Решение № 449 от 21.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Пловдив, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Г. Костадинова при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело № 20245300900127 по описа за 2024 година

Предявени са искове по чл. 471 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищецът С. И. Г. ЕГН ********** от ******, със съдебен адрес ************, чрез „АД М. и Д.“ иска осъждане на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 040638060 със седалище и адрес на управление гр.

София 1407, район Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16, съдебен адрес гр. София, 1142, ул. „6-ти септември“ № 51, ет.2, чрез АД „****“, да плати сумата от 26 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпила трайна загуба на работоспособност 50 % по ЕР на ТЕЛК № 0971 от 17.06.2020г. от ПТП, осъществило се на 20.01.2020г. около 08.10 часа, в гр.

Пловдив на бул. „Цар Борис III Обединител“ № 42, след второто колело на „Панаира“, при управление на МПС автобус на градски транспорт „Исузу“, модел „Новосити“, с рег. № *****, пътуващ по линия № 9, управляван от Н.Д.Г., 1437.50лв. обезщетение за забавено плащане на главницата от 27.09.2023г. до сезиране на съда на 22.02.2024г., ведно със законна лихва от сезиране на съда до изплащане на сумата.

Твърди, че на 20.01.2020г., около 08.10 часа, се качва от автобусна спирка № 7 в гр. Пловдив на бул. „Цар Борис III Обединител“ № 42, по посока Панаира, на автобус от градския транспорт, пътуващ по линия № 9, 1 представляващ МПС „Исузу“, модел „Новосити“, с рег. № *****, управлявано от водача Н.Д.Г.. Ищецът се придвижва от вратата към втория ред седалки от страната на шофьора и застава там, за да се приготви да седне. Приготвя картата си за пътуване в градски транспорт за проверка, която държи в едната ръка, а с другата се държи в автобуса. В този момент, приготвяйки се да седна, шофьорът на автобуса потегля твърде рязко и бързо от спирката, автобусът се „лашка“, в резултат на което ищецът изгубва равновесие, изпуска ръката си и пада на дясната си страна по средата на автобуса. Постъпва в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, където при преглед установяват, че е причинено счупване на бедрена шийка, закрито. На 20.01.2020г. е извършена операция за сменяне на тазобедрена става. За период от около 20 дни ищецът изпитва непоносими болки в увредения крак, по – големи по интензитет отпреди операцията.

Кракът му бил насочен надясно неестествено на обичайната му позиция и бил с 5 см по – къс от другия. Поради това постъпва отново в болница с 8 – дневен престой, където, при получени усложнения, е извършена екстензия без резултат. Констатирана е дислокация на тазобедрената става и на 19.02.2020г. ищецът претърпява втора операция – открито намества на дислокация на тазобедрена става.

Ищецът не успява да се възстанови напълно от счупването на бедрената шийка и с ЕР № 0971 от 17.06.2020г. е освидетелстван с 50 % трайна загуба на работоспособност. Решението е издадено в срок до една година от ПТП и констатира причинно – следствената връзка между злополуката в автобуса и трайната неработоспособност.

Твърди, че е претърпял неимуществени вреди от преживените болки и страдания поради счупване на бедрената шийка. След двете операции е бил обездвижен на легло за четири месеца. Започнал е раздвижване след четвъртия месец с проходилка, която е използвал до края на юни 2020г., а след това – патерица. И до момента изпитва болки на мястото на травмата, както и в дясното коляно. Настъпила е 50 % трайна загуба на работоспособност.

За ПТП е съставен Констативен протокол № 2020 – 1024 – 175 с пострадало лице от 01.02.2020г., образувано е ДП № 9/2020г., приключило с постановление за прекратяването му.

За МПС „Исузу“, модел „Новосити“, с рег. № *****, има сключена задължителна застраховка „Злополука на пътници в обществения транспорт“ с 2 полица № BG/01/719900000181 с ответника, валидна до 01.10.2020г.

На 27.09.2023г. ответникът е получил предявената от ищеца претенция за плащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от злополуката, която е заведена под № 0189/23/001/500001. Ответникът го е уведомил за взето решение за плащане на обезщетение от 10 000лв., което ищецът намира за недостатъчно. Определя като справедлив размер на изживените болки и страдания обезщетение от 36 000лв., поради което претендира разликата от 26 000лв., както и обезщетение за забавено плащане от 27.09.2023г. – след изтичане на срока за произнасяне.

