Определение № 133 от 19.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 133 гр. Пловдив, 19.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно частно гражданско дело № 20235000500198 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 541 вр. с чл. 78 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 478/13.01.2023 г. от адвокат К. Т. А., вписана в Адвокатска колегия – С.З. в качеството на пълномощник на К. Р. Т. с ЕГН - **********, с посочен адрес: град С.З., ул. „Г.“ 56, ет. 2, офис 10 против Определение № 4/03.01.2023 г. по гр.д. 716/22 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което К. Р. Т. е осъден да заплати на Й. И. Й., ЕГН - **********, с адрес: град Л., област Р., ул. „С.К.“ № 18 сумата от 750 лева съдебно-деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че тъй като делата за осиновяване имат характер на производства на спорна съдебна администрация и в тях не се решава спор със сила на присъдено нещо, то липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Й. Й. не е имал качеството на ответник, а на заинтересувана страна. Съдебното производство по чл. 77 и сл. от СК носило всички белези на охранителното производство. Не се решавал спор за защита на лични и имуществени права. Актът за допускане на осиновяването бил охранителен. Имало различие в посочената сума в мотиви и тази в диспозитива на определението. Моли за отмяна на обжалваното определение.

На така внесената частна жалба е постъпил с вх.№ 2938/06.03.2023 г. писмен отговор от Й. И. Й. чрез адвокат И. Т. М., вписана в Адвокатска колегия – С.З.. Моли да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована частната жалба, както и да бъде оставен в сила като правилен, законосъобразен, обоснован и справедлив обжалвания съдебен акт. Излага доводи относно характера на производството – охранително, с елементи на исково, като цитира практика на ВКС. Анализира текста на чл. 540 от ГПК и приложимостта на разпоредбите на чл. 78 от ГПК в конкретното дело, извършва смислово систематично тълкуване на разположението на нормите в ГПК. Иска обжалваното 1 определение да бъде оставено в сила.

Молбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице – молител, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, съдът я намира и за неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. 716/2022 г. по описа на СтЗОС е било образувано по молба от К. Р. Т. за непълно осиновяване на детето Р. Й. Й..

В открито съдебно заседание на 14.12.2022 г. К. Р. Т. е оттеглил молбата си, като е помолил производството по делото да бъде прекратено. С протоколно определение съдът е прекратил производството по делото.

В производството по делото е участвал Й. И. Й. - баща на малолетния Р. Й. Й., чрез процесуален представител и чрез когото е оспорил молбата и е пледирал за оставянето й без уважение, както и за присъждането на разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Представил е договор за правна защита и съдействие, от която се установява, че е заплатил възнаграждение на адвокат в размер на 750 лева за осъществяване на процесуалното му представителство по делото.

Съдебната практика приема, че макар „производството по допускане на осиновяване е охранително, то може да съдържа елементи на исково производство“ – Опр-317/30.6.2016 по ч.гр.д. 1992/16 на 4 го, ГК на ВКС. По-категорично за спецификата на производството е твърдението, че то „има специална уредба в закона, която гарантира неговия висш интерес и доводите, почерпени от общите правила на охранителните производства, са несъстоятелни“ Опр-531/05.12.2019 по ч.гр.д. 4145/19 на 3 го, ГК на ВКС. Налице е засилено служебно начало – задължение на съда да следи за наличието на предпоставките за допускане на осиновяването и интереса на детето, а също и за наличие на опити за заобикаляне на реда за допускане на осиновяването. Производството е специално и са налице възможности за усложняването му чрез инцидентно сезиране на съда с правен спор – напр. за наличие на законови предпоставки за лишаване от родителски права на някой от родителите на осиновявания, задължение на съда да вземе предвид и факти настъпили след сезирането му, както и факти, които не са посочени от молителя. Изложеното води до извод за възможности за възникване на редица усложнения, включително и с елементи на оспорвания, които не са типични за охранителните производства.

Доколкото в Семейния кодекс специални разпоредби за производството по осиновяване се съдържат само относно подсъдността (чл. 96 от СК), разглеждане на делото (чл. 97 от СК) и обжалване на решението (чл. 98 от СК), то спрямо производството по осиновяване приложение намира и общата разпоредба на чл. 540 от ГПК, съгласно която за охранителните производства се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207-266 и чл. 303-388 от ГПК. В настоящия случай разпоредбата на чл.

541 от ГПК не дерогира приложението на чл. 78, ал. 4 от ГПК. Молителят следва да понесе разноските в производството, което е инициирал чрез исковата си молба, насочена и срещу биологичния баща, който окръжният съд е конституирал като ответник. В 2 първоинстанционното производство Й. Й. е ангажирал адвокатска защита, извършени са активни процесуални действия и са представени доказателства за заплатено минимално адвокатско възнагражение в размер на 750 лева съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, платено по банков път. Производството по делото пред първоинстанционният съд е прекратено след оттегляне на молбата от молителя Т.. И след като разноските в охранителното производство са за сметка на молителя, който го е инициирал съгласно чл. 541 от ГПК и след като конституирания поради молбата на Т. като ответник Й. има право на своите разноски при прекратяване на производството без споразумение (отново по молба на Т.) съгласно чл. 540 във вр. с чл. 78, ал. 4 от ГПК, то с обжалваното определение основателно са присъдени разноски в полза на Й. и то следва да бъде потвърдено.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4/03.01.2023 г. по гр.д. 716/22 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Върховен касационен съд на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3