Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 153 от 10.06.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 183/2026
Вид
Определение № 153
Подписан
10.06.2026
В сила
10.06.2026
Състав
Павлина Георгиева Димитрова, Георги Николов Грънчев, Иваничка Димитрова Славкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. Варна, 10.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Георги Н. Грънчев

Иваничка Д. Славкова като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20263000600183 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 вр. чл. 341, ал. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Г. Х.-А. /АК-Варна/ в качеството му на процесуален представител на л. св. П. П., с която се оспорва правилността на протоколно определение № 576 на Окръжен съд – Варна, постановено на 27.05.2026г. по ЧНД № 360/26г. по описа на същия съд, с което по отношение на осъдения П. К. П. не е било допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му с присъда по НОХД № 76/2013г. по описа на ОС-Габрово, изменена с Решение № 123/02.07.2014г. по ВНОХД № 53/2014г. на АпС-Велико Търново, потвърдено по НД № 1337/2014г. на ВКС, наказание „лишаване от свобода” за срок от 27 /двадесет и седем/ години.

В частната жалба се излагат съображения за поправяне на осъденото лице, акцентира се и върху занижената оценка на риска от рецидив. Навеждат се и твърдения за това, че първоинстанционният съд е възприел безкритично становището на затворническата администрация без да извърши самостоятелен задълбочен анализ на доказателствата по делото, като не са отчетени дългогодишното добро поведение на осъденото лице, наличието на 1 множество награди, липсата на наказания, участието му в образователни, квалификационни и спортни дейности, в индивидуални и групови програми за въздействие, както и трудовата му ангажираност. Развити са и съображения за наличието на реална социална перспектива след освобождаването му, доколкото има семейство и родители, с които поддържа контакт, както и осигурена работа. Молбата е за отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което да бъде уважена молбата за условно предсрочно освобождаване на подзащитния му П. П..

По делото е постъпила и собственоръчно изготвена частна жаба от осъдения П., с която също се иска отмяна на атакуваното определение и уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване. Поддържат се аргументите на защитника му, като се акцентира върху наличието на формирани завършени нагласи за законен начин на живот и на осигурено жилище и положителна социална среда при евентуалното му освобождаване.

Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение доколкото не била представена книжката на лишения от свобода въпреки разпореждането на съдебния състав и съдът е пропуснал да обсъди в цялост предоставените на П. отпуски, които представлявали доказателство за положителната оценка на затворническата администрация относно личностната му стабилност и способността му за самоконтрол.

Срещу така подадените жалби не са постъпили възражения нито от Варненска окръжна прокуратура, нито от началника на Затвора – Варна.

Варненският апелативен съд, след преценка на съображенията, развити в частните жалби и като се запозна със съдържащите се в делото материали, както и мотивите на атакуваното определение, установи следното:

Частните жалби се явяват процесуално допустими, доколкото са подадени в срок и от процесуално легитимирани лица.

Разгледани по същество обаче жалбите неоснователни поради следните съображения: се преценяват като

С протоколно определение № 576/27.05.2026г. на Окръжен съд – Варна е оставена без уважение молбата на жалбоподателя П. за условно предсрочно 2 освобождаване. Към момента на постановяване на атакувания акт осъденият е имал неизтърпян остатък от наказанието му в размер на 8 /осем/години, 7 /седем/ месеца и 22 /двадесет и два/ дни. Доколкото към датата на постановяване на определението на решаващия съд, П. бил изтърпял срок на лишаване от свобода в размер на повече от 1/2 от наложеното му наказание, е било изпълнено първото от условията за допускане на предсрочното му освобождаване. Окръжен съд – Варна, отхвърляйки молбата, преценил че не са налице всички предпоставки, предвидени в чл. 70 от НК, като изтъкнал, че липсват доказателства осъденият да се е поправил. Позовал се на липсата на предсрочно постигнати цели на наказанието – а именно да има трайно постигнати превъзпитателни резултати.

Апелативен съд – Варна споделя изводите на първата инстанция, намирайки за нужно да добави следното:

Видно от приложеното досие на осъденото лице, първоначалната оценка на риска от рецидив била на ниска стойност (38 т.), като впоследствие се наблюдават спадове и покачвания. Към датата на последната оценка на риска от рецидив е отчетена ниска стойност на риска от 24 т. Т.е. действително се наблюдава занижаване на риска от рецидив, но не и в нужната степен. Освен това, с оглед изменението в стойността на този индикатор през престоя на П. в затворническите заведения, не може да се достигне до заключение, че настоящата му ниска стойност е окончателна и че не би могло да се наблюдава последващо увеличение.

Изготвените становища от инспектор М.Н. от ИСДВР при Затвора – гр.

