Присъда № 2 от 05.01.2023, Районен съд - Белоградчик

МОТИВИ към Присъда № 2/ 05.01.2023 г. по НЧХ дело № 118/ 2022 г. по описа на РС – Белоградчик, 3 – ти състав.

Частният тъжител И. М. В. от гр. Д., обл. В., е подал частна тъжба срещу Р.

Н. Р. от гр. Б., обл. В.. В тъжбата сочи, че е собственик на недвижим имот, находящ се в с. С., общ. Б., обл. В., представляващ ПИ 23, пл. № 500.23 с площ 1 402 кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда на един етаж, с площ 80 кв.м. и мазе от 30 кв., който имот закупил през 2012 г., като имота не се обитава постоянно. На 25.09.2020 г., дъщерята на тъжителя М.К. получила обаждане по телефона от съседи на имота, в което я уведомили, че неизвестни лица чупят покрива на къщата. Дъщерята на тъжителя подала сигнал на спешен тел. 112 и веднага заминала за с. С.. При пристигането си на място видяла, че всички керемиди и дървен материал от покривната конструкция са демонтирани и хвърлени пред къщата, а част от материала липсва. На място пристигнали и полицейски служители на РУ – Белоградчик, които установили самоличността на лицата, които разваляли покривна – Л.К. и Р.П.. Същите обяснили, че подсъдимия Р.Р. е предложил на Л.К. да му продаде къщата, която е останала по наследство от майка му, за сумата от 360 лв. Л.К. се съгласил и наел другото лице – Р.П., който да му помогне да демонтира керемидите и дървения материал. Къщата е необитаема, но здрава, без пукнатини и течове и след ремонт е годна за живеене. В резултат на разрушаване на покрива на тъжителя са причинени имуществени вреди в размер на 12 320 лв. – стойността на материалите и труд за възстановяване на покрива на къщата. По случая било образувано ДП № 242 ЗМ 283/ 2020 г. по описа на РУ – Белоградчик за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. С Постановление от 20.09.2021 г., производството е било прекратено на осн. чл.

24, ал. 1, т. 1 НПК. След обжалване на Прокурорското постановление пред РС – Белоградчик, същото е било отменено и делото е върнато на РП – Видин. С Постановление от 13.04.2022 г., деянието е преквалифицирано в такова по чл.

216, ал. 6, във вр. с ал. 1 НК и ДП е спряно на осн. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.

Предвид изложеното в обстоятелствената част на тъжбата, частния тъжител моли, съдът да признае подсъдимия за виновен за престъпление по чл. 216, ал. 6 във вр. с ал. 1 НК.

С тъжбата е предявен и граждански иск в размер на 12 520 лв., представляващ обезщетение за претърпените от деянието имуществени вреди, представляващи материал и труд за възстановяване на покривната конструкция, ведно със законните лихви върху сумата, считано от датата на деянието – 25.09.2020 г., до окончателното й изплащане.

Съдът конституира частният тъжител и в качеството му на граждански ищец в процеса, и прие за съвместно разглеждане в наказателния процес така предявения граждански иск в размер на 12 520 лв.

По искане на повереника на тъжителя, по делото са допуснати и разпитани свидетелите – С. Н. Ц. от с. С., обл. В. и М. Й. К. от гр. В. – дъщеря 1 на частния тъжител.

По делото е допусната и изслушана съдебно – оценъчна експертиза, като вещото лице – специалист в съответната област, е изчислило размера на средствата, необходими за възстановяване на покривната конструкция.

Заключението на вещото не е оспорено от страните и е приобщено по делото.

Повереникът на тъжителя – адв. И.И. от ВАК, в хода на съдебните прения пледира, с оглед събраните в процеса писмени и гласни доказателства, съдът да признае подсъдимия за виновен, както и да уважи така предявения граждански иск съобразно заключението на вещото лице.

Подсъдимия Р. Н. Р. се явява в първото по делото съдебно заседание.

Признава вината си, но оспорва гражданския иск по размер, като прекомерно завишен. На съдебното заседание, на което е приключено съдебното следствие, подсъдимия не се явява.

