Решение № 209 от 13.07.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Смолян, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500203 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 47/27.01.2023г., постановено по гр.д.№ 113/2022г. по описа на Районен съд-Смолян е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Ш. Е. К., ЕГН **********, от с. М., ул. „Г. Р.“ № 6,че Д. П. Д., ЕГН **********, от гр. А., ул. „Г. Д.“ №** е собственик по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.05.2015г.по изп.д. № ***/2003 г. по опис на СИС при СмРС, влязло в сила на 18.06.2015 г., вписано в СВ с вх. рег. № **/09.12.2015 г., акт № ***, том VII, дело № ***/2015г. на следните недвижими имоти:1/Поземлен имот с идентификатор 49014.***.*** по КККР на с. М.,одобрени със Заповед № РД-1853/27.08.2010 г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 23.06.2017 г., с административен адрес с. М., ул. „Б.“ № *, с площ от *** кв.м., трайно предназначение на територията – Урбанизирана и начин на трайно ползване – Ниско застрояване /до 10м/, със съседи имоти с идентификатори: 49014.***.***; 49014.***.***; 49014.***.***; 49014.***.*** и 49014.***.*** и 2/Поземлен имот с идентификатор 49014.***.*** по КККР на с. М., одобрени със Заповед № РД-18-53/27.08.2010 г. на ИД на АГКК, с последно изменение,засягащо поземления имот от 23.06.2017 г., с площ от 2 035 кв.м., трайно предназначение на територията – Урбанизирана и начин на трайно ползване – за С. б., номер по предходен план ***, кв. **, парцел *, със съседи - имоти с идентификатори: 49014.***.***;49014.***.***; 49014.***.***;

49014.***.*** и 49014.***.*** и 49014.***.***, ведно със сграда с идентификатор

49014.***.***.1 по КККР на с. М., одобрени със Заповед № РД-18-53/27.08.2010 г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо сградата от 23.06.2017 г. ,разположена в поземлен имот с идентификатор 49014.***.***,със застроена площ *** кв.м., брой етажи – 1 и предназначение – С. б., склад. Осъдена е Ш. Е. К., ЕГН **********, от с. М., ул.„Г. Р.“ № 6 на основание чл. 78, ал. 1 1

ГПК да заплати на Д. П. Д., ЕГН **********, от гр. А., ул. „Г. Д.“ № ** сумата от 1 396,88лв. за направените деловодни разноски, пропорционално на уважената част от иска. Осъден е Д. П. Д., ЕГН **********, от гр. А., ул.„Г. Д.“ № ** № 6 на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на Ш. Е.

К., ЕГН **********, от с. М., ул. „Г. Р.“ № 6 сумата от 400 лв.за направените деловодни разноски, пропорционално на прекратената част от иска.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1330/20.02.2023г. от Ш. Е. К., чрез пълномощника й адв.М. М., с оплаквания за недопустимост, поради противоречие с установените по делото факти и обстоятелства. Излагат се съображения, че с предявени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК ищецът претендира да бъде установено по отношение на ответницата, че е собственик на описаните в исковата молба имоти, без да сочи доказателства, че тя оспорва правото му на собственост или че му пречи да го упражнява в пълен обем.С отговора на исковата молба изрично е посочено, че ответницата нито владее, нито ползва имотите на ищеца, нито му оспорва собствеността.Ответницата не оспорва, че е придобила процесиите имоти при висящ изпълнителен процес и с вписани възбрани, но твърдението на ищеца, че „продажбите са недействителни и без правна стойност“ е невярно.