Уточнява, че за процесния автобус за исковия период при ответника са сключени две застраховки – тази, по която е предявена претенцията му по полица № BG/01/719900000181 е задължителна застраховка „Злополука на пътници в обществения транспорт“ със задължително покритие от 50 000лв. при рискове смърт от злополука и трайна загуба на трудоспособност от злополука, както и незадължителна застраховка „Злополука на местата в МПС“ по полица № 01600191500000085, която е със застрахователна сума от 20 000лв. при рискове – смърт, трайна загуба на трудоспособност, временна загуба на трудоспособност и медицински разноски от злополука. При извънсъдебното предявяване на претенцията ищецът е уведомил ответника и по двете застраховки, защото ги е посочил в поканата си. Ответникът е регистрирал щетата само по факултативната застраховка „Злополука на местата в МПС“ по полица № 01600191500000085, по която определя и изплаща обезщетение от 10 000лв. Твърди, че с последващо уведомление изрично е поискал щетата да се регистрира по задължителната застраховка с полица № BG/01/719900000181 и въз основа на това е регистрирана щета № 0189/23/001/500001.

С оглед горното уточнява, че застраховката по задължителната застраховка по полица № BG/01/719900000181 е с лимит 50 000лв., няма плащане по тази застраховка и по нея ищецът претендира сумата от 26 000лв., поради което възражението на ответника за получено обезщетение 10 пъти повече от лимита за временна неработоспособност, е неоснователно.

Релевантно за определяне на обезщетението е обстоятелството, че получената трайна загуба на работоспособност е 50 %.

Не признава възражението за съпричиняване. Има настъпване на трайна 3 загуба на трудоспособност, което е покрит риск по задължителната застраховка. Не са налице законовите изключения за отказ на застрахователя да плати.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.

Ответникът не признава исковете по основание и размер. За полученото от ищеца увреждане закрито счупване на бедрената шийка, наложило смяна на тазобедрена става, довело до трайна неработоспособност, установена с ТЕЛК, ответникът е определил и изплатил на ищеца обезщетение от 10 000лв., което е обективно и справедливо по размер, съобразено с вида и обема на вредитер. Поради това оспорва иска за претендираните суми като счита, че претенцията за още 26 000лв. е прекомерна и необоснована.

Застрахователният лимит е 50 000лв. и този размер покрива най – тежкия по степен риск – смърт на пострадало лице, поради което другите телесни увреждания следва да се разгледат в градация. С добавъка към полицата е поет риск за плащане на обезщетение за временна неработоспособност с лимит 1000лв., а ищецът е получил десетократно тази стойност.

Възразява, че по процесната полица се обезщетява конкретно увреждане, а не претърпени болки, страдания и неудобства. За това възразява, че ищецът е допринесъл за продължителността на търпените вреди, защото не е провел рехабилитация/физиотерапия, каквито са необходими при тези травми. Не е изпълнил и предписанията за контролни прегреди след операцията.

Не признава причинно – следствена връзка между злополуката и счупването на бедрената шийка с последвалата, след смяната на тазобедрената става, дислокация, поради която е извършена повторната операция на 19.02.2020г.

Не признава акцесорния иск за забава поради неоснователност на главния.

Уточнява, че изплатеното на ищеца обезщетение от 10 00лв. е по процесната задължителна застраховка на пътници в обществения превоз. Това е така, защото предмет на доброволната застраховка са „местата“ в автобуса, а ищецът е бил правостоящ при настъпване на злополуката. Процесният автобус има 17 места за пътници и 1 място за водача на МПС, които общо 18 4 места са застраховани по полицата.

Възразява, че установената от ТЕЛК 50 % намалена работоспособност е в резултат на поведението на ищеца, защото не е провел рехабилитация/физиотерапия.

Ангажира доказателства, представя списък по чл.80 от ГПК.

