Определение № 20 от 09.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. Благоевград, 09.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело № 20251200900208 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на предявен иск от „БЮРО ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, ЕИК 201602346, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, п.к. 4003, р-н „Северен“, ж.к. „Гагарин“, ул. „Стефан и Обрейко Обрейкови“ № 6, представлявано от управителя С. Б.

Р., чрез адвокат С. С. Г., вписан в *, със съдебен адрес: ***, срещу „ДИАГЕО“ ЕООД, ЕИК 201372735, със седалище и адрес на управление: гр. Банско, п. к. 2779, ул. „Иконом К.

Чучулайн“ № 20-22, представлявано от управителя Д. И. Р..

С искова молба е предявен срещу ответника иск с правно основание, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с цена на иска- 56 664.25лв.

С Определение № 652 от 19.11.2025г. от закрито съдебно заседание по настоящото т.д. № 208/2025г. по описа на ОС Благоевград, съдът на основание чл. 365, чл. 367 и чл. 370 от ГПК, е разпоредил да се изпрати препис от исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, на ответника по настоящото дело – „ДИАГЕО“ ЕООД, ЕИК 201372735, със седалище и адрес на управление: гр. Банско, п. к. 2779, ул. „Иконом К.

Чучулайн“ № 20-22, представлявано от управителя Д. И. Р..

Съдът е постановил производството по настоящото дело да се развие по реда на Глава 32 от ГПК – „Производство по търговски спорове“.

Указал е на ответника, че в двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК, може да депозира писмен отговор, който следва задължително да съдържа реквизитите посочени в разпоредбата на чл. 367, ал. 2 от ГПК, като в отговора към исковата молба е длъжен да посочи точно доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, като посочи и представи всички писмени доказателства, с които разполага /чл. 367, ал. 3 от ГПК/.

Съдът е указал на ответника, че в срока за отговор може да предяви насрещен иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях /чл. 367, ал. 4 от ГПК/, а възражението че иска не следва да се разглежда по този процесуален ред, може да бъде направено най1 късно в срока за отговор /чл. 369 от ГПК/. Указал е също на ответника, че ако в установения от закона срок: не подаде писмен отговор, не вземе становище по предявения иск, не направи възражения, не оспори истинността на представен с исковата молба документ, не посочи доказателства или не представи писмени доказателства с които разполага, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи но особени непредвидени обстоятелства и ответника докаже това пред съда.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „ДИАГЕО“ ЕООД, ЕИК 201372735, със седалище и адрес на управление: гр. Банско, п. к. 2779, ул. „Иконом К.

Чучулайн“ № 20-22, представлявано от управителя Д. И. Р., чрез пълномощника адв. В. Т., *, със служебен адрес: ***, email: ***, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер.

В отговора но исковата молба се сочи, че изложените в исковата молба твърдения не са подкрепени с необходимите доказателства и правни аргументи.

По отношение на твърденията на ищеца за сключен неформален договор за изработка на архитектура и проектантска дейност, както и осъществяване на строително-монтажни работи са сочи, че съгласно трайно установената съдебна практика договорът за изработка е консенсуален, двустранен и възмезден, като формата не е елемент от фактическия му състав.

Съществуването му подлежи на доказване с всички, допустими от ГПК, доказателствени средства, като с оглед принципа за еквивалентност на насрещните престации, дължими за плащане в посочената хипотеза са фактически извършените работи по действителни цени, по арг. от чл. 266, ал. 2 ЗЗД (в този смисъл и Решение № 110 от 17.08.2011г. на ВКС по т. д.

№ 597/2010г., II т. о., ТК, Решение № 3 от 15.03.2016г. на ВКС по гр. д. № 2526/2015г., III г. о., ГК, Решение № 295 от 5.06.2013г. на ПАС по в. т. д. № 386/2013г.). Позовавайки се на съдебната практика, от страна на ответното дружество се поддържа, че при договора за изработка законодателят изрично е предвидил и принципа за еквивалентност на престациите, поради което се дължи плащане на фактически извършените по договора работи и то по действителни пазарни цени към момента на извършването им.

По отношение на допустимите доказателствени средства за установяване, че възложената работа е извършена от изпълнителя и приета от възложителя се сочи в отговора, че е формирана постоянна практика на ВКС, съобразно която в тежест именно на изпълнителя е да докаже, че е изпълнил възложената работа в уговореното количество, качество и срок, като това може да се служи с двустранно подписан приемо-предавателен протокол, сертификати за качество и други писмени доказателства, установяващи вложените в строително-монтажните работи материали. Изтъква се, че към исковата молба не са приложени каквито и да е доказателства в този смисъл. Не са приложени писмени доказателства, въз основа които да бъде направен правен обоснован правен извод, че твърдените от ищцовото дружество дейности действително са били извършени. Липсват протоколи за започване и приключване на работата и най-вече за писмени доказателства за приемане на извършеното. Сочи се, че с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК законодателят е въвел забрана за установяване на договори на стойност по-голяма от 5 2

000лв. чрез свидетелски показания, а същевременно ищецът твърди сключването на неформален (устен) договор за изработка на стойност в пъти по-висока от посочения максимум, както и неизпълнение по три броя фактури, индивидуалната стойност на всяка една от които значително надхвърля горепосочения максимум, поради което се застъпва становище, че липсата на писмени доказателства относно възлагането и приемането на посочените във фактурите дейности води до заключението за недоказаност на така предявената претенция.

