Определение № 9765 от 14.03.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9765 гр. София, 14.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110142932 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Я. К., чрез адв. Л., срещу Н. Б. Н..

Предявен е и насрещен иск от Н. Б. Н., чрез адв. Д., срещу И. Я. К..

Съдът, след като констатира, че исковата молба и насрещната искова молба отговарят на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

I.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът И. Я. К., чрез адв. Л., извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че ответникът Н. Н. е страна по сключен Договор за банков кредит № 191325/31.10.2013 г., по който И. К. е съдлъжник. Поддържа, че след 01.02.2016 г. ответникът преустановил редовното плащане и обслужване на кредита, който бил отпуснат с цел финансиране покупка на недвижими имоти, подробно индивидуализирани в чл. 1.2.1 от договора. Недвижимите имоти били придобити от Н. и К. поравно, поради което последните следвало да заплащат поравно ипотечните вноски. Отделни части от договора били изменяни и допълвани между страните, като с Анекс № 3 от 05.06.2017 г. към договора, страните се съгласили, считано от датата на подписването му, дължимите суми по кредита да се издължават към банката по посочена сметка, с титуляр ответника. С електронