Решение № 149 от 13.05.2022, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 330/2021
- Вид
- Решение № 149
- Подписан
- 13.05.2022
- В сила
- 13.05.2022
- Състав
- Росица Николова Кокудева, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова
Цитирани разпоредби
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12,б."а" · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл.8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл. 50а, ал. 2 · Закон за държавния служител
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142 ал. 1 т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 3, изречение последно · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 136 · Кодекс на труда
- чл. 140, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 143, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 6 · Конституция на Република България
- чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 149 гр. Смолян, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росица Н. Кокудева
Членове:
Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20215400500330 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 187/14.06.2021 г. по гр.дело № 173/2021 г., изменено в частта за разноските с решение № 268/27.07.2021 г., Смолянският районен съд осъжда Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР-гр.София да заплати на АНГ. Г. М. сумата от 1 812,46 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за положения извънреден труд в периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2021 г., като отхвърля иска в частта за разликата над уважения размер от 1 812,46 лв. до пълния претендиран размер от 2 068,23 лв., както и за периода 01.10.2020 г. – 11.02.2021 г.; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 293,49 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко месечно възнаграждение за извънреден труд, за периода, считано от първо число на месеца, следващ съответното отчетно тримесечие, в което е положен извънреден труд, до 11.02.2021 г., като отхвърля иска в частта за разликата от уважения размер от 293,49 лв. до пълния претендиран 1 размер от 295,17 лв., както и за периода 01.10.2021 – 11.02.2021 г.; както и направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 356,43 лв., пропорционално на уважената част от исковете.
Със същото решение дирекцията е осъдена на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС - Смолян сумата от 242,50 лв., от която 122,50 лв. държавна такса и 120 лв. за възнаграждение на вещо лице.
На свой ред АНГ. Г. М. е осъден да плати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР-гр.София разноски за юр. възнаграждение в размер на 32,68 лв., пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Срещу това решение в частите, с които са уважени исковете на А.М. и дирекцията е осъдена да плати съответните суми, е подадена допустима въззивна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР-гр.София, чрез ст.юрк.Св. Ст.с искане за отмяна на решението и отхвърляне исковете, както и присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован, юрк.Ст. Ст. поддържа жалбата и прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на възнаграждението на адвоката на насрещната страна. Представя и писмена защита.
Въззиваемият АНГ. Г. М., чрез пълномощника адв.В. Р., с отговор по чл.263, ал.1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание А.М., редовно призован, не се явява. За него пълномощникът му адв.В. Р. изразява становище за неоснователност на жалбата и отново претендира за разноските. Представя и писмено становище.
Въззивният съд намира, че решението в обжалваната част следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Смолянския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата и допълнителните доводи с оглед решението от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С262/2020, заради което сегашното беше спряно, настоящият състав съобразява следното:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно 2 месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които по т.3 на чл. 178, ал. 1 ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл. 187 ал. 9 от ЗМВР /преди изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./ от министъра на вътрешните работи. В ал.3 от чл.187 от ЗМВР е посочено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12или 24-часови смени - сумирано за период от три месеца. Според ал.5 на чл.187 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В периода от 01.04.2015 г. до 10.12.2019 г. са действали последователно Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (в сила от 01.04.2015 г.) и Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), издавани от министъра на вътрешните работи и всяка от тях е уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл.3, ал.3 и в двете наредби са идентични. Според тях, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Наредба №8121з- 407/11.08.2014 г. е отменена с приемането на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г.. Наредба №8121з- 592/25.05.2015 г. от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело №5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано на 29.07.2016 г. Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е отменена изцяло с Решение № 16766 3 от 10.12.2019 г. по адм.д. №8601/2019 г. на ВАС. Също така, чл.187 ЗМВР е изменен със ЗИДЗМВР, обн. в ДВ, бр.60/2020 г., в сила от 10.07.2020 г.; както и със ЗИДЗМВР, обн. в ДВ, бр.85/2020 г,. в сила от 01.01.2021 г., с някои изключения.
След отмяната от ВАС на горните наредби от 2015 и 2016 г., липсата в Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г./действала от 10.01.2020 г. до 02.11.2020 г./; на правило за преобразуване на часовете нощен труд в дневен, предвид уважената част от иска за периода 01.01.2018 г. – 30.09.2020 г., отношенията между страните следва да се уреждат от предхождащата ги Наредба №8121з407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, обн. в ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. с ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., в чийто чл.31, ал.2 изрично е било предвидено, че: „При сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.“
Издадените след нея и отменени от ВАС две наредби не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от наредбата от 2014 г.
Така при липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумирано отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/. Противното 4 разбиране, изложено във въззивната жалба, би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала.
Липсата на уредба може да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА - аналогия на закона, като се приложи общата уредба на трудовите правоотношения в тази насока. Тук следва да се отчете, че въззиваемият е лице със статут на държавен служител – чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. ЗДС и ЗМВР, както и горните наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, спрямо които се прилагат правните разрешения, предвидени в КТ.
Определеният максимален брой часове нощен труд от 8 часа съгласно чл. 187, ал. 3, изречение последно ЗМВР не установяват нормална продължителност на нощния труд, а представляват максималният брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. В чл. 187, ал. 3 изречение последно ЗМВР /до изменението с ДВ бр. 60/07.07.2000 г./ е 5 посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Посочената разпоредба не определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение, което да налага приложението на коефициент 1, а не на коефициент 1, 143. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. От друга страна, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР /до изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (така е посочено и в чл. 2 ал. 1 от трите Наредби от 2014 г., 2015 г. и 2016 г.). Тълкуването на тази разпоредба налага аналогични правни изводи на тези по приложението на чл. 136, ал. 1 -3 КТ, според които нормалното работно време е установено за работния ден и за работната седмица, като за работния ден то е продължителността му в рамките на едно денонощие - 8 часа, а за работната седмица, която е 5-дневна - 40 часа, като продължителността на работния ден е установена с оглед на дневната, а не на нощната част от денонощието. Работното време се дели на два вида: дневно (или денно), при което трудът се полага през денната част на денонощието, и нощно работно време, при което трудът се полага през нощната част на денонощието, което от своя страна е обусловило и отделната регламентация на нощния труд в чл. 140, ал. 1 КТ.
Разпечатката съдържа 27 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c72bac7e-3759-460b-9c47-27d1d70787fe