Определение № 887 от 14.08.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 887 гр. Перник, 14.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело № 20261700100048 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 423/20.01.2026 г., депозирана от М. А. К., ЕГН **********, е адрес: ***, чрез адв. адв. Т. Х. Х. - член на САК, личен № 1000578210, съдебен адрес 1 гр. ***, против ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от П.А.Ш. и Т.И.И. - изп. директори, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 150 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2025 г. /датата на предявяване на исковата претенция по чл.380 от КЗ/ до датата на окончателното плащане.

Ищецът излага в исковата молба, че на 17.06.2023 г., около 13:00 часа, в гр.

Перник, по ул. „И.В.“, с посока на движение от ул. „Софийско шосе“ към централната градска част се движел автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДКН № РК ***, управляван от Р.К.Й., ЕГН **********. Водачът се е движил в дясна пътна лента, с намерение да завие надясно, по ул. „М.“, със скорост от 17 км.ч. Р.Й. забелязал, че сигнала на светофарната уредба е зелен за неговата посока на движение и предприел маневра „завой надясно“. В същото време А.М.В., като пешеходец, предприела пресичане на пътното платно, на ул. „М.“, с посока от ул. „О.П.“ към училище „П.Б.“, на пешеходна пътека с положена хоризонтална маркировка, тип М 8.2. Когато последната се е намирала на 3 метра от десния край на пътното платно и на около 1 метър след пешеходната пътека, настъпил удар между нея и предната част на автомобила, управляван от Р.К.Й..

С исковата молба се навеждат твърдения, че в следствие на инцидента А.М.В. получила тежки травматични увреждания, изразяващи се в тежка закрита черепно мозъчна травма, кръвонасядане на меката черепна покривка в дясната й темпорална част; кръвонасядане на десния темпорален мускул, подлежащ на линейно счупване на 1 дясната темпорална кост, продължаващо по черепната основа, проследяващо се до нивото на дясната средна черепно-мозъчна ямка; субдурални субарахноидални мозъчни кръвоизливи; вътремозъчни кръвоизливи в лявата голяммозъчна хемисфера; ограничен вътремозъчен кръвоизлив в областта на мозъчния ствол; обширни участъци по мозъчната основа и в лявата темпорална и фронтална области, обхванати от мозъчно размекчение и сформиране на мозъчен детрит; закрита гръдна травма счупвания на 5-то и 6-то ребра вдясно; травма на опорно- двигателния апарат счупване на долния клон да дясната пубисна кост, с кръвонасядане на околните меки тъкани; мекотъканни увреждания по дълбоката мускулатура в областта на дясната тазобедрена става.

С исковата молба се излагат твърдения, че след инцидента А.М.В. била транспортирана от гр. Перник до МБАЛ „***“ АД – София в неконтактно състояние.

Твърди се, че въпреки предприетите животоспасяващи манипулации са настъпили усложнения - остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, развила се вследствие на тежкия възпалителен процес на белите дробове, след което на 19.07.2023 г., в 05:50 ч. А.В. изпаднала в клинична смърт.

Посочва се, че по настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство, внесен е обвинителен акт в съда, въз основа на който е образувано НОХД № *** г. по описа на Окръжен съд Перник, по което е постановена присъда № 2 от 24.01.2025 г., с която подсъдимият Р.К.Й. е признат за виновен в това, че „на 17.06.2023г. в гр. Перник, на кръстовището на ул. „М.“ с ул. „И.В.“, с посока на движение от ул. „Софийско шосе“ към ул. „О.П.“, при управление на МПС - лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДКН № ****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - като водач на МПС не е намалил скоростта на движение и не е спрял при възникнала опасност за движението, а именно - пешеходец, пресичащ пътното платно, в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на А.М.В., с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години. С решение № 191/14.05.2025г., по ВНОХД № ***г. по описа на САС постановената от първата инстанция присъда е изменена, като е увеличен размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ от две на три години. С решението на въззивната инстанция е увеличен и срока на отлагане изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ от три на пет години, като присъдата се потвърждава в останалата й част.

Решението е обжалвано пред Върховен касационен съд, като по силата на решение № 535/09.12.2025г., наказателно дело № 666/2025г., Първо наказателно отделение е оставено в сила въззивно решение № 191/14.05.2025г. по ВНОХД № ***г. по описа на САС.

С исковата молба се обръща внимание на обстоятелството, че ищецът не само е наследник на починалата, но същият е отгледан единствено от нея като самотна майка.

2

Ищецът е подпомагал пострадалата в нейната работа. Навеждат се твърдения, че връзката им е била много силна, като след смъртта й М. К. е изпаднал в емоционален дисбаланс, ограничил е контактите си с други хора. Сочи, че загубата на неговата майка обуславя тежка емоционална травма за ищеца.

