Решение № 568 от 06.01.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Плевен, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

Е. АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря Е. М. Р. като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500844 по описа за 2024 година

С решение № 1370/17.10.2024 г. по гр.д.№ 20244430104135 по описа на ПлР са отхвърлени предявените от А. Л. Д. против Детска градина „Вълшебен свят“ – гр.П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване за незаконно и отменяване на уволнението на ищцата, извършено със заповед № 211/*** г., за възстановяване на работа на длъжността “старши учител” и за присъждане на сумата от 10 200 лв., представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставане на ищцата без работа за периода от *** г. до 02.01.2025 г., като неоснователни и недоказани.

Депозирана е въззивна жалба от А. Л. Д., чрез пълномощник, против решение от 18.10.2024 г. по гр.д.№ 4135/2024 г. по описа на ПлРС, с което е потвърдена като незаконосъобразна заповед № 21/*** г. на Директора на детската градина, с която е била уволнена дисциплинарно на основание чл.188, т.3 във вр. с чл.190, ал.1, т.3 КТ за извършени нарушения на трудовата дисциплина.Със същото решение съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от нея обективно кумулативно съединени искове по чл.344, ал.1, т.2 КТ и по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ.Счита решението за незаконосъобразно като неправилно поради противоречието му 1 с материалния закон и необосновано.Прави се иска да се отмени изцяло решението на ПлРС като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ да се отмени като незаконна заповед № 211/2.07.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на трудовото й правоотношение за длъжността „старши учител“ в Детска градина „Вълшебен свят“ гр.П.; на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ да бъде възстановена от съда на длъжността, заемана от нея преди незаконното й уволнение; на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ да бъде осъдена Детска градина „Вълшебен свят“ гр.П. да й заплати сумата от 10 200 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане, като бъдат присъдени и направените разноски.

За въззиваемата страна – Детска градина „Вълшебен свят“гр.П. процесуалният представител изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, като поддържа изложените доводи в отговора на въззивната жалба.Прави се искане да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Относно доводите, изложени във въззивната жалба, съдът намира следното.

Не е спорно във въззивното производство, че до *** г. въззивницата е заемала длъжността „старши учител“ в Детска градина „Вълшебен свят“ гр.П..

Не е спорно и обстоятелството, че със заповед № 21/*** г. на Директора на детската градина е била уволнена дисциплинарно на основание чл.188, т.3 във вр. с чл.190, ал.1, т.3 КТ с мотиви за извършени нарушения на трудовата дисциплина.

Спорни и в настоящето производство са въпросите извършила ли е въззивницата посочените в заповедта за дисциплинарно уволнение

2 нарушения на трудовата дисциплина и дали за тези нарушения следва да й бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

На първо място във въззивната жалба се сочи, че по повод на първото нарушение, описано в заповедта за дисциплинарното й наказание, първоинстанционният съд е приел, че същото е законосъобразно изведено и се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е приел, че независимо от обстоятелството, че в деня на събитието *** г. директорът на детското заведение е отсъствал от работното си място е могло да го уведоми за станалото и на следващия ден, което не е сторила, което от своя страна води до нарушаване на приетия в детското заведение механизъм за действие в случай на деца, жертви на насилие и възникване на инцидент с деца.Този извод е необоснован и не почива на събраните по делото доказателства.

В мотивите на заповедта от *** г. е посочено, че е налице нарушение на разписаните начини за действие при възникване на инцидент с поверени деца в задължителния документ „Механизъм за действие при случай на деца, жертви на насилие и възникване на инцидент с деца“, като не е съобщила на медицинската сестра и родителите, което се прави незабавно, като за да окаже първа помощ на детето, уведомлението до сестрата е от помощник възпитателката в групата Б. И.; не е налице и съобщаване на директора, което се прави до 10 минути от възникване на инцидента.

Съгласно Приложение № 2 при настъпване на инцидент с дете, посещаващо ДГ“Вълшебен свят“, се предприемат посочените действия, от съответните лица, между които и учителят на групата: учителят/служител на образователната институция, свидетел на инцидента, е длъжен незабавно да уведоми медицинската сестра; по време на прегледа това лице уведомява по телефона родителите на пострадалото дете; съобщава на директора на учебното заведение лично по телефона до 10 минути от възникване на инцидента; след предприемане на неотложни мерки, педагогическият специалист, носещ отговорност за детето по време на инцидента, в срок до 24 часа от инцидента, подава писмен доклад до директора на образователната институция, в който информира и описва инцидента и взетите мерки.

