въпросът за вината на водачите за реализиране на ПТП, както и за наличието на съпричиняване от страна на водача на увредения лек автомобил.

При възприетия по-горе механизъм на ПТП, съдът намира, че вина за настъпване на събитието има водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. Водачът, който е предприел маневра за отклонение на дясно, вследствие на което реализира ПТП с движещия се отдясно и пред него товарен автомобил „Тойота“, като не е спазил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, според която, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба, при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.