Определение № 228 от 12.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 228 гр. Пловдив, 12.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Ранчев

Членове:

Веселин Г. Ганев

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600275 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от подс. Д. Т. М., против протоколно определение № 164/22.05.2024 г., постановено по НОХД № 71/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което в хода на разпоредителното заседание, проведено на 21.05.2024 г. е оставено без уважение искането на подсъдимия и защитника му за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора, поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

Недоволен от така постановеният съдебен акт останал подсъдимия и на основание чл.249, ал.3 НПК го обжалвал. В жалбата е релевирал съображения за неправилност на изводите на съда, свързани с въпросите по чл.248 НПК. Прави оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановеното определение, като изтъква доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производтво, довели до ограничаване правото му на защита. В тази връзка прави искане да бъде отменено обжалваното определение и делото да се върне на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на основание 1 чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

Апелативен съд - Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, a разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното дело НОХД № 71/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали е образувано по внесен обвинителен акт срещу подс. Д. Т. М., като му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.115 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.63, ал.2, т.2 от НК.

В проведеното по делото разпоредително заседание, защитата на подсъдимия е изразила претенции за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, попадащо в обхвата на разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Възраженията са били насочени към обвинителния акт и по конкретно, че в него не са посочени всички факти и обстоятелства, които характеризират умисъла при извършването на престъплението за което е повдигнато обвинение на подсъдимия. Също така се излагат доводи, че в обвинителния акт не е посочен изрично характерът на причинените на пострадалия телесни увреждания, а именно - че същите имат характера на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, предл. последно от НК, така както са описани по медицинското заключение, което е приложено по досъдебното производство. Твърди се още, че описанието на деянията след нанасянето на удара е твърде хаотично и неясно като поведение на лицата Д.

М., Г.У. и К.С. и не става ясно кой къде е бил, какво е правил и как се е стигнало до саморазправата. Според подсъдимия липсата на всички тези факти и обстоятелства затруднява организиране на защитата. Така е обосновано искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Съдът е оставил без уважение така направеното искане, като е счел, че наведените доводи са несъстоятелни, тъй като дефицит в относимата към предмета на доказване фактология липсва и преобладаващата част от коментарите на защитата касаят въпроси по същество на делото, които не може да бъдат коментирани в разпоредителното заседание. Приел е също така, че причинените телесни увреждания на пострадалия са описани подробно по медико-биологичните им признаци, като в обстоятелствената 2 част на обвинителния акт е посочено, че същите - част от тях, представляват проникване в коремната и гръдната кухина и са създали временна опасност за живота на пострадалия, което пък е относимо към юридическия критерий на средната телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, като не е необходимо изричното характеризиране в обвинителния акт на същите, с оглед повдигнатото обвинение на подсъдимия за опит за умишлено убийство.

Изводите на съда са правилни.

Минималните критериите за процесуална съответност на обстоятелствената част на обвинителния акт са детайлно очертани в разпоредбата на чл.246, ал.2 НПК и допълнително изяснени с ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС. В обвинителния акт, прокурорът воден от преценката си за доказателствена обезпеченост е посочил какви действия е извършил подсъдимия, времето, мястото, начина и средството за извършване на инкриминираното престъпление. Освен това в обвинителния акт на стр.14, прокурорът е изложил при каква форма на вината, подс. М. е извършил престъплението, какво е предвиждал и целял с действията си и въз основа на кои обстоятелства е стигнал до този извод. Това удовлетворя в достатъчна степен изискването за фактическо описание на деянието на подсъдимия и неговия умисъл. Също така следва се има предвид, че субективното отношение на дееца към деянието се извлича от всички релевантни фактически обстоятелства и действия на подсъдимия очертани в обвинителния акт.

Тук е местото да се отбележи, че доколко и в каква степен посочените факти са относими към правната квалификация на инкриминираното деяние, каква е доказателствената му обезпеченост и верни ли са правните изводи, до които е стигнал прокурора при анализа на тези факти са все въпроси, който той /прокурорът/ решава единствено и само на базата на формираното си вътрешно убеждение, което не подлежи на съдебен контрол във фазата на разпоредителното заседание, а е въпрос по същество на делото.

