Решение № 127 от 03.05.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. К., 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20225320101675 по описа за 2022 година

Производството е по иск с правно основание по чл. 150 от СК.

Ищците – Я. И. Б., действаща като майка и законен представител на малолетните си деца - А.-М. Д. Н. и Д. Д. Н. твърди, че ответникът е баща на децата. По силата на решение № 317 от 16.07.2014г., постановено по гр.д. № 647 по описа на КрлРС за 2014г., с което е утвърдено постигнатото споразумение за прекратяване на гражданския брак, сключен между родителите, била определена месечна издръжка в размер на 100 лева, която ответникът следвало да плаща на всяко едно от децата. През 2015г. майката Я. Б. заминала да работи в Л., В., като малко след това при нея отишли и двете деца. Там тя работила и живяла до 10.09.2022г., когато заедно с децата се прибирали окончателно в България. Към настоящия момент живеели в гр.

Б., община К. в жилище собственост на майката. Я. Б. живеела на съпружески начала с друг мъж. Имала и трето дете - И.И.И., роден на *****г. Майката работела в малък магазин за перилни препарати и козметика, находящ се в гр.

Б., като се осигурявала върху сумата от 710 лева. От месец април 2021г., ответникът не е плащал редовно издръжка на двете си деца. През месец октомври 2022г., същият превел по банковата сметка на майката сумата от 1

300 лева, която включвала издръжка за двете деца за един месец в общ размер на 200 лева и подарък за рождения ден на детето Д. в размер на 100 лева. На 15.12.2022г. превел отново по банкова сметка на майката сумата от 1200 лева за издръжка на децата. До месец април 2021г. издръжката се е плащала от родителите на бащата.

Твърди, че детето Д. е ****** в Частна профилирана гимназия „******“ - гр. П. от месец октомври 2022г., в дневна форма на обучение за учебната 2022-2023 година, като в момента е в **** клас. Годишната такса за обучение в училището възлизала на 500 лева. Д. живеела в общежитие в гр. П., за което се плащало такса в размер на 30 лева на месец. Същата пътувала всяка седмица до гр. П. с влак, като цената на билета в едната посока бил около 4 лева. За да се придвижи от общежитието до училището си, Д. ползвала градски транспорт в гр. П., за което също плащала за билет, който струвал един лев в посока. Всяка седмица при отпътуването са за гр. П. майката давала на детето Д. по 100 лева, с които пари тя следвало да покрие разходите си за път, прехрана през учебната седмица и други необходими за живота й разходи. Понякога тези пари не стигали на детето и се налагало майката да й дава допълнително пари. Когато детето се прибирало в гр. Б., също й се давали пари, за да покрива своите нужди. Всички учебници и учебни помагала на Д. се плащали от майката.

Твърди, че детето А.-М. е ****** в *** „В.Л.“ – гр. К. и е в *** клас за учебната 2022-2023 година. Детето пътувало ежедневно до училището си в гр.

К., като сутрин майката я карала до там с личния си автомобил, а следобед я прибирала. Всяка сутрин, за да покрие своите разходи в училище, включително и за храна на детето се давали по 7 лева. За училище трябвало да й бъдат закупени учебни тетрадки и помагала, както и униформа. А.-М. ходела на уроци по математика два пъти седмично, за което се плащало по 12 лева на час, както и на уроци по български език и литература, един път седмично, за което се плащала сумата от 15 лева на час.

За задоволяване на нуждите на двете деца, свързани с посещаване на училище, за закупуване на дрехи и обувки, за прехраната им, както и изобщо за задоволяване на всичките им нужди, необходими за воденето на един нормален живот на майката били необходими пари, които към настоящия момент не й достигали. От влизане в сила на решението, с което била 2 определена издръжката на децата, изминали около девет години, през който период с порастването на децата са се увеличили и разходите за тяхното отглеждане. Същевременно цените на стоките и услугите в България се увеличили многократно през този период, предвид настъпилата инфлация.

