Определение № 317 от 20.11.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 317 гр. Кърджали, 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена К. Калинова при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Търговско дело № 20255100900008 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба вх. N 1283/17.03.2025г., п.кл.12.03.2025 г., подадена от Н. гр. С., бул. „К.“ N **, чрез С. Х. – ********* на дирекция „Д.“ в Ц., оправомощен със заповед N **********г. на изп. директор на Н., да представлява Д. в производството по несъстоятелност в случаите, когато тя е кредитор. С исковата молба е предявен иск по чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ за установяване несъществуване на прието вземане на кредитора „Г.“ **** в производството по несъстоятелност на длъжника ** „С..“ гр. К., открито с решение N 49/02.03.2020г. по т.д. N 1/2020 г. по описа на ОСКърджали, в общ размер на 1 045 138.74 лв., конкретизирано поотделно по основание и размери от ищеца с молба вх. N 1918/28.04.2025г., п.кл.23.04.2025г., на включени в изготвен от синдика на търговеца Списък N 21 на приетите вземания по чл.688, ал.3 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ под N ********* по партидата на длъжника, с посочено в списъка основание за приемането им – договор за цесия от 29.11.2024г. и определена поредност на удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, тъй като ищецът в срока по чл.690, ал.1 от ТЗ е направил възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ, на дата 24.02.2025г., срещу списъка на приетите вземания по чл.688, ал.3 от ТЗ, с искане съдът по несъстоятелността да откаже да го одобри поради неговата неяснота и непълнота, или да го измени, като изключи от него процесното вземане, но съдът оставил възражението му без разглеждане.

Конкретно, в срока по чл.690, ал.1 от ТЗ, с възражение от 24.02.2025г., изпратено по пощата, Н. възразила срещу списъка на приетите вземания по чл.688, ал.3 от ТЗ, с искане съдът по несъстоятелността да откаже да го одобри поради неговата неяснота и непълнота, или да го измени, като изключи от него процесното вземане. С определение N 74/25.02.2025г. по т.д. N 1/2020г. по описа на ОС-Кърджали, обявено в партидата на несъстоятелния търговец, съдът одобрил списъка, като приел, 1 че възражения срещу списъка не са постъпили, а с определение N 81/05.03.2025г. по т.д. N 1/2020г. по описа на ОС-Кърджали съдът оставил без разглеждане възражението на ищеца по чл.690, ал.1 от ТЗ като недопустимо. Това определение ищецът обжалвал.

Изложени са твърдения, че в списъка не е посочен цедентът на процесното вземане, нито цедираните вземания са индивидуализирани, освен като обозначения по договор N 1, N 2 и N 3 и от молбата на „Г.“ **** с вх. N 617/06.02.2025 г. за предявяване на вземания се установява, че вземанията в общ размер от 1 045 138.74 лв. са придобити по силата на договор за цесия от 29.11.2024г., сключен с „П.“ ***, като и синдикът, и съдът по несъстоятелността са игнорирали факта, че вземанията на така посочения цедент са вече приети по смисъла на чл.693 от ТЗ и ползващи се с поредност на удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, а за адвокатски хонорар и по реда на чл.722, ал.1, т.12 от ТЗ. Така ищецът счита, че е налице повторно приемане, вместо цедираното вземане да бъде отчетено при евентуална сметка за разпределение и то при вече разпределена в полза на кредитора „П.“ *** сума от 64 756.67 лв., с която се намалява размера на приетите вземания на същия, в правата на който встъпва цесионерът в отношенията му с длъжника, а именно за тези, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, приети и останали неудовлетворени към цедирането им. Ищецът сочи, че за така приетите повторно вземания е приет и сбор от лихви, начислени след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и до 29.11.2024г., предявени от „Г.“ **** и включени в Списък N 21, които значително надвишават тези, изчислени с лихвен калкулатор, което се отнася и за включените разноски в размер по-голям от този на приетите вземания за разноски от цедента. Ищецът иска да се постанови решение, с което да се установи несъществуването и недължимостта на вземанията на „Г.“ **** от ** „С..“ гр. К., включени от синдика в производството по несъстоятелност на последния в Списък N 21 на приетите вземания по чл.688, ал.3 от ТЗ на кредиторите на търговеца, обявен в ТРРЮЛНЦ под N *********** по партидата на търговеца, одобрен с определение N 74/25.02.2025 г. по т.д. N 1/2020 г. на ОС-Кърджали. С разпореждания N N 70/19.03.2025г., 102/29.04.2025г. и 132/29.05.2025г. по настоящото делото съдът е указал на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, което той е сторил в срок. Междувременно, при извършена служебна справка, се установява, че с окончателно определение N 199/10.06.2025г. по т.д. N 293/2025г. на Апелативен съд - Пловдив е потвърдено обжалваното от ищеца Н. гр. С. определение N 74/25.02.2025 г. по т.д. N 1/2020 г. на ОС-Кърджали, с оглед крайния изход на което производство е обусловен правният интерес на ищеца от преждевременно предявения иначе иск по чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ.