От показанията на свидетелите Б. И., помощник възпитател и Е. Н. медицинска сестра, на които се позовава въззивницата, се установява, че 3 първата работи в детската градина като помощник - възпитател, като на *** г. е установила, че вътре е било мокро и като е попитала въззивницата тя й е казала, че Р. К. е ударила А. по носа и е бликнало кръв.Била е изчистила това, което е капало, след което е отишла до санитарния възел и е заварила мивката, бидон и плочки в кръв, явно детето се е мило доста.Казала й е веднага да се обади на директорката, тъй като е задължително, трябва да повикат медицинската сестра Н., но тъй като тя не я е повикала тя е отишла и е направила това.Казала й е, че трябва да се обади на родителите, тя й е казала, че ще се обади само на родителите на А., но не е сигурна дали се е обадила на същите.Когато директорката я няма, има учител, който я замества, като на *** г. не си спомня дали е имало такъв учител, но е сигурна, че директорката я е нямало и затова не я е информирала.

От показанията на свидетелката Е. Н. се установява, че работи като медицинска сестра в детската градина, като е дошла Б. й е казала, че е станало инцидент - две деца са се сбили и на едното дете са разбили носа и е потекло кръв, извикала я е, да види в какво състояние е детето, то е било леко притеснено, минал е бил половин час от инцидента, констатирала е, че кръвта е спряла, няма счупване на кости, детето е казало, че не го боли, вече е било поуспокоено.Момиченцето А. е казало, че Р. я е ударила, госпожата й е обяснила, че са се скарали и тя е предположила, че ще стане нещо по сериозно и е седнала между тях, но не е видяла как са се ударили, защото са седяли зад гърба й.В такива случаи първо трябва да се извика здравното лице, след това да се уведоми директора и родителите.Редно е учителят в групата да се обади на директора, въззивницата е казала, че не й вдигала телефона директорката, като по това време тя не е била в детската градина.Директорката е директор на ЦДГ в П. плюс филиалите, които са в с.***, *** и ***.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че неправилни и необосновани са изводите на съда, че е доказано, че е извършила второто посочено в заповедта нарушение на трудовата дисциплина.

Посочено е в нея, че на *** г. въззивницата е закъсняла за работа с 40 минути, миришела на алкохол.

От показанията на свидетелката Б. И. се установява, че на ***, когато въззивницата е дошла на работа със закъснение, е видяла, че е употребила 4 алкохол, защото е миришела на алкохол.

Според свидетелката М. М. когато въззивницата е дошла в кухнята, била е неадекватна, на алкохол е лъхала, имала е миризмата на алкохол, като е минала покрай тях.Състоянието, в което е дошла, е неадекватно.

Във въззивната жалба е посочено, че не отговаря на истината и твърдението на директора на детското заведение в приложения по делото съставен от него констативен протокол, че е установил лично явяването й на работа в нетрезво състояние, като със заповед я е отстранил от работа за времето от *** г. до *** г.Тези твърдения се опровергават от приложения по делото като писмен документ - Таблица за отчитане на явяване/неявяване на работа за м.*** г. на Детска градина „Вълшебен свят“, от който е видно, че на *** г. е била целия ден на работа, а на *** и ***г. не се е явила с разрешение на работодателя.

От показанията на свидетелката И. се установява, че въззивницата е дошла на работа в 8.15 ч., а директора - в 8.25ч., докато са се чудели със свидетелката М. какво да правят.

Според свидетелката М., когато А. Д. е дошла в това състояние, са уведомили директорката.

В констативния протокол от *** г. са отразени констатациите на директора по подадените сигнали от Б. И. и М. М., като е посочено, че след проведен разговор с директора тя е усещала също миризмата на алкохол.Посочена е заповед № 207/*** г. за временно отстраняване от работа.

От нея се установява, че на *** г. въззивницата се е явила на работа в състояние, което не й позволява да изпълнява трудовите си задължения.Тя следва да бъде временно отстранена за периода от ***2024 г. до *** г.

От приложената таблица за отчитане явяване/неявяване на работа през месец *** г. е видно, че въззивницата има отработени 18 дни.

Въз основа на гореизложеното от фактическа страна правилно в заповедта от *** г. е прието, че въззивницата е извършила нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.7 КТ, като не е изпълнила основни свои трудови отговорности по длъжностната характеристика, касаещи опазване живота и здравето на поверените й деца.Нарушила е разписаните начини за действие при възникване на инцидент с поверени деца в „Механизъм за действие при случай на деца, жертви на насилие и възникване 5 на инцидент с деца“ (т.2.1; 2.3; 2.7; 2.9).

Правилно в заповедта от *** г. е посочено, че въззивницата на *** г. е извършила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.2 КТ, като се е явила на работа в състояние, което не й позволява да изпълнява възложените й задачи, което застрашава живота и здравето на поверените й деца.

Съобразено е и обстоятелството, че със заповед № 85/05.01.2024 г. й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за друго нарушение на трудовата дисциплина, което не е заличено.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че въззивницата е извършила нарушения на трудовата дисциплина, което обосновава налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.188, т.3 от КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.3 КТ.

При отхвърляне на главния иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ законосъобразно са отхвърлени от първоинстанционния съд и акцесорните искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ.

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1370/17.10.2024 г. по гр.д.№ 20244430104135 по описа за 2024 година на Районен съд - Плевен.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.