В исковата молба се твърди, че виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“, тъй като по отношение на лек автомобил „марка „Опел“, модел „Астра“, с ДКН № **** е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” в ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, валидна към датата на събитието, поради което функционално отговорно за вредите причинени от водача на лек автомобил е горепосоченото застрахователно дружество.

С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД да заплати на М. А. К., сумата от 150 000 евро - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени болки и страдания в резултат на смъртта на неговата майка - А.М.В., които са настъпили и са в пряка и непосредствена зависимост от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2025г. /датата на предявяване на писмена претенция по чл.380 от КЗ/ до датата на окончателното плащане на обезщетението.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорват изцяло предявените искови претенции за неимуществени вреди както по основание, така и по размер. На първо място излага твърдения, че предявеният иск не е подсъден на Окръжен съд – Перник, тъй като седалището и адреса на управление на ответника - ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД са в гр. София, район “Триадица”, ул. „***” № 5. Оспорва се механизма на пътнотранспортното произшествие, като се сочи, че пострадалата е ударена от лекия автомобил тъй като е пресичала на червен светофар за пешеходците, поради което искът се явява неоснователен. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. В допълнение се правят твърдения, че пострадалата е изскочила внезапно на пътното платно, като същата не се е съобразила с движещия се процесен лек автомобил, за който е бил налице зелен сигнал на светофара. На следващо място с отговора се прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение на причинените неимуществени вреди, като се излагат доводи, че същото не е съобразено с критерия за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Излага се, че с поведението си пострадалата не е съобразила задълженията се по чл.5, ал.1, чл.108, ал.1, чл.113, ал.1, т.1, чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП, чл. 35, ал.4, т.1 от ППЗДвП- внезапно е пресякла, не е ползвала тротоара, не е съобразила движението и сигналите на приближаващия 3 автомобил и ограничената видимост, преприела е пресичане на пешеходния светофар при забранен червен сигнал на светофарната уредба за пешеходци, като по този начин сама се е поставила в ситуация, в която останалите участници в движението не биха могли да съобразят поведението си с нейното поведение. Оспорена е и исковата претенция за заплащане на лихва за забава с посочената в исковата молба дата, като счита, че следва да бъдат взети предвид съдържащите се в Кодекс за застраховането законови разпоредби, регламентиращи началната дата на начисляване на законната лихва. Прави възражение относно приемането в настоящото производство на всички експертизи и протоколи от разпити на свидетели, събрани в друго съдебно производство. Не възразява досежно направените с исковата молба доказателствени искания, с изключение на искането за допускане на свидетел.

Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК на редовността на исковата молба, както и на другите искания и възражения на страните намира, че следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

Съдът намира предявените искови за процесуално допустими, респ. същите следва да бъдат разгледани.

Съдът намира, че следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на делото.

Съдът намира за основателни доказателствените искания на ищеца и ответника за допускане изслушването на съдебномедицинска и съдебно-автотехническа експертизи, които да отговорят на поставените в исковата молба и отговора към нея въпроси.

Съдът намира за основателно и доказателственото искане на ищеца за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане, като на ищеца следва да бъде указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с нарочна писмена молба да посочи имената на свидетеля.

Съдът намира, че следва да остави без уважение доказателственото искане на ищеца, с което на осн. чл.190, ал.1 от ГПК да се задължи ответника да представи застрахователната полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, доколкото това обстоятелство не е оспорено от насрещната страна.

Съдът намира, че следва да уважи и доказателственото искане на ответника – служебно да бъде присъединено НОХД № *** г. по описа на ПОС.

По направеното от ответника възражение за подсъдност на съда, следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК, законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, какъвто е 4 настоящият случай. Същите искове се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. Следователно подсъдността по чл.115, ал.2 ГПК, предвид спецификата на горепосочените искове, разкрива характеристиките на специална местна подсъдност, която във всички случаи изключва както общата подсъдност по чл.108, ал.1, изр.1 ГПК - по седалище на ответника при искове срещу юридическо лице, така и всички други предвидени в ГПК местни подсъдности, вкл. тази по чл.113 от ГПК.

С оглед горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявен от страна на ищеца е осъдителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.432 КЗ.

- права и обстоятелства, които не се оспорват и не се нуждаят от доказване – наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между ответното дружество и водача на л. а. марка „Опел“, модел „Астра“, с ДКН № РК ***, управляван от Р.К.Й., ЕГН **********.

- разпределение на доказателствената тежест – в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на ПТП и неговия механизъм; наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото пътно-транспортно произшествие; твърдените претърпени неимуществени вреди и техният действителен вид и размер.