Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 62 от 11.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2563/2023
Вид
Решение № 62
Подписан
11.01.2024
В сила
04.04.2025
Състав
Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 27 ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 32 ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 13 ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 8 и 22 · Закон за устройство на територията
  • чл. 62 ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 62 ал. 7 · Закон за устройство на територията
  • чл. 62 ал. 7 т. 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 62 ал. 7 т. 4 · Закон за устройство на територията
  • чл. 8 и 22 · Закон за устройство на територията
  • чл. 8 ал. 1 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Пловдив, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20235300502563 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ищеца по спора Р.

Д. Д., ЕГН – ********** срещу Решение № 2869 от 22.06.2023 г. по гр.д. № 6441/2021 г. на РС – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Община Пловдив искове за: Осъждането на общината да предприеме необходимите действия и да преустанови ползването на находящото се в ПИ с идентификатор *** в гр. П. баскетболното игрище в настоящия му вид и състояние като го приведе в съответствие с предвижданията съобразно действащия ПУП, а именно: „ за друг вид зелени площи „; Осъждането на общината да предприеме необходимите действия за преустановяване нарушаването на обществения ред, като за своя сметка установи контрол на достъпа до игрището съобразно въведените от самата нея ограничения с поставяне на табели, че то ще се ползва от 9,00 ч. до 14, 00 ч. и от 16,00 ч. до 18, 00 часа, като през останалата част от денонощието да извършва необходимите действия за преустановяване достъпа до обекта; Осъждането на общината да заплати на ищеца сумата 1 / един / лев, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – стрес и дискомфорт в резултат на постоянния шум, миризма на урина, гледка на уриниращи баскетболисти и породеното от това негативно отношение към собствения дом, довело до неудобства за неговото ползване – затваряне на прозорци с цел ограничаване на шума и конкретно на 03.03.2021 г. около 15,00 часа и след 22,00 часа.

Въззивникът поддържа решението да е неправилно. Неправилно съдът приел, че процесния обект е изграден съобразно предвижданията на ПУП – а. Настоява, че игрището е незаконен строеж – предвижданията за терена, на който е изградено е за детска площадка.

Настоява, че игрището пречи на живущите около него – сред които и въззивника – ищец, конкретно на правото им на защитена от шум среда по принцип и особено в определения от самата община часови диапазон. Поддържа, че посредством изграждането и начина на 1 функциониране на процесното игрище / денонощно / в междублоково жилищно пространство общината нарушава въведените от самите нея правила за ограничаване на шума за гражданите. Нарушени са чл. чл. 2 и 3 от Закона за защита от шума в околната среда, както и чл. 4 и чл. 8 ал. 1 от Наредба на ОбСъвет Пловдив за осигуряване на обществения ред,

По така изложените доводи се пледира за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете.

От въззиваемата страна е депозиран отговор за неоснователност на жалбата.

Настоява, че игрището е съобразно предвижданията на действащия ПУП. Настоява, че го стопанисва по предназначение, не са налице неправомерни действия/бездействия на нейни служители, смущаващи правото на ищеца да ползва собствения си, находящ се в близост до игрището жилищен обект. Поддържа да не е доказано шума от практикувания на игрището спорт да надвишава нормативно установените допустими норми. Евентуалните други действия от страна на спортуващите и/или от други лица съставляват извършени от тях отделни нарушения на обществения ред, като защитата на ищеца срещу тях не е чрез предявените искове с правно основание чл. 109 от ЗС, а по реда на ЗАНН във връзка с допуснатите нарушения на Наредбата за осигуряване на обществения ред. По така изложените доводи се пледира за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по обективно съединени, предявени при условие на евентуалност искове на въззивника Р. Д. Д., ЕГН – ********** срещу Община Пловдив по чл. 109 от ЗС както следва: Да бъде осъдена ответната Община Пловдив да предприеме действия да преустанови в цялост ползването в настоящия му вид и състояние на баскетболното игрище, изградено в имот с идентификатор № *** по КККР на гр. П. като го приведе в съответствия с предвиждания по действащия ПУП – ПРЗ, а именно „ за друг вид зелени площи „, ; Евентуално, общината да бъде осъдена да предприеме необходимите действия за преустановяване нарушаването на обществения ред, като установи контрол на достъпа до игрището съобразно времето на неговото ползване – определеното от самата нея посредством поставените информационни табели време на ползването му от 9,00 ч. до 14 час и от 16,00 ч. до 18, 00 часа и предприеме необходимите действия, препятстващи неговото ползване в останалата част на денонощието. Предявен е и иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 1 лев за претърпени неимуществени вреди, съставляващи причинен на ищеца стрес и дискомфорт в резултат на създавания от ползването на игрището денонощен шум / викове, тупане на баскетболна топка, блъскане на топката извън коша, висока музика /, гледка на уриниращи баскетболисти и миризма на урина, породили у ищеца негативно отношение към собственото му жилище поради неудобствата при ползването му – денонощно затворени прозорци с цел ограничаване на шума и миризмата и конкретно на 03.03.2021 г. около 15,00 часа и след 22,00 часа.