Сочи се в писмения отговор, че съобразно Решение № 97/03.07.2013г., постановено по т.д. № 533/2012г. по описа на ВКС, II т.о. прието е, че съгласие за сключване на неформален договор за СМР, като разновидност на договора за изработка, може да се изрази и с конклудентни действия. За да заместят изричното волеизявление за приемане на предложеното изпълнение и формират съгласие за сключване на договора, конклудентните действия следва да са от такова естество, че да манифестират ясната воля на възложителя да се обвърже с договор за СМР при предложените в офертата на изпълнителя условия. За целта офертата следва да съдържа достатъчна конкретизация на видовете и количествата работи, които изпълнителят предлага да изпълни, както и на размера на възнаграждението, което иска да получи за извършването им. Когато работите и/или възнаграждението не са конкретизирани в офертата, конклудентните действия на възложителя съставляват само израз на намерение за водене на преговори за сключване на договор за СМР с изпълнителя, но не и насрещно волеизявление за сключване на договора, тъй като в този случай не би било налице недвусмислено съгласие на договарящите се относно предмета на договора.

Поддържа се с писмения отговор, че в настоящия случай, от приложените към исковата молба доказателства не се установяват предприети от ответното дружество и/или негови представители конклудентни действия, които съгласно практиката на ВКС да са годни да установят наличието на договор за извършване на строително-монтажни работи между страните. Заключението за липса на облигационна връзка между страните с източник двустранен договор се потвърждава и от факта, че доказателствения материал по делото не се установява между страните да е било уговорено възнаграждение, вид и количества на твърдените СМР. Следва да обърна внимание на факта, че ищцовото дружество твърди единен договор за изработка и СМР, въз основа който са издавани фактури, без обаче да представя писмени доказателства относно изпратена до доверилото ми се дружество оферта, съдържаща точният обект, в който ще се извършват твърдените строително- ремонтни дейности, тяхното количество, качество, индивидуална и обща стойност. Не се представят и доказателства за наличието на изрично изявление от страна на ответното дружество за приемане на каквато и да еферта. Налице е необходимост от представянето на изрични писмени доказателства, с оглед цитираната по-горе забрана за доказване чрез свидетелски показания на изпълнението съответно неизпълнението по договори на стойност над 5000лв.

Оттук излага се становище за недопустимост на доказателственото искане на ищеца за призоваване на двама свидетели. От една страна, всеки един от свидетелите ще доказва едни и същи факти, а от друга страна, стойността на всяка една от процесните фактури надхвърля 3 горепосочения максимум.

Изтъква се, че в настоящия случай липсват и доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да установяват наличието дори на устен договор за изработка с възложител – „ДИАГЕО“ ЕООД и изпълнител – „БЮРО ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД. Сочи се, че липсват доказателства за параметрите на същия, в това число кой е недвижимия имот, в който ищецът твърди, че е извършвал СМР, конкретизация на видовете и количествата работи, които изпълнителят следва да изпълни, както и на размера на възнаграждението за тези дейности.Сочи се също в отговора на исковата молба, че приложените към исковата молба фактури също не индивидуализират недвижимия имот, в който се твърди, че са извършвани СМР, като от страна на ответното дружество се прави изрично възражение, че „ДИАГЕО“ ЕООД не е собственик на недвижимия имот, в който ищцовото дружество твърди, че е извършвало строително-ремонтни дейности.

Поддържа се с писмения отговор на ИМ, че от съдържанието на процесните три броя фактури не може да бъде направен и извод за вида и количеството на дейностите, а още повече за обвързаността им и издаването им във връзка с конкретен договор за изработка. Не може да бъде направено положително заключение и относно това дали действително посочените във фактурите дейности и стоки са били вложени в твърдения от ищеца недвижим имот, предвид че последният не представя писмени доказателства за възлагане и приемане на дейностите, както и не индивидуализира имота, в това число и в обстоятелствената част на исковата молба.

По отношение на представената от ищеца кореспонденция се сочи, че в същата също не се съдържат данни за изпращане или за приемане на оферта, за обсъждане параметри на договор за извършване на твърдените СМР. Сочи се в писмения отговор на ИМ, че неправилно в исковата молба се навеждат твърдения, че кореспонденция е водена единствено с управителя на ДИАГЕО ЕООД, напротив видно от електронно съобщение от 20.06.2025г. с тема „За принтиране“ съобщения са изпращани и до лице на име „*”, макар че от същото не може да бъде направен извод относно контекста, в който е изпратено, както и че на същото е било отговорено именно от страна на ответното дружество. Датата на изпращане на горното съобщение и липсата на каквито и да писмени доказателства да започването на твърдените от ищеца СМР, поставя под съмнение твърдението в исковата молба, че ремонтните дейности са започнали през м.май 2025г. Така, доколкото липсват доказателства за изрично приемане на оферта или възлагане на строително-монтажни дейности не може да бъде прието, че предявената от ищеца претенция е основателна.

Относно твърденията за наличие на облигационни отношения въз основа издадени предходни фактури се сочи, че съгласно българското законодателство в областта на счетоводството данъчни фактури се издават във връзка с извършено плащане. Изтъква се, че в настоящия случай, доколкото от представените от ищеца доказателства не може да бъде направено заключение, че ответното дружество действително е възложило извършването на строително-ремонтни дейности, съответно е приело същите, и законът не забранява погасяването на чужд дълг, не може да бъде прието, че именно „ДИАГЕО“ ЕООД дължи 4 плащане на твърдените от ищеца СМР.