Възбраната като вид обезпечение се налага без знанието на собственика и той научава впоследствие за вписаната тежест върху имота му. Тя е породила действие едва в изпълнителното производство, като съгласно чл. 453 ГПК всички последващи разпоредителни сделки с имота са непротивопоставими на взискателя и на присъединилите се кредитори.Фактът, че ищецът е собственик, въз основа на влязло в сила Постановление за възлагане на поземлен имот с идентификатор 49014.***.***, ведно с четири обекта в сграда с идентификатор 49014.***.***.1 изба със застроена площ 43 кв.м., с предназначение - ***, избен етаж със застроена площ 96 кв.м., жилища на първи и втори жилищни етажи, всеки от тях със застроена площ *** кв.м., както и на поземлен имот с идентификатор 49014.***.***, ведно с построената в имота стопанска сграда е изрично признат от ответницата в първото по делото заседание, като същата не оспорва собствеността на ищеца, не владее тези имоти и не му пречи по никакъв начин да реализира правата си върху тях. Положителна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск е наличието на правен интерес и такъв е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Ищецът обосновава правния си интерес с неявяването на ответницата в СГКК- Смолян по отправената й от него нотариална покана да му съдейства за заличаването й като собственик по партидите на двата имота в СГКК-С.. Вписването в кадастралния регистър няма конститутивно действие, а има декларативно действие по отношение на третите лица. СГКК действа единствено и само като регистриращ орган, в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка относно подлежащите на вписване обстоятелства. С вписването в кадастралния регистър не възникват и не се погасяват вещни права по отношение на вписаните лица. Вписването в КККР не лишава ищеца от право на собственост, нито му пречи да ползва и да се разпорежда с имотите.АГКК заличава предходен собственик само въз основа на документи, които установяват приемственост при смяна на собствеността, каквито в настоящия случай ищецът не е представил, както и не е искал отстраняване на допусната при изготвянето на постановлението за възлагане фактическа грешка.От съдържанието на Постановление за възлагане от 27.05.2015г. на ДСИ при PC-Смолян, издадено по изп.д.№ ***/2003г. по описа на СИС при PC-Смолян е видно, че към датата на издаването му не е извършена проверка на собствеността. Като бивши собственици на възложените с него на ищеца 2 имоти са записани М. П. К. и Ж. К. К. - длъжници по изпълнителното дело, а не ответницата.Разпоредбата на чл. 51, ал.1 от ЗКИР сочи, че КККР се поддържат в актуално състояние като се изменят при лимитативно посочените в т.1-3 предпоставки, а съгласно чл. 51, ал.З от ЗКИР измененията в КККР се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. В настоящия случай, новото обстоятелство по чл.51,ал.1,т.1от ЗКИР е Постановление за възлагане от 27.05.2015г. на ДСИ по изп.д.№ ***/2003г., което, ако е коректно съставено, името на ответницата е следвало да бъде заличено от имотния регистър.Тази фактическа грешка, както и липсата на вписване на наложената преди сделките възбрана са основанията на СГКК Смолян, да не заличи Ш. К. като носител на вещни права върху имотите и съответните документи, легитимиращи я като собственик. Съгласно чл. 54, ал. 2, изр. второ от ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. В конкретната хипотеза не е налице спор за материално право, тъй като ответницата по никакъв начин не е оспорила правата на ищеца по отношение на придобитите от нея с приложените към исковата молба нотариални актове поземлени имоти.Ищецът не е обжалвал отказа на Началника на СГКК Смолян, въпреки че е имал възможност в административното производство да установи основателността на претенцията си относно поземлените имоти и стопанската сграда, нито е представил документи, установяващи вписаната възбрана и последиците от нея.Ответницата никога не е оспорвала собствеността на ищеца, не е препятствала владението и ползването на придобитите от него с Постановлението за възлагане имоти, нито е твърдяла, че е техен собственик, поради което не следва да се приема като действие, оспорващо собствеността на ищеца подаденото от нея заявление по § 16 за жилищната сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 49014.***.***, тъй като тя е майка на първоначалния длъжник по изпълнителното дело К. Ж. К., който е построил сградата в процесния имот, състояща се от изба, избен етаж, три жилищни етажа и тавански етаж. В тази сграда третият жилищен етаж и таванския етаж са построени без разрешение за строеж, поради което нито са описани като налични, нито са оценени, нито са платени от ищеца, нито са му възложени. Поради това ответницата е заявила издаването на документи, с които да се установи търпимостта на сградата и на двете жилища, които се владеят от нейните внуци.Ответницата няма законово задължение да оказва съдействие на ищеца за претендираните от него изменения на КККР и отказът й за съдействие не е равносилен на оспорване на правото на собственост, т.е. не е налице спор за материално право. АГКК обосновава вписванията си с надлежни документи. При положение, че това изменение може да се постигне чрез искане за поправка на Постановлението за възлагане от 27.05.2015г. на ДСИ, издадено по изп. д. № ***/2003г. на СИС при PC Смолян, което ще е доказателство за извършване на промяната в КККР, или чрез попълване на историята на имотите в СГКК Смолян с документи, установяващи основателността на исканото заличаване на името на ответницата, то настоящето производство е изцяло без основание.Неправилно районният съд е възприел изцяло твърденията на ищеца за наличие на правен интерес от водене на исково производство, след като такъв изобщо не съществува. За наличието на правен интерес съдът следи служебно и при липса на такъв следва да прекрати производството като недопустимо. В случая ищецът е имал възможност документално да установи пред АГКК последователността на извършените правни действия -налагане на възбрана, дарения, продажби, принудително изпълнение, постановление за възлагане, в резултат на които ответницата вече не е собственик на имотите и следва да бъде заличена в КККР като 3 такъв.Твърди се, че районният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е обсъдил всички относими към спора доказателства, събрани по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, всички твърдения и възражения на страните, поради което е постановил недопустимо решение, което моли да бъде обезсилено като такава и бъде прекратено производството по делото. Претендира за съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 2687/19.04.2023г. от въззиваемия Д. П. Д. с ЕГН ********** чрез пълномощника му адв.Г. И., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че районният съд правилно е възприел юридическите факти по делото, които се установяват от представените доказателства.

Правилно е приел за неоснователно възражението на ответницата за липса на правен интерес, тъй като за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост както срещу прехвърлителите по разпоредителните сделки в хода на изпълнителното производство, след вписване на възбраните върху спорните имоти от ищеца, така и срещу приобретателя по тези сделки-ответницата, която с действията си оспорва правото на собственост на ищеца. С така изведения правен интерес и правна възможност за ищеца да охранява правата си и ги защитава съдебно, настоящото съдебно производство се явява винаги допустимо и неоснователно е оплакването в жалбата за недопустимост на производството. След направено частично оттегляне на иска, предмет на установяване и разглеждане е само правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор 49014.***.*** по кадастралния план на с.М., обл.Смолян с площ от *** кв.м., както и на Поземлен имот с идентификатор 49014.***.*** с площ от *** кв.м., по кадастралния план на с.М., обл.Смолян, ведно с построените в имота „К.-С. б.“ с идентификатор 49014.***.***.1.