Поддържа се горните неудобствата да са постоянни и денонощни. Било затруднено и паркирането на живущите в района, тъй като игрището се ползвало и от хора извън квартала, които идвали с леките си автомобилите си и ги паркирали безразборно.

Исковете се основават на твърдения, че изграденото от ответната община баскетболно игрище в пространството между жилищен блок с административен адрес *** и отсрещния жилищен блок с административен адрес *** е незаконен строеж – не е съобразно предвижданията на ПУП – ПРЗ и Кадастъра - за озеленена площ, евентуално за детска площадка, както и че същото пречи на живущите в тези сгради и конкретно на ищеца като създава постоянен денонощен шум и неудобства – казаните по горе и така им причинява 2 възведените неимуществени вреди.

Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на исковете. Поддържа, че процесното игрище е съобразно предвижданията на ПУП - ПРЗ за съответния УПИ, предназначен за комплексно застрояване, съответно не е незаконен строеж. Поддържа, че е осигурила неговото ползване по предназначение и в определения времеви диапазон / оградено е с мрежи, има два достъпа – за вход и изход, разрешеното ползване е означено съгласно поставените табели. Поддържа упражняването на баскетболния спорт на игрището да не създава за живущите в района неудобства, по големи от обичайните. Останалите твърдяни от ищеца прояви - на които се основава иска, са извършвани от трети лица административни нарушения, но същите не са по причина на виновни действия/бездействия на служители на общината във връзка с изграждането, стопанисването и финкционирането на игрището, съответно редът за борба срещу тях не са предявените искове по чл. 109 от ЗС.

Развива доводи, че процесната спортна площадка е за задоволяване на обществените потребности от спортни занимания на открито, подобряване качеството на живот на населението чрез формиране на спортна култура и двигателна активност.

По делото е безпротиворечиво установено, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***в сградата – жилищния блок с идентификатор ***, с административен адрес ***, който обект съставлява жилище/апартамент № ***на етаж ***.

Безспорно е, че между жилищния блок на *** и отсрещния жилищен блок с административен адрес *** е изградено спортно съоръжение на открито – процесното баскетболно игрище.

От заключенията на приетите СТЕ се установява, че УПИ I – комплексно застрояване, кв. *** и кв. *** е общинска собственост, площта му е 5 839 кв.м., заключен е в пространството между улиците ***. Игрището е ситуирано в северната част на казания УПИ I – комплексно застрояване, кв. *** и кв. ***, до регулационната граница на улица ***, площта му е 629 кв.м./ според заключението на в.л. С. /, 636 кв.м. / според заключението на в.л. К. /, съставлява 8,41% от площта на казания УПИ I – комплексно застрояване, кв. ***.

