Решение № 108 от 22.08.2023, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. А., 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – А., IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно наказателно дело № 20232110200171 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на С. Р. А., ЕГН: **********,адрес: ***, с която се оспорва законосъобразността на издаденото против него НП № 22-0237-000268/18.01.2023г на Началник група към ОДМВР-Бургас, на РУ- А.. Със същото е ангажирана административно- наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.150А, ал.1 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба”, в размер 1200 лв. на основание чл.177, ал.5, пр.1, вр.чл.177, ал.1, т.5, пр.1, вр.ал.1, т.2 ЗДвП; за нарушение по чл.100, ал.1,т.1 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба”, в размер 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП; за нарушение по чл.147, ал.1 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба”, в размер 20 лв. на основание чл.185 ЗДвП; за нарушение по чл.139, ал.2,т.3 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба”, в размер 20 лв. на основание чл.185 ЗДвП.

Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП.

Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си въззивникът сочи, че в НП не са правилно възприети и описани фактите.

В с. з. въззивникът- редовно призован, се явява лично и се представлява от адв.Д., който поддържа жалбата на релевираните основания.

Въззивамета страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание , не изразява становище по жалбата и НП.

Районна прокуратура-А., редовно призован по реда на надзора за законност на адм.актове, не изпраща представител.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната 1 фактическа обстановка:

На 06.12.2022г.около 10,30ч жалбоподателят А. управлявал л.а. марка „***“, модел „***“, рег.№ *** по третокласен път 208 с посока на движение към гр.А., когато в района на хотел „***“ бил спрян за проверка от свид.К.. Като водач на автомобила бил установен жалбоподателят А., който не представил СУМПС. След справка с таблет, свид. К. установил, че А. управлява със свидетелство, което е обявено за изгубено. Жалбоподателя не представил също така контролен талон и пожарогасител.

На нарушителят бил съставен АУАН серия GA №362853/06.12.2022г.Деянието било квалифицирано като такова по чл.150А, ал.1 ЗДвП. Свид. К. връчил АУАН лично на нарушителя. В графата за възражения от въззивника не били вписани такива. Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП № 22-0237-000268/18.01.2023г на Началник група към ОДМВР-Бургас, на РУ- А., видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от контролните органи фактическа обстановка. На нарушенията била дадена правна квалификация и определено наказание.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства- акт за установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по делото показанията на св. К. /актосъставител/ и М.. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.

От правна страна:

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е частично основателна, по следните съображения:

Настоящото производство е от административно-наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е 2 субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административнонаказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на нарушителя.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В резултат на проверката съдът установи, че са спазени преклузивните срокове на чл.34 ЗАНН.

Но съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при неправилно приложение на материалния закон, в частност АНО неправилно е определил материалната норма, по състава на която да подведе част от нарушенията.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП " За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено ". Посочената разпоредба визира множество хипотези на изпълнителното деяние и от текста на АУАН и НП става ясно, че АНО визира хипотезата „СУМПС, което е изгубено/откраднато“.

Деянията по двете хипотези –„ изгубено/откраднато“ се характеризират с различни признаци на фактическия си състав, като в АУАН и НП не е посочено коя от двете хипотези отговаря на фактите, т.к. при описанието на нарушението от фактическа страна също е посочено, че СУМПС е изгубено/откраднато. След запознаване с постъпило по делото становище на АНО (л.5) и заключителните думи на жалбоподателя става ясно, че фактите далеч не са такива каквито са описани в обстоятелствената част на АУАН и НП. От посоченото становище на АНО става ясно, че жалбоподателят А. е имал валидно издадено СУМПС, което изгубил. В съответствие със закона на 15.02.2022г А. изпълнил задължението си като водач и обявил свидетелството си за откраднато и подал документи да му бъде издадено ново СУМПС.

Ново свидетелство било издадено, но когато отишъл да го получи в РУ-А., служителката отказала да му го даде, т.к.има голям брой неплатени глоби . Посочените глоби жалбоподателят заплатил на 21.12.2022г и получил новото СУМСП.

При тази фактическа обстановка по мнение на решаващата съдебна инстанция на 06.12.2022г жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението визирано в чл.150а ЗДвП, т.к. формално погледнато той не е управлявал МПС със СУМПС, което е изгубено/откраднато. Напротив А. е имал валидно издадено към тази дата СУМПС, което не е можел да получи от АНО по други причини и последния е управлявал с бележката която му е била дадена с вх.номер, която бележка му дава право да управлява за срок от 1 месец.

По мнение на решаващата съдебна инстанция събраните по делото доказателства обосновават друг състав на нарушение по ЗДвП, т.к. жалбоподателят не е управлявал със свидетелство, което е обявено за изгубено/откраднато . Ето защо АНО неправилно е определил материалната разпоредба ,по която жалбоподателят да бъде подведен под отговорност и на това основание НП в частта по т.1 подлежи на отмяна.

Относно описаното в т.2 на НП нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП , съдът констатира,че междувременно са настъпили изменения в цитираната законова разпоредба, според която адм.нарушение е само ако водачът не носи СУМПС. Изискването за носене на контролен талон е отпаднало от законовия текст, считано от 04.08.2023. При тези обстоятелства съдът счита, че няма как жалбоподателят да бъде санкциониран за нарушение, което вече не се съдържа в закона, т.к. НПК чиито правила се прилагат субсидиарно казва, че се прилага по –благоприятната за дееца разпоредба. Въз основа на изложеното наложеното по т.2 от НП наказание също следва да бъде отменено.

4

Относно описаното в т.3 на НП нарушение по чл.147, ал.1 ЗДвП съдът установи, че неправилно е цитирана нарушената законова разпоредба, т.к. ал.1 на чл.147 ЗДвП гласи „ Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи“. В ал.3 на чл.147 ЗДвП е посочена периодичността , с която това трябва да се случва. Ал.3 въвежда сроковете и съответно ал.3 съдържа правилото за поведение, което е нарушено. Неправилното цитиране на нарушената законова разпоредба само по себе си е основание за отмяна на НП в тази част, но за изчерпателност на изложението съдът държи да отбележи , че от АНО не бяха представени доказателства за осъществено нарушение по този състав. АНО има достъп до регистрите за ГПТ според чл.147, ал.11 ЗДвП и би следвало да представи по делото доказателства ,че МПС не е преминало ГТП или поне кога е последния преминат ГПТ. Макар че съдът е дал задължителни указания да се представят всички материали по преписката до приключване на съдебното следствие пред районния съд доказателства за извършеното нарушение по т.3 от НП не са представени. На това самостоятелно основание НП в частта относно нарушението по т.3 следва да бъде отменено като недоказано. Отделно от това неправилно е определена от АНО санкционната разпоредба като е цитирана разпоредбата на чл.185 ЗДвП, според който „За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв“ .