Решение № 1159 от 17.10.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1617/2023
- Вид
- Решение № 1159
- Подписан
- 17.10.2023
- Състав
- Елизабет Петрова, Михаил Малчев, Катерина Рачева
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1159 гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елизабет Петрова
Членове:
Катерина Рачева
Михаил Малчев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20231000501617 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №3257/16.11.2022 г. по гр. д. №8265/2021 г. по описа на Софийски градски съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №1024/01.03.2023 г., е осъдено „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на Р. Е. К. с ЕГН:**********, на основание чл. 432, ал.
1 КЗ, сумата от 100 000 лв., частично от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В. Н. В. в ПТП настъпило на 18.11.2020 г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л. а. „БМВ 5 ЕР“ с ДК № ********, ведно със законната лихва от 25.11.2020 г. до изплащането. Също така с посоченото решение, поправено по реда на чл. 247 ГПК, е осъдено ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ да заплати на Р. Е. К., разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК от 305 лв., да заплати на адв. П. К. - САК с адрес гр. София, ул.
Славянска № 6, офис 10, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
2 ЗА от 4236 лв. и да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 4000 лв.
Решение №3257/16.11.2022 г. е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, действащ чрез процесуалния си представител, за присъдената сума над 30 000 1 лева до пълния присъден размер от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В. Н. В. в ПТП настъпило на 18.11.2020 г. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че в обжалвана част решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд при определяне на дължимия размер на обезщетението не се е съобразил с настъпилите в резултат на смъртта на В. Н. В. и реално претърпени психически травми от ищеца, както и с принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Оспорва се изводът на СГС, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде изцяло отхвърлен за сумата над 30 000 лева. Прави се искане да се присъдят направените пред двете инстанции съдебни разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в първоинстанционното производство – Р. Е. К., действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
Предмет на отделна въззивна жалба на „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД от 10.04.2023 г. е и решение №1024/01.03.2023 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК. Съдът констатира, че двете въззивни жалби са почти с идентично съдържание.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в първоинстанционното производство – Р. Е. К., действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор и на въззивната жалба от 10.04.2023 г. С него се оспорва и тази въззивната жалба като неоснователна. Моли се същата да бъде оставена без уважение. Претендира се отново присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 18.11.2020 г.застрахователно събитие е уважен до сумата от 30000 лв., поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният 2 съд не дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника – застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 18.11.2020 г.– до сумата от 30000 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, респективно каква е неговата степен, ако е 3 налице такова.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчетат претърпените от пострадалия болки и страдания вследствие на причинена смърт на близък — в конкретния случай отгледал починалия като баща, степента на близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, момента и начинът на извършване на противоправното деяние и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, претърпените от ищеца психически страдания от загубата на близкия, неговата възраст, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие - края на 2020 г. Освен това от значение е и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” до 10,420 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ в релевантната редакция на тази правна норма). В този смисъл е и трайната съдебна практика, която е доразвита в постановени от ВКС редица решения.
Първоинстанционният съд е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване с други доказателствени средства обстоятелството, че към деня на произшествието ответникът е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. БМВ 5 ЕР с ДК № ********, както и фактът на настъпилото на 18.11.2020 г. на път ПП- I-4, км.10+900 в землището на с.Български извор ПТП между този автомобил, управляван от А. А. К., и управлявания от В. Н. В. л.а. Опел Вектра с ДК № ********.
От приетата от първоинстанционния съд, като компетентно изготвена и неоспорена от страните, автотехническа експертиза, както и от свидетелските показания на свидетеля А. К., който обосновано са кредитирани, се установява, че на посочените дата и място л.а. БМВ се движил по посока гр. Варна със скорост около 110 км./ч., а в насрещната лента за движение в посока гр. София л.а.Опел Вектра със скорост около 45-46 км./ч. Пътят бил 4 мокър, с крива с радиус при осевата линия 125м., нормален наклон на виража 5-6/100 със спускане 4/100, в тъмната част на денонощието /около 20ч./ и видимост на фарове. При достигане на км.10+900, в дясна за него крива с радиус при осевата линия 125м., л.а.БМВ загубил напречна устойчивост поради движение със скорост по-висока от критичната и навлязъл в половината на платното за насрещно движение, при което настъпил удар между предната предимно лява част на този автомобил и лявата странична част на л.а.Опел. Вследствие на удара л.а. Опел се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка, върнал се спрямо първоначалното си направление и се установил на 4 м. след мястото на удара върху обезопасителна мантинела, а л.а. БМВ продължил движението си напред, но с променен ъгъл на вектора на скоростта по посока и големина с установяване върху десен банкет с предна част в отводнителна канавка. Според заключението на вещото лице ударът е бил непредотвратим и за двамата водачи. Навлизането в лентата за насрещно движение от л.а.БМВ се дължи на движение със скорост над допустимата за конкретния пътен участък, при което е настъпило странично приплъзване, направило автомобила неуправляем и липса на възможност за водача да реагира върху волана. Разстоянието между двата автомобила в момента на възникване на опасността е било твърде малко /за л.а.БМВ на около 15- 20м. преди мястото на удара, а за л.а. Опел на около 10 м., за да се извършат някакви маневри и на практика не е имало време за реакция.
Съгласно заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ), приета в първоинстанционното производство, л. а. Опел Вектра е бил фабрично оборудван с триточкови предпазни колани на всички седалки. Според заключението на вещите лица пострадалият В. В. е бил без поставен обезопасителен колан, което извеждат от множеството получени вследствие на удара тежки травматични увреждания по цялото тяло, предпоставящо свободното му движение вътре в купето. Но същевременно обосновават извод, че с оглед механизма на произшествието, при който автомобилът е бил значително увреден, и естеството и тежестта на телесните увреждания, несъвместими с живота, поставен предпазен колан не е бил ефективен за предотвратяване леталния изход или получаването на по-леки увреждания.
При обсъждане на КСМАТЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото доказателства, като е отговорила подробно на всички поставени релевантни въпроси. Ето защо въззивният съд кредитира също обсъдената КСМАТЕ. Предвид това обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че нарушението на чл. 137а 5
Разпечатката съдържа 33 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c72676ed-6853-4da3-ada4-5311a141f52f