Издръжката, която ответникът бил осъден да плаща на децата била недостатъчна за задоволяване на техните нужди. От друга страна, но не на последно място тази издръжка била многократно по-ниска от минималната месечна издръжка за 2022г. Ответникът бил в работоспособна възраст, същият работел в гр. С., реализирал доходи и нямал задължения за издръжка към други лица. Обстоятелството, че размера на издръжка, която ответникът следвало да плаща на децата не е актуализиран с години, предвид завишените нужди на децата от по-висока издръжка и ниския размер на настоящата, мотивирал правния интерес на ищците от предявяване на настоящия иск.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание чл. 150 от СК, да измени размера на дължимата, съгласно решение № 317/16.07.2014г., постановено по гр.д. № 647/2014г. по описа на КрлРС издръжка, която ответникът следва да заплаща на двете си деца, като я увеличи, както следва: от 100.00 лева на 250.00 лева, която да плаща на детето Д. Д. Н., лично и със съгласието на неговата майка и законен представител Я. И. Б. с ЕГН **********, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие и от 100.00 лева на 230.00 лева, която да плаща на детето А.-М. Д. Н., чрез неговата майка и законен представител Я.

И. Б. с ЕГН **********, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие. На основание чл.

127, ал. 4 от ГПК, посочва банкова сметка, по която желае да се осъществява плащането на издръжката, а именно - IBAN: ********. Претендира за направените по делото разноски, като изразява и готовност за постигане на спогодба по делото.

Ответникът – Д. Н. Н. оспорва исковете за изменение на издръжката по отношение на Д. и А. в посочените размери. Счита, че не са настъпили основания и причини за изменение до претендирания размер от 230 лева за А. и 250 лева за Д.. Съобразно константната практика на ВКС, издръжката се определя от нуждите на лицата, които имат право на издръжка, съобразно с 3 обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай. Съгласно чл. 143 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Изразява желание за спогодба. Съгласен е издръжката да бъде увеличена от 100.00 лева за всяко дете до законоустановения минимум на издръжката за 2023г., а именно – 195.00 лева, като е съгласен да подпише споразумение по делото. Твърди, че нямал финансови възможности да заплаща издръжка в претендирания размер.

Работел по трудов договор в „*******“ ЕООД, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1163.50 лева. Имал ипотечен кредит от 15.12.2022г. в размер на 80000 лева, който бил с погасителен план до 2037г. и с месечна вноска от 588.00 лева и потребителски кредит от 20.12.2022 г. в размер на 6 500 лева, с погасителен план до 2032 г. и с месечна вноска от 112.98 лв. Имал месеци, в които взимал кредит овърдрафт, за да покрие текущите си сметки. За установяване на тези обстоятелства представя трудов договор и договори за кредит. Не бил съгласен с мотивите на ищеца, че нуждите на децата, особено на Д. били увеличени поради това, че учи в частно училище в гр. П.. Не били представени доказателства, от които да се установява необходимостта на детето да учи в частно училище в гр. П.. Това е било желание на майката, тя не е потърсила мнението му по въпроса къде да учат децата. Смята, че в близост до адреса на майката има и училища, които предлагали държавно обучение без нужда да се пътува и плаща за квартира и такси по обучение и издръжка в друг град.

Твърди, че от месец април 2020г. до месец ноември включително на 2021г. е плащал по 150.00 лева месечна издръжка, а не по 100.00 лева, която сума от 50.00 лева повече представлявала издръжка за бъдеще време, която е платил предварително. Общо за 20 месеца, платил издръжка за бъдеще време в размер на 2000 лева повече от постановеното със съдебното решение. Въз основа на изложеното, моли частично да отхвърли исковата претенция за заплащане на издръжка над минимално установения размер за 2023г.

Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено следното:

4

Не се спори между страните, а това се установява и от представените удостоверения за раждане (л. 4-5), че родители на децата – Д. Д. Н. с ЕГН ********** и А.-М. Д. Н. с ЕГН ********** са Я. И. Б. и Д. Н. Н..

Видно от Решение № 317 от 16.07.2014г., постановено по гр.д. № 647 по описа на КрлРС, влязло в законна сила на 16.07.20214г., ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на децата, както следва – за детето Д. Д. Н. издръжка в размер на 100.00 лева и за детето А.-М. Д. Н. издръжка в размер на 100.00 лева.

От представената Служебна бележка № 359 от 30.11.2022г. се установява, че Д. Д. Н. е ученик в **** клас на Частна профилирана гимназия „******“ - гр. П. през учебната 2022/2023г.

От представената Служебна бележка № 4033 от 02.12.2022г. се установява, че А.-М. Д. Н. е ученик в**** клас на *** „В.Л.“ – гр. К. през учебната 2022/2023г.