От фактическа страна:

Съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Частният тъжител И. М. В. от гр. Д., обл. В., придобил правото на собственост върху недвижим имот : Поземлен имот 23, пл. № 500.23 по кадастралния план на с. С., общ. Б., обл. В., с площ 1 402 кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда на един етаж с площ 80 кв.м. и мазе от 30 кв. – по силата на Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 7, том I, рег. № 80, дело № 6 от 08.02.2012 г. на Нотариус Росица Кръстева, рег. № в Нотариалната камара 546, с район на действие РС – Белоградчик.

На 25.09.2020 г., св. С. Ц., която живее постоянно в с. С., обл. В., тръгнала да бере ябълки. Минавайки покрай имота на частния тъжител И. В., видяла, че две лица разрушават покривната конструкция на къщата. Казала им да не рушат къщата, защото е продадена, а те й отговорили, че „имат шеф – Ради, който каквото им каже, това правят“. Св. Ц. се обадила по телефона на брата на частния тъжител и го уведомила за случващото се. След около 20 минути, свидетелката Ц. се върнала по същия път и видяла, че на мястото е пристигнала полиция, както и видяла, че там е и подсъдимия Р.. Свидетелката заяви, че преди имота да бъде продаден на частния тъжител, е бил наследствен имот на бабата по майчина линия на подсъдимия Р..

В същия ден, на място пристигнала и св. М.К. – дъщеря на тъжителя.

След като получила телефонно обаждане от чичо си за разрушаването на имота на баща й, свидетелката Каменова пристигнала в с. С.. Заварила на място, подсъдимия Р. и други лица, както и служители на РУ – Белоградчик.

Видяла, че покрива на къщата бил напълно разрушен. През есента на миналата година, частния тъжител извършил ремонт на покрива и възстановил щетите със собствени средства.

По повод на случая, е образувано ДП № 242 ЗМ – 283/ 2020 г. по описа на РУ – Белоградчик, водено за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.

2

С Постановление за спиране на наказателно производство от 24.01.2022 г. на РП – Видин, Прокуратурата е приела, че подсъдимия Р. не е знаел, че имота е продаден от неговата баба на друго лице, поради което и деянието е извършено по непредпазливост от страна на последния и представлява деяние по чл. 216, ал. 6 НК, което се преследва по тъжба на пострадалия. При тези мотиви, наказателното производство е спряно на осн. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК.

В законния шестмесечен срок по чл. 81, ал. 3, предл. 2 – ро НПК, тъжителя е депозирал настоящата тъжба, с която срещу подсъдимия Р. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 6 НК.

Видно от заключението на вещото лице – строителен техник, средствата, които са необходими за възстановяване на унищожената покривна конструкция, включващи за материали и труд, са в размер на 7 046 лв., към правно релевантния момент – 25.09.2020 г.

Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за установена от разпитите на св. С. Н. Ц. – очевидец, св. М. Й. К., заключението на съдебно – оценъчната експертиза, материалите по ДП № 283/ 2020 г. по описа на РУ – Белоградчик, приобщени по делото.

От правна страна:

При така възприетата от съда фактическа обстановка, съдът прие, че от страна на подсъдимия Р.Р., е осъществен състава на престъплението, в което същия е обвинен с тъжбата.

Съдът, обсъждайки събрания по делото доказателствен материал – гласен и писмен, както по отделно, така и в своята съвкупност прие, че са налице безспорни доказателства доказващи вината на подсъдимия и авторството на деянието.

В тази връзка, съдът изцяло кредитира показанията на двамата свидетели на тъжителя разпитани в хода на съдебното следствие – С. Ц. и М.К.. Възприятията и на двете свидетелки са лични и непосредствени, а показанията им са еднопосочни и непротиворечиви, като си корелират както по между си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал.

Св. С. Ц. е пряк очевидец на извършване на деянието, като е присъствала на мястото в момента на разрушаване на покривната конструкцията и се е обадила на близките на тъжителя, за да ги уведоми.