Оградено е посредством бетонов бордюр с размери 0,20/1,5 м., върху който са закрепени метални колони и поставена телена мрежа с височина 1,70 метра, при огледа на място по същата не се установяват разкъсвания. Има два достъпа до него посредством прекъсване на оградата, служещи за вход и изход – означени от в.л. С. на Скица приложение 2 към заключението. Терена на игрището е бетониран, върху бетона е поставена гумена настилка с площ от 450 кв.м. поставени са две баскетболни врати. Действащия ПУП – ПРЗ, с казаното предвиждане за УПИ I – комплексно застрояване е одобрен със Заповед № *** г. на Гл. архитект на ОбНС – П.. Изградените и заснети в него обекти са именно комплексно застрояване по смисъла на чл.чл. 8 и 22 от ЗУТ – две многофамилни жилищни сгради с посочени идентификатори по КККР, две сгради за търговия - ниско застрояване / идентификатори *** и ***/. Незастроената част на УПИ I съставлява тревни площи, алеи между тях, отделни дървета, паркинг – с настилка от плочи, подходи към паркинг – с асфалтова настилка и процесното баскетболно игрище, всички те попадат в ПИ с идентификатор по КК *** по КККР с посочен начин на трайно ползване „ за друг вид озеленени площи“, а в специализирания кадастър, поддържан от общината съгласно чл. 32 ал. 1 от ЗКИР не е заснето – според в.л. С., а според в.л. К. е заснето като детска площадка, а съобразно уточненията на вещото лице в откритото съдебно заседание пред районния съд – площадка за игри. Според заключенията и на двете вещи лица водещо за преценката дали един обект съответства на отреждането е действащия ПУП – ПРЗ, а не кадастъра, тъй като последният само заснема съществуващото на терена, в т.ч. и специализирания кадастър по чл. 32 ал. 1 от ЗКИР, поддържан от общината. В този смисъл игрището не е в отклонение от отреждането на ПУП – ПРЗ. Отразяванията в кадастъра начини на трайно ползване / в случая „ друг вид озеленени площи „ / са кадастрални данни по чл. 27 ал. 1 от ЗКИР и 3

Приложение № 3 към чл. 14 ал. 4 от Наредба № РД – 02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а не устройствени показатели по смисъла на ЗУТ и Наредба № 7/22.12.2003 г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии.

Като свидетели на ищеца са разпитани Р.И.К. – живущ на *** , Е.В.Т. – бивша съпруга на ищеца, живяла допреди 6 години на същия адрес, Д.Д.Г. – живущ на *** и К.П.Г.

– живущ на ъгъла на улица *** и улица ***. Депозират показания че баскетболното игрище създава големи неудобства на живущите в двата блока. Денонощно се играело, идвали хора от целия град. Паркирали навсякъде, живущите нямало къде да паркират. Тупкала се топка, удряла се в кошовете. Освен това спортуващите крещяли, ревяли като магарета, паркинга в съседство ползвали като тоалетна. Изкъртили вратата, скъсали оградната мрежа. Игрището било осветено и през нощта чрез поставени около него осветителни тела / лампи /, свързани с уличното осветление, затова и там се играело денонощно. В него имало и пейки, на които седели и слушали музика. Акустиката в междублоковото пространство усилвала звука.

Свидетелят К. заявява да иска игрището да не е осветено след 21 часа, както и от Общинска охрана да се следи спазването на времето за неговото ползване. Заявява, че проблема е от повече от 15 години, тъй като преди поставяне на баскетболни кошове мястото също било игрище, играели футбол. В съседство на игрището имало детска площадка, но същата не създавала проблеми. Проблемите – казаните по горе, идвали само от спортуващите в игрището, като същото било ползвано и от други лица не по предназначението му.

Свидетелката Т. заявява, че на 03.03.29021 г. била в апартамента на ищеца, за да вземе дъщеря им, която била при него. Посещението й се състояло около 15 часа и имало много шум отвън, от площадката. Вечерта върнала детето около 20 часа и останала до 22 часа, като и през тези два часа било шумно от спортуващите на площадката младежи. Съпругът й бил много подразнен от ситуацията и звънял на 112.