Годишната такса за обучение на детето Д. Д. Н. в Частна профилирана гимназия „******“ - гр. П. възлизала на 500 лева, видно от приходен касов ордер № 24/28.10.2022г.

Майката на двете деца е родител и на още едно дете, а именно - И.И.И., роден на *****, което се установява от представеното Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0242/*****г. на Община К..

Ответникът във връзка с въведените възражения е ангажирал писмени доказателства. Видно от представената разписка от 23.12.2022г. е заплатил 586.80 лева такса – поддръжка по отношение на апартамент № ** от жилищна сграда № ***, част от жилищен комплекс „********“ гр. С.. Освен това са представени доказателства за това, че е кредитополучател и изплаща два получени кредит, един от които е с месечна погасителна вноска от 588.08 лева.

Съгласно представения трудов договор № 21/15.03.2022г., ответникът работи във „*******“ ЕООД с основно месечно трудово възнаграждение от 1163.50 лв.

Към датата на устните състезания, ответникът не ангажира други доказателства, независимо от вмененото му задължение по чл. 190 от ГПК за 5 представяне на такива. Следва да се отбележи, че след датата на устните състезания, по делото са постъпили по поща - Служебна бележка от Агенция по заетостта и Удостоверение, издадено от „*******“ ЕООД, без придружаваща молба относно подателя и основанието за депозирането им.

Като подател на плика са вписани имената на ответника и ако същите представляват доказателства по делото, то по отношение та тях е настъпила преклузия и съдът не ги обсъжда, нито намира за уместно да възобнови производството по делото във връзка с докладването им и приобщаването им като доказателства по делото.

Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на ищците.

Свидетелят - А.Й.К., майка на ищцата, баба на децата по майчина линия твърди, че към настоящия момент дъщеря й и децата живеели в гр. Б., на ул.

„О.“ ***. Я. работила извън България, в А. до месец септември 2022г. Към настоящия момент двете й деца били ученици, като А. била в *** клас в гимназията в гр. К., а Д. учила в гр. П., в частно училище от месец октомври.

Наложило се детето да учи в гр. П., тъй като нямало места за това в гр. К., а трябвало да се намери място, където да учи. Бащата бил наясно с това, че детето ще учи в гр. П.. Той постоянно бил уведомяван за всяко едно нещо свързано с децата и не се е възпротивявал. Твърди, че Д. живеела в общежитие на Р. г. в гр. П., за което се плащала такса от 30 лева на месец. До гр. П. пътувала обикновено с влак и всеки път си купувала билет, а понякога и те я карали. От общежитието до училището, тъй като разстояние било голяма, детето пътувало с градския транспорт, като плащало билет на стойност 1.00 лев в едната посока. Сочи, че на Д. се давали седмично пари за издръжката й в гр. П., минимум в размер на 100 лева джобни, за една седмица. Когато Д. се прибере в гр. Б. допълнително й се давали пари, защото детето излизало с приятелки, купувало си нещо. Твърди, че детето А. било ****** в гр. К., като от гр. Б. до гр. К. се предвижвало с личния автомобил на майка си, която я карала и вземала след училище. На това дете се давали пари за закуска, като джобните й на ден възлизали на 10 лева. Детето посещавало уроци по математика и български език, тъй като не е учило в българско училище и срещало затруднения. Твърди, че урокът бил на стойност 12 лева, два пъти седмично - по български и по математика (вторник и четвъртък), в гр. Б.. На седмица за допълнителни уроци майката заплащала 48 лева. Твърди, че майката срещала финансови затруднения при осигуряване издръжката на 6 децата. Сочи, че когато имала възможност й помагала. Майката работела, а сега си откривала магазинче в гр. Б.. Същата имала още едно малко дете на 4 години, от друг мъж. Домакинството на дъщеря й се състои от трите й деца, тя и другият мъж. Същият й помагал при отглеждане на децата. Твърди, че ответникът не е плащал издръжка на децата си. Той живеел в Н.Х., в затворен комплекс и нямал други деца. Подаръци на децата не им е пращал, не им е давал и пари извън издръжката. Твърди, че ответникът не е виждал децата от месец септември миналата година. По принцип работел в частни фирми, като охрана и имал трудова дейност, реализирал някакви доходи.