Решение № 2208 от 11.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2208 гр. София, 11.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20241110204584 по описа за 2024 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба вх. № УРИ 433200-29234 от 15.05.2024г. по описа на ОПП СДВР от Б. П. Р. с ЕГН ********** и адрес в гр. София , ул. „Христо Белчев“ № 2 срещу Наказателно постановление N 23-4332-033993 от 21.02.2024г. , издадено от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят нередовно призован представлява. не се явява и не се

Съдът е дал ход на делото в негово отсъствие при условията на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН.

В жалбата се излагат аргументи за отмяна на обжалваното Наказателно постановление, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.

СРП, редовно уведомена не изпраща представител.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

1

Жалбата на Б. П. Р. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 23-4332033993 от 21.02.2024г. , издадено от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На 05.11.2023г. Илиян Павлов в присъствието на Пламен Цаков - служители на ОПП СДВР, съставил Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1101158/05.11.2023г. срещу Б. П. Р. с ЕГН ********** за това, че на 05.11.2023г. около 10:36ч. в гр.София по бул. Никола Петков с посока на движение от ул.''Любляна'' към бул.''Цар Борис III'', управлявал МПС – т.а. „Пежо Боксер'' с рег.№ М 3860 СА , като автомобилът не е регистриран по надлежния ред. Служебно прекратена регистрация по чл.

143, ал. 15 от 03.07.2023г. ‘‘.

Нарушението е квалифицирано по чл. 140, ал. 1, пр.1 от ЗДвП.

Административното производство било изпратено на СРП с оглед данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

С постановление от 23.01.2024г. на прокурор при СРП било отказано образуването на досъдебно производство, като отказът е мотивиран с липсата на субективен умисъл.

Въз основа на постановлението и посочения по-горе АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N 23-4332-033993 от 21.02.2024г. , издадено от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

АНО е приел в НП, че жалбоподателят е действал при непредпазлива форма на вина, тъй като е бил длъжен да познава закона.

От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция .

Във въззивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и 2 условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

В настоящия случай няма спор, че към момента на управление на лекия автомобил – 05.11.2023г. последният е бил със служебно прекратена регистрация.

Това обстоятелство се установява от представената по делото справка, а и не е спорно между страните.

Предвид изложеното , следва да се приеме, че от обективна страна, съставът на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е осъществен.

За да е обаче едно деяние , нарушение по см. на ЗАНН е необходимо то да бъде извършено виновно.

В хода на административното производство пред АНО, проверката , извъшена от СРП и въззивното производство пред настоящия съд не се установяват доказателства за изискуемия умисъл.

Прокурорът е обсъдил въпроса за вината подробно , като е приел , че деянието не е престъпление поради липса на субективен умисъл , който извод съдът споделя.

Съдът на собствено основание не установи виновно поведение от страна на Б. Р., вкл. и непредпазливо , такова.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че процесният автомобил е бил придобит от Пламен Владимиров Попов с ЕГН ********** чрез покупка от Зия Сиянова Матеева на 11.05.2023г. и не е представен за пререгистрация .

На 03.07.2023г. регистрацията на автомобила е била служебно прекратена по електронен път в портала на МВР без собственикът да е уведомен за това.

Към момента на спирането му за проверка на 05.11.2023г. автомобилът е бил с поставени регистрационни табели , издадени за него с номер М 3860 СА .

При условие, че собственикът – Пламен Попов на автомобила не е бил уведомен за служебното пркратяване на регистрацията и регистрационните табели не са били иззети, то няма как да се приеме , че Б. Р. е формирал умисъл, че управлява МПС, чиято регистрация е прекратена.

На първо място, разпореждането за служебна дерегистрация е административен акт и по общите правила , подлежи на обжалване. Да се приеме противното означава, че засегнатото лице няма механизъм за защита, което освен недопустимо противоречи на основни принципи в административния и наказателния процес.

На следващо място и независимо от обстоятелството, че АНО не е допуснал дисциплинарно или процесуално нарушение, като не е уведомил собственика на автомобила за действията си , няма как в последствие да ангажира административнонаказателна отговорност на трето за правоотношението лице.

Предвид изложеното, съдът следва да приеме, че деянието не осъществява признаците на нарушение и наказателното постановление, следва да бъде отменено.

3

Следва да се посочи, че и след постановяването на задължителна съдебна практика, АНО продължава да не се съобразява с нея и издава Наказателни постановления при идентична с описаната фактическа обстановка. С оглед факта , че АНО очевидно не се съобрзява със съдебата практика, съдът не намира за нужно да му разяснява колко абсурдни са изводите му за наличието на непредпазлива вина у жалбоподателя.

При този изход от делото на жалбоподателят се дължат разноски за воденото производство, но такова искане не е отправено, респективно съдът не дължи произнасяне.

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 23-4332-033993 от 21.02.2024г. , издадено от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на Б. П. Р. с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4