Общият размер на оспореното прието вземане от 1 045 138.74 лв. и търсената от съда защита са конкретизирани поотделно по основание и размери от ищеца с молба вх. N 1918/28.04.2025г., п.кл.23.04.2025г., както следва: съдът да постанови решение, с 2 което да установи несъществуването и недължимостта в производството по несъстоятелност на длъжника на вземания на „Г.“ ****, с основание за приемането им - Договор за цесия от 29.11.2024 г., сключен между последното като цесионер и „П.“ *** като цедент, възлизащи в общ размер на 1 045 138.74 лв., от които -по Договор 1 към Рамково споразумение за финансиране *********** г. вземане в общ размер на 673 566,54 лв., включващо главница 328 005.03 лв., законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до момента на подписване на Договора за цесия в размер на 312 987.41 лв. и разноски 32 574.10 лв.;

-по Договор 2 към Рамково споразумение за финансиране ************** г. вземане в общ размер на 181 94967 лв., включващо главница 100 000 лв., просрочена лихва в размер на 4 075.98 лв., законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до момента на подписване на Договора за цесия - в размер на 66 305.56 лв. и разноски 11 568.13 лв., и -по Договор 3 към Рамково споразумение за финансиране ************** г. вземане в общ размер 186 622.53 лв., включващо главница 91 364.43 лв., просрочена лихва в размер на 430.94 лв., законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до момента на подписване на Договора за цесия в размер на 83 634.65 лв. и разноски 11 19251 лв., включени в изготвен от синдика на търговеца Списък N 21 на приетите вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ на кредиторите на търговеца, обявен в ТРРЮЛНЦ под N *********** по партидата на търговеца, одобрен с Определение N 74/25.02.2025 г., постановено по т. д. N 1/2020 г. по описа на Окръжен съд Кърджали, повторно, след като същите вече са включени в списъци на приети вземания със Списък на приетите вземания на кредиторите на търговеца, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, обявен под N ************ по партидата на длъжника, ползващи се с поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, и със Списък на приетите вземания на кредиторите на търговеца, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, обявен под N ************* по партидата на длъжника, ползващи се с поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 12 от ТЗ, с кредитор „П*“ ***, като със Сметка N 1, изготвена от синдика на търговеца, обявена под N ************* по партидата на длъжника, в полза на „П.“ *** вече е разпределена сумата от 64 756.67 лв., което намалява размера приетите вземания на кредитора - цедент.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК с отговор на исковата молба В. Л. Г. като синдик на ответника ** „С. ” /в несъстоятелност/, гр. К възразява по допустимостта и по основателността на иска. Релевира, че от ищеца е пропуснат срока по чл.690, ал.1 от ТЗ и възражението му е оставено без разглеждане, а по същество, че вземанията са конкретизирани и за предявилия ги кредитор са възникнали на датата на цесията и 3 няма опасност от двойно плащане поради соченото от ищеца „повторно“ приемане на вземанията на цедента, но вече с титуляр цесионера, защото в ТЗ нямало процедура за нулиране на цедирани вземания, при което всички цесии, частични плащания и др. се отчитат накрая, при съставяне на сметки за разпределение, като се изтъква, че възражението на ищеца, че са приети лихви и разноски в по-големи размери е неконкретизирано. Искането е производството по делото да се прекрати като недопустимо, евентуално предявеният иск да се отхвърли като неоснователен.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК с отговор на исковата молба ответникът „Г“ ****, гр.С. възразява по допустимостта и по основателността на иска. Релевира, че от ищеца е пропуснат срока по чл.690, ал.1 от ТЗ и възражението му е оставено без разглеждане, а по същество, че вземането не е ново, а е прието и одобрено още през 2020г., като понастоящем е цедирано на ответника „Г.“ ****, поради което няма пречка същият да го предяви във висящото производство по несъстоятелност, като възражението на ищеца, че са приети лихви и разноски в по-големи размери е неконкретизирано. Искането е производството по делото да се прекрати като недопустимо, евентуално предявеният иск да се отхвърли като неоснователен.