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното:

От писмените материали по ДП № 9/2020г. по описа на Сектор „РПТ“ към ОбД на МВР Пловдив: Докладна записка от 21.01.2020г. за посещение на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД от служители на 02 РУ на МВР Пловдив, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020 – 1024-175 от 01.02.2020г., Албум за посетено местопроизшествие, писмо – отговор от * на „Автобусни превози Пловдив“ ЕАД от 05.03.2020г. и приложените към него материали, от отговор на Община Пловдив изх. № 392 от 11.02.2020г. с приложена към него GPS разпечатка с информация за време и скорост на движение на автобус с рег. № *****, движещ се по автобусна линия № 9 на 20.01.20202г. от 09.10 часа до 09.35 часа, Протокол за оглед на местопроизшествието от 17.02.2020г., Протокол за следствен експеримент от 29.01.2021г. и Албум за посетено местопроизшествие към него, от изслушаните по делото свидетели П. Т. Ч. и Г. И. Г. и от САвТЕ на в.л. Т. П., неоспорена от страните, която се кредитира, се доказва по делото, че на 20.01.2020г., около 08.20 часа сутринта /зимно часово време/, в гр. Пловдив на бул. „Цар Борис III Обединител“ № 42, след второто колело на „Панаира“, автобус на градски транспорт „Исузу“, модел „Новосити“, с рег. № *****, пътуващ по линия № 9, управляван от Н.Д.Г., движещ се от север на юг, спира на автобусна спирка № Д24. Кондуктор в автобуса е св. П. Ч., който е седнал на първи ред седалки зад шофьора и гледа напред. Ищецът С. Г. се качва от спирката в автобуса на собствен ход през първа врата, минава покрай кондуктора Ч., застава правостоящ зад него и се хваща с ръка за дръжка на автобуса. Автобусът потегля от спирката в 09.24.55 часа и ускорява от 0 км/ч до 7 км/ч, съгласно GPS разпечатка на Община Пловдив. От 09.24.55 часа до 09.25.00 часа ускорява от 7 км/ч до 13 км/ч. Няколко секунди след потегляне на автобуса и изнасянето му от уширението на пътното платно, предназначено 5 за автобусната спирка, в средна лента за движение, зад свидетелят Ч. се чува тупване от падане на нещо тежко, изохкване, свидетелят се обръща и вижда на пода на автобуса падналия ищец С. Г.. Св. Ч. и пътници в автобуса помагат на ищеца Г. като го вдигат и го оставят седнал на седалка. Ищецът Г. охка и пъшка от болка, обажда се по телефона на свой близък, който пресреща автобуса към Метро – Пловдив в жк Тракия, сваля ищеца от автобуса и с личния си автомобил го откарва в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД.

Според в.л. П., изчисленото ускорение на процесния автобус по данните от GPS разпечатка на Община Пловдив при тръгване от спирката е било около 0,3 – 0,4 м/ с.х2 и то е значително по – ниско от комфортното ускорение при потегляне от място и при евентуална смяна на предавката, което е в границите на 1.5 – 2 м/с.х2. При всякакво ускорение на автобуса е технически възможно правостоящ пътник да загуби равновесие и да падне. В съдебно заседание обяснява, че ищецът е политнал и причината пътникът Г. да падне е скоростта на автобуса, защото скоростта и ускорението са пряко свързани.

От постъпилата медицинска документация от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД и от РЗИ – Пловдив, както и от изслушаната СМЕ на в.л. д-р Д. М., дадена обективно, компетентно и безпристрастно, неоспорена, която съдът кредитира, се доказва след падането в автобуса на 20.01.2020г., ищецът Г. е откаран и приет в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив, където е прегледан от ортопед, интернист и са направени рентгенови снимки на таз. Установява се счупване на шийката на дясна бедрена кост в областта на тазобедрената става. Клинично е установена невъзможност за самостоятелно ставане и ходене, невъзможност за повдигане на дясна пета, външна ротация на десен долен крайник, болка в областта на дясна ингвинална гънка. Опериран е със спинална анестезия и е извършена подмяна на тазобедрена става с изкуствена, след което е проведен антитромботична, антибиотична и болкоуспокояваща терапия. Изписан е на 26.01.2020г.

Разпечатката съдържа 33 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c7242ea8-cd00-4d79-8499-8005bde97988