Това е така, защото процесуалния акт, очертаващ границите на предмета на доказване и на съдебния процес, който следва да се развие е обвинителния акт. С него обвиняемия разбира окончателно какво е извършил /описателна част/ и за какво престъпление е обвинен /диспозитивна част/. При положение, че в обвинителния акт са описани релевантните за повдигнатото 3 обвинение факти, съобразно преценката на прокурора, то правото на защита на обвиняемия не е нарушено, защото той е запознат както с фактите, така и с правото и съобразно тях е организирал защитата си и по тях ще се брани в открития състезателен процес. Поради това възражението на защитата на подсъдимия М., че не разбира в какво точно е обвинен е несъстоятелно и не може да бъде споделено.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че причинените телесни увреждания на пострадалия са описани подробно от прокурора позовавайки се на заключението на вещите лица по медико-биологичните им признаци, като в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че същите част от тях, представляват проникване в коремната и гръдната кухина и са създали временна опасност за живота на пострадалия, което пък е относимо към юридическия критерий на средната телесна повреда по смисъла на чл.

129, ал. 2 от НК, като не е необходимо изричното характеризиране в обвинителния акт на същите чрез цифровото им изписване, с оглед повдигнатото обвинение на подсъдимия за опит за умишлено убийство. Освен това при така подробното описание на телесните повреди както е посочено по-горе няма пречка за съда сам да извлече характера и вида на телесното увреждане и да даде правна квалификация. Всъщност това е и негово задължение.

Възраженията на подсъдимия М., насочени към това какви доказателства е следвало да събира прокурора в хода на досъдебното производство и как е следвало да бъдат интерпретирани в обвинителния акт, както и, че описанието на деянията след нанасянето на удара е твърде хаотично и неясно като поведение на лицата Д. М., Г.У. и К.С. също да бъде оставено без уважение. Събирането, проверката и оценката на доказателствата не е от категорията на въпросите, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.248, ал.1 НПК, които могат да бъдат предмет на обсъждане в разпоредителното заседание. Съдебната фаза на процеса е централна и в хода на съдебното следствие, подсъдимият и неговата защита могат правят всякакви искания, свързани със събиране на доказателства, както и да оспорват искания направени от другите страни. Обосноваността на обвинителния акт също е въпрос по същество и не може да бъде коментиран в хода на разпоредителното заседание. С какви и колко доказателствени източници прокурорът ще защити обвинителната си теза е въпрос единствено 4 и само на неговото вътрешно убеждение и съдът дължи отговор на него едва при постановяване на присъдата /по арг. на чл.301 НПК/. В настоящия процесуален етап, в който се намира делото, въпросите поставени от защитата, касаещи доказателствената обосновка на обвинението на подсъдимия и материалноправната годност на обвинението не могат да бъдат решени. Това може да бъде сторено от решаващият съд единствено в открития състезателен процес, в който прокурорът разполага с целия процесуален инструментариум да защити обвинителната си теза, респ. защитата и подсъдимия да я оборят. Ето защо необосноваността на обвинителния акт не може да доведе до нарушаване на правото на защита на подсъдимия, а по – скоро обратното, би предпоставила процесуални неблагополучия за обвинителната власт в хода на съдебното производство, чийто логичен завършек в такива случаи се явява оправдателната присъда.

Колкото до това, че не било ясно какво е поведението на подсъдимия и свидетелите след деянието следва да се посочи, че в обвинителния акт тези обстоятелства са описани от прокурора така както ги е възприел въпреки, че те нямат съществено значение за квалификацията на извършеното деяние.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав приема, че атакуваното протоколно определение № 164/22.05.2024 г., постановено по НОХД № 71/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което в хода на разпоредителното заседание е оставено без уважение искането на защитата на подс.М. за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора, поради допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение на досъдебното производство, като законосъобразно и правилно следва да се потвърди, а жалбата да се остави без уважение.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 164/22.05.2024 г., постановено по НОХД № 71/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали в разпоредително заседание на 21.05.2024 г. в частта в която е оставено без уважение искането на подсъдимия и защитника му за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора, поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на досъдебното 5 производство, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и връщане на делото на прокурора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6