Видяла е, че място е бил и подсъдимия, а другите присъствали на място лица заявили, че именно той ги е довел на мястото, за да свалят керемидите и кредите на покрива.

Другата свидетелка М.К. е пристигнала на място, непосредствено след постъпилото обаждане по телефона и също е възприела непосредствено противоправните действия на подсъдимия, който бил на място, а покрива бил напълно разрушен.

И двете свидетелки описаха механизма на извършване на деянието, както и извършителя му.

3

Безспорно е доказано, че тъжителят И. В. е собственик на къщата, чиито покрив е унищожен, в резултат на противоправните действия на подсъдимия.

Правото на собственост е доказано чрез приложения по ДП, Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот. Поради това, частния тъжител притежава безспорното качество на пострадал.

Поради това, с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че обвинението повдигнато с тъжбата, е доказано, както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна – н а 25.09.2020 г. в с. С., общ. Б., обл. В., подсъдимия Р., противозаконно унищожил покривна конструкция на къща, собственост на И. М. В. от гр. Д., обл. В., ул. „....................“ № 112, с ЕГН ********** .

От субективна страна – деянието е извършено при форма на вина – непредпазливост. Подсъдимият е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на вредоносният резултат. С тъжбата е повдигнато обвинение за деяние извършено по непредпазливост, поради което и съдът не може да излезе от субективните предели на обвинението за което е сезиран. Поради това, приема, че деянието е извършено при форма на вина – непредпазливост.

По наказанието :

Съгласно чл. 216, ал. 1 НК, к ойто унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години, а по смисъла на чл. 216, ал. 6 НК, ако деянието по ал. 1, 2, 3 и 5 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста лева.

Унищожаването и повреждането е престъпление, което засяга обществените отношения, в рамките на които се упражнява правото на собственост върху движими или недвижими вещи, и по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на вещите и запазване на техните качества така, че те да служат по предназначението им.

Унищожаването и повреждането е резултатно престъпление, при това очертано в закона именно чрез престъпните последици. Изпълнителното деяние на престъплението може да се осъществи както чрез действие, така и чрез бездействие и се изразява във въздействие върху субстанцията или структурата на вещта така, че последната се променя отрицателно с оглед първоначалното й предназначение. Унищожаването е такова изменение в субстанцията или структурата на предмета, което прави вещта негодна за използване по предназначение. В случая – покрива е унищожен, като материалите са били засегнати по начин, че те са станали негодни за ползване по предназначение, в което се изразява и причинения с деянието престъпен резултат.

Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия деяние, за което съдът го призна за виновен, е „лишаване от свобода” до две години или глоба от сто до триста лева. Съдът, при определяне на наказанието, се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца.

4

Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете предходните осъждания на подсъдимото лице. Видно от Справка за съдимост на същия – л. 18 – 20 от делото, подсъдимия Р. е осъждан неколкократно за престъпления от общ характер. Щетата не е в нисък размер и не е възстановена на пострадалото лице.

Съдът счете, че следва да наложи на подсъдимия наказание от вида „Глоба” измежду алтернативно предвидените такива в законовия текст. Съдът счете, че с налагане на наказание именно от този вид ще бъдат постигнати целите на наказанието предвидени в чл. 36 НК.

Предвид съдебното минало на подсъдимия – същия е осъждан, то недопустимо е налагане на наказание от вида „Лишаване от свобода“ с приложение на чл. 66 НК. Съдът счете, че налагането на наказание с ефективно изтърпяване на същото на подсъдимото лице за извършеното деяние, не би съответствало на степента на обществена опасност на деянието и на неговата тежест.

Поради това, съдът наложи на подсъдимия наказание от вида „Глоба“.

Налице са данни, че подсъдимия е започнал работа, поради което и наказанието се явява съответстващо на трудовия му статус. Съдът наложи максималния размер на наказанието „Глоба“ – 300.00 лв., именно поради това, че подсъдимия е осъждан, а щетите от деянието са в немалък размер и не са възстановени.