Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 128 от 08.03.2023, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 2985/2022
Вид
Решение № 128
Подписан
08.03.2023
В сила
04.04.2023
Състав
Неделин Йорданов Захариев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Враца, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Неделин Й. Захариев при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело № 20221420102985 по описа за 2022 година

Предявен е за установяване размер на парично вземане по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 283/2022г. на ВРС иск от ”БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., клон България против В. Н. НИКОЛОВА от гр.Враца за признаване за установено, че ответника дължи сумата 14780.26 лева главница за погасяване на кредит по Договор за потребителски кредит № РLUS-17229689, сключен на 15.08.2019г.; 927.38 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.08.2020г. до 20.03.2021г.; 1990.95 лв. мораторна лихва за периода от 20.09.2020г. до 16.01.2 020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.01.2022г. и направените в заповедното производство разноски. В исковата молба се твърди, че претендираните суми представляват просрочени неплатени задължения с настъпил падеж, а вземането е изискуемо в претендираните размери.

Исковете са с правно основание чл.240 и чл.79 от ЗЗД вр. с чл.422 ГПК и чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.

В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът, редовно призован, не представя писмен отговор.

За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на които прие следното:

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно от приложеното ч. гр. дело №283/2022г. по описа на РС Враца, в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение 1

№649/24.03.2022г., с която е разпоредено В. Н. Г. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.Враца, жк.Дъбника №129, вх.Б, ет.1, ап.17 ДА ЗАПЛАТИ на Кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, рег. № 542097902, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК: 204915054, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14, Законен представител Димитър Димитров – Заместник управител, Пълномощник:Николета Матева – Юрисконсулт Сумата 14780,26 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит PLUS-17229689 сключен на 15.08.2019 г.; 927.38 лева – възнаградителна лихва от 20.08.2020 г. до 31.03.2021 г. ;1990.95лева- мораторна лихва от 20.09.2020 г. до 16.01.2022 г.;ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 24.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 353,97 лева, представляваща държавна такса съобразно уважената част на заявлението както и сумата от 50,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.

Установено е, че “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответникът В. Н. Г. са сключили договор за потребителски паричен кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17229689, по силата на който “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД му е отпуснало кредит в размер на 15000.00 лв. Предвидено е кредита да се погасява с 96бр. погасителни вноски в размер на 282.27 лв. Общата стойност на плащанията е уговорен на 27097.92лв.

Годишният процент на разходите е в размер на 11.33%.

По делото е постъпила молба вх.№1776/08.02.2023 г. от ищеца, с която се твърди, че в хода на исковото производство на 03.02.2023 г. ответникът е заплатил изцяло претендираната по делото сума, ведно със сторените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, поради което се моли този факт да бъде взет предвид при постановяване на решението.

При така установените фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи:

На основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид извършеното от ответника плащане в хода на делото и на това основание да отхвърли предявения иск.

В случая се твърди, че петендираните от ищеца суми ведно със сторените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение са изплатени в цялост от ответницата след подаване на исковата молба.

Съдът приема, че претендираните суми са погасени чрез плащане в хода на процеса /след подаване на исковата молба/, което не обуславя извод за отхвърляне на исковете като неоснователни, а за отхвърлянето им като погасени чрез плащане, водещо и до различни правни последици по отношение на разноските.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска като неоснователен. В случая исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане след депозиране на исковата молба.

Съгласно чл.78, ал.2 ГПК разноските се възлагат на ищеца, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Предпоставките са кумулативно дадени, поради което е необходимо и двете да са налице в конкретния случай.

2

Ответникът би бил освободен от това задължение, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Или, за да бъде освободен от задължението за разноски тези две предпоставки кумулативно следва да бъдат налице. В случая не е налице нито една от двете предпоставки, както и не е налице оттегляне на иска от ищеца, но от друга страна ищецът прави признание за извършено от ответника плащане изцяло и на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ето защо в полза на ищеца при този изход на делото и при тези факти не следва да се присъждат разноски.

По горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж рег. № 542097902, чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. клон България ЕАД с *****, с адрес област София, община София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 против В.

Н. Г. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.Враца, ж.к.Дъбника №129, вх.Б, ет.1, ап.17 искове за установяване дължимост на сумата от 14780.26 лева главница за погасяване на кредит по Договор за потребителски кредит № РLUS-17229689, сключен на 15.08.2019г.; 927.38 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.08.2020г. до 20.03.2021г.;

1990.95 лв. мораторна лихва за периода от 20.09.2020г. до 16.01.2020г.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

3