Варна, от гл. инспектор Г.Н. от НС СДВР при Затвора – гр. Варна и от ст. комисар Й.Й. – началник на Затвора – гр. Варна, очертали като първоначални дефицитни зони настоящо правонарушение, отношение към правонарушението, взаимоотношения, трудова заетост, начин на живот и обкръжение, жилищно устройване, управление на финанси и доходи и умения за мислене. След изготвяне на актуалната оценка се наблюдава понижение в з о н и отношение към правонарушението, взаимоотношения, жилищно устройване, начин на живот и обкръжение. Рискът от вреди обаче продължавал да се отчита на средно ниво в пункт риск в обществото, като наблюдението на лишения от свобода следвало да продължи до отпадането му.

Л. св. П. демонстрирал противоречиво развитие в личностен план, а 3 понижението в зоните с личностни дефицити не би могло да бъде определено като стабилно и окончателно. Отчетена била липса на устойчивост и ясно дефинирана мотивация за качествена промяна към преодоляване на поведенческите дефицити. Макар и безспорно превъзпитателният процес да е започнал, постигнатите резултати не можело да бъдат определени като трайни, устойчиви и необратими.

П. е бил многократно награждаван /27 пъти/ като сред получените от него поощрения фигурират „писмена похвала“, „извънредна хранителна пратка“, „удължено свиждане“, „заличаване или отмяна на наложено дисциплинарно наказание“, а през последните три години и „домашен отпуск до пет денонощия“. Действително предоставените на П. отпуски сочат напредък в личностната му стабилност и способността му за самоконтрол. Въпреки това не може да се направи извод за изградена устойчива мотивация за промяна, за пълно осъзнаване на мотивите за криминалното му поведение, нито за успешно формирани умения за овладяване на поведението и реакциите му в обществото. Към момента П. се счита за ненаказван през времето на престоя му в различни МЛС.

През по-голямата част от престоя си в затворническите общежития, л. св.

П. е осъществявал трудова дейност, като към настоящия момент е назначен на работа като „перач“ към домакински щат на Затвора – Варна. Не е допускал дисциплинарни нарушения на заеманата от него длъжност, но следва да се отбележи, че със Заповед № Л – 592 от 10.06.2021г. на Началника на Затвора – Ловеч, П. бил освободен от заеманата от него длъжност „лавкаджия корпус“ поради регресивно поведение и избирателно отношение при обслужването на лишените от свобода лица при изпълнение на възложените му трудови задължения. Той е участвал активно в корекционни програми за обществено въздействие, включвал се е в курсове за професионална квалификация, участвал е в културно-масови мероприятия, спортни дейности и турнири.

Като краен извод в становищата било заключено, че не били налице достатъчно категорични доказателства за наличието на положително приключил превъзпитателен процес спрямо П. с оглед постигане на целите, визирани в чл. 36 от НК.

Изготвената и представена на 19.01.2026г. експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на л. св. сочи аналогични 4 изводи – частична личностна стабилизация, относително подобрен самоконтрол и нагласа към просоциално съществуване, но и необходимост от подобряване на уменията за емпатийно слушане и сътрудничество.

Наличието на положителна социална среда, осигурено жилище и работно място след освобождаването на П. са обстоятелства, които биха могли да подпомогнат успешната му интеграция в обществото. Те обаче не доказват постигане на поправяне от страна на П. и в тази връзка са ирелевантни за преценката на настоящия съд.

Непредставянето на книжката на лишения от свобода не може да се отчете като съществено процесуално нарушение, както твърди жалбоподателят. Въпросната книжка съдържа първоначалния план на присъдата, оценки на риска, психологически заключения, доклади по изпълнение на присъдата, данни относно дефицитни зони и т.н. Всички тези материали са включени и в затворническото досие на П., което е приложено към делото.

Твърдените в жалбите участия в трудови процеси и специализирани програми, наличие на награди и изтърпяване на повече от 1/2 от присъдата не са под съмнение и се приемат от съда за обективно налични. Тези обстоятелства действително сочат за започнал корекционен процес, но не са достатъчни да обосноват втората, изискуема от закона предпоставка – за категоричното поправяне на л. св. П..

Варненският апелативен съд счита, че гореизложеното, както и констатациите, съдържащи се в становищата и оценката, категорично не свидетелстват в насока извод за поправяне на осъденито лице, изискуем по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК, както и в установената съдебна практика – ПВС № 7/75г., изм. с ПВС № 8/87г.

По изложените съображения въззивната инстанция намира частните жалби за неоснователни, а определението на Окръжен съд – Варна за правилно и законосъобразно, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 576 на Окръжен съд – Варна, постановено на 27.05.2026г. по ЧНД № 360/26г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6