Решение № 1520 от 05.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1520 гр. Пловдив, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело № 20235300501997 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на К. Ф. А., ЕГН **********, чрез назначения й особен представител адв. С. К.- Д., против Решение №2255 от 19.05.2023г., постановено по гр.д. №6774/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХІV гр.с., в частта му, с която е признато за установено, че дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.

”Шести септември” №250, сумата от 557,32 лв., представляваща незаплатена цена за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 20.02.2019г.- 15.04.2021г. за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***, сумата от 37,65 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 25.04.2019г.-31.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 14.05.2021г. до окончателното й заплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №7775/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, ІV гр. с. В жалбата се излагат доводи за неправилност на посоченото решение, като се иска отмяната му в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което 1 предявените искове да бъдат отхвърлени.

Ответната страна по жалбата- “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.

”Шести септември” №250, чрез пълномощника си по делото юрк. Х.Х., в писмен отговор на същата иска обжалваното решение да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по съображенията, изложени във въззивната жалба, както и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция, като съд по същество, се произнесе по правния спор между страните.

В обжалваната част на решението първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против К. Ф.

А. за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 557,32 лв., представляваща незаплатена цена за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 20.02.2019г.15.04.2021г. за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***, сумата от 37,65 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 25.04.2019г.-31.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 14.05.2021г. до окончателното й заплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №7775/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, ІV гр. с.

2

За да бъде уважен така предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника са налице облигационни отношения по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект на ответника, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, както и че за процесния период му е доставил такива на претендираната стойност.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл.8 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи В и К услугите се предоставят при общи условия, одобрени от ДКЕВР, които се публикуват в един централен и един местен ежедневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. По делото е безспорно, а и е служебно известно на съда, че ищцовото дружество е В и К оператор за територията на област Пловдив, както и че дейността на същото се осъществява въз основа на одобрени от ДКЕВР общи условия, които са в сила за всички потребители от областта, като действащите за процесния период общи условия са представени и приети по делото.

Съгласно § 1, т. 2 от ПЗР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, "потребители" по смисъла на закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, както и съгласно Общите условия на ищцовото дружество, приети съгласно чл.8 от наредбата, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. От съдържанието на посочените разпоредби следва, че качеството на потребител на В и К услуги е свързано с наличието на право на собственост или право на ползване или строеж върху водоснабдения имот, като страна по договора при общи условия за 3 предоставяне на В и К услугите е собственикът или носителят на право на ползване или строеж върху имота.

От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от 04.06.2008г. се установява, че ответницата, която към датата на сключване на сделката е била с имена К.Ф.М., е собственик на апартамент, находящ се в гр.

Пловдив, ул. ***. Предвид горното и с оглед посочената по-горе правна рамка, настоящият съдебен състав намира, че между страните по делото е налице облигационно отношение, като към процесния период ответницата, като собственик на апартамента, е имала качеството потребител на предоставяните от ищеца В и К услуги.

По отношение на количеството доставени за обекта В и К услуги от страна на ищцовото дружество се твърди, че същите са определени съгласно чл.25 от Общите условия на дружеството, тъй като водомерът в имота не е отговарял на Закона за измерванията. От представените по делото карнети се установява, че за целия процесен период за имота са били начислявани по тарифа по 10 куб.м. месечно. Към исковата молба е представено известие за нередовен водомер, връчено на ответницата на 19.09.2019г.

От показанията на св. М.Й.- инкасатор за процесния период на блока, в който се намира апартаментът на ответницата, се установява, че в целия вход в имотите няма водомери. За процесния период в карнетите за апартамента било начислявано потребление по тарифа за двама човека, като при посещенията си свидетелката виждала, че вътре има обитатели.

От заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза се установява, че неплатените задължения на ответницата за периода 20.02.2019г.- 15.04.2021г. за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***, възлизат на сумата от 557,32 лв., представляваща незаплатена цена за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 20.02.2019г.- 15.04.2021г. и сумата от 3 7 , 6 5 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 25.04.2019г.31.03.2021г. Отчетеното по карнетите количество вода е фактурирано съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период.

При така събраните доказателства по делото съдът намира, че исковите претенции срещу ответницата за заплащане на задължения за 4 консумирана питейна и отведена канална вода за периода 20.02.2019г.15.04.2021г. за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***, и за обезщетение за забавено плащане на същите са основателни и следва да се уважат. Между страните са налице облигационни отношения по сключен договор за предоставяне на В и К услуги при общи условия съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. За процесния период на ответника са били предоставени и той е ползвал услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за процесния обект, поради което за нея е възникнало задължението да заплати стойността на предоставените услуги. Размерът на същите е определен при спазване на разпоредбите на действащите нормативни актове и Общите условия на ищцовото дружество. От страна на ответницата не са били ангажирани доказателства, опровергаващи твърденията на ищцовата страна, че в имота й липсва водомер, отговарящ на нормативните изисквания.

Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.5, т.1 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи за потребители, които нямат монтирани индивидуални водомери месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода се определя в размер на по 5 куб.м. за всеки обитател, които съгласно ал.6 се завишават на всяко тримесечие с по 1 куб.м. за всеки обитател. В същия смисъл са и разпоредбите на чл.25, ал.8, т.1 и ал.10 от Общите условия на ищцовото дружество. В случая, видно от карнетите, за процесния период за имота на ответницата са били начислявани по 10 куб.м. месечно, като от страна на назначения й особен представител не са наведени конкретни възражения срещу така определения размер на задълженията й, нито са ангажирани доказателства за процесния период имотът да не е бил обитаван или да е бил обитаван от по- малък брой обитатели. Предвид горното следва да се приеме, че ответницата дължи на ищцовото дружество заплащане на стойността на предоставените й за процесния период и неплатени услуги в размерите, установени от изготвената съдебно- счетоводна експертиза. Даже и да се приеме, че липсват доказателства за разхода на вода, изчислен съгласно цитираните по- горе разпоредби, то това не може да е основание за отхвърляне на иска. В 5 процесния период имотът е бил водоснабден и обитаван, поради което в случая следва да се приложи и разпоредбата на чл.162 от ГПК, предвиждаща че когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Предвид горното и при отчитане на квадратурата на имота съгласно представения нотариален акт настоящият състав на съда намира, че начислените на ответницата задължения, установени от заключението на приетата ССЕ, са действително дължими от нея, поради което искът е основателен и следва да уважи. Съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия на ищцовото дружество потребителите са длъжни да заплатят дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30- дневен срок след датата на фактуриране, а съгласно чл.40, ал.1 от Наредба №4 при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва съгласно чл.86, ал.2 от ЗЗД. Доколкото по делото е безспорно, че е налице забава от страна на ответника за заплащане на дължимите суми, то същият дължи и обезщетение за забава.

Предвид горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК с оглед неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.