Окръжният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

От вписванията в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/ по партидата на ** „С.“ с ЕИК ********** и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ********* е обявен в несъстоятелност, с прекратена търговска дейност, с решение N 20196/03.12.2020г. по т. д. N 1/2020г. на ОС-Кърджали, като преди това с решение N 49/02.03.2020г. е обявена неплатежоспособността му с начална дата 26.01.2018г. и е открито производство по несъстоятелност по молба по чл.625 от ТЗ, подадена от настоящия ответник „Г.“ ****, с ЕИК ************, който в посоченото производство е кредитор с прието вземане на свое собствено основание, различно от това по процесното му цедирано вземане от друг кредитор на масата на несъстоятелността с прието вземане, със списъка по чл.685 от ТЗ - „П.“ *** гр.С. -списък на приети вземания по чл.685, ал.1 от ТЗ с дата 23.06.2020г. и Списък на приети вземания по чл.688, ал.3 от ТЗ с дата 21.08.2020г. В списъците е посочено, че за вземанията са издадени заповеди за изпълнение на РСКърджали и изпълнителен лист към всяка от тях, с дати 09.03.2018г., 07.03.2018г., 19.01.2018г., като вземанията са обезпечение с ипотека, с поредност по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, а това за разноски за адвокатски хонорар с поредност по чл.722, ал.1, т.12 от ТЗ. Именно тези вземания „П.“ *** гр.С. е прехвърлило на „Г.“ **** с договор за прехвърляне на вземане от 29.11.2024г., ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включ. изтеклите лихви, за което длъжника, синдика, както и съдът по несъстоятелността са надлежно уведомени. С молба вх. N 617/06.02.2025г., п.кл. 05.02.2025г., за предявяване на вземане в общ размер от 1 045 4

138.74 лв., до синдика и до съда по несъстоятелност, „Г.“ **** е отправило искане да бъде конституирано като кредитор на вземането наместо предишния негов титуляр, прехвърлил му вземането – „П.“*** гр.С., който да бъде заличен като кредитор в производството по несъстоятелност. Наместо, в съответствие с искането, синдикът да включи „Г.“ **** като кредитор за вземането наместо цедента, същият е съставил нов Списък N 21/11.02.2025г. на приетите вземания по чл.688, ал. 3 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ под N *********** по партидата на длъжника ** „С.“, който съответно е одобрен с определение N 74/25.02.2025 г., постановено по т. д. N 1/2020 г. по описа на Окръжен съд Кърджали, обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника ** „С.“ под N ***********. В този списък е посочено, че е списък на приетите вземания по чл.688, ал.3 от ТЗ, както и на допълнително предявени и приетите вземания на кредиторите на ** „С.“, ЕИК ***********. Посочено е, че това вземане е предявено на 06.02.2025г. от кредитор „Г.“ **** в общ размер от 1 045 138.74 лв., с основание на вземането „договор за цесия от 29.11.2024г.“ Постъпилото на 26.01.2025г. своевременно от Н. възражение, подадено на 24.02.2025 г. съгласно системен бон с баркод 1172 0017 0310 1 от 24.02.2025 г., издаден от Български Пощи“ ЕАД, е оставено без разглеждане с oпределение N 81/05.03.2025 г., постановено по т. д. N 1/2020 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали. Изложените от съда по несъстоятелността съображения за недопустимост на подаденото възражение са свързани с обстоятелството, че възражението е постъпило в съда след като вече е постановено определение за одобряване на списъка, което не може да бъде преразглеждано от съда, който го е постановил. Определението е обжалвано от Н. и е потвърдено с влязло в сила окончателно определение N 199/10.06.2025г. по т.д. N 293/2025 на Апелативен съд – Пловдив, с което е прието, че безспорно процесното възражение е постъпило в съда на дата 26.01.2025 г ., след постановяване на определение N 74/25.02.2025 г., с което списъкът на допълнително приети вземания е одобрен и при това положение подаденото възражение не може да бъде разгледано по същество, тъй като е постъпило след постановяване на съдебния акт, с който е одобрен списъкът, против който възражението е насочено. Актът на съда по чл. 690 от ТЗ е необжалваем, но не може да бъде изменен или отменен от съда, който го е постановил по аргумент от чл. 253 от ГПК. Производството по одобряване на списъците на приети вземания е част от производството по несъстоятелност и има своята относителна самостоятелност в рамките на цялостното производство. Определението, с което списъкът за приемане на вземания се одобрява, слага край на това производство, поради което не може да бъде изменено или отменено от съда, който го е постановил.Постановяването на определение по чл. 692, ал.1 от ТЗ представлява процесуална пречка да се разгледа по същество възражението, подадено от кредитора Н. по реда на чл.692, ал.3 от ТЗ, въпреки спазването на законоустановения срок за подаването му и за страната, подала възражението, остава възможността да защити правата си по исков ред чрез 5 предявяване на иск по чл. 694, ал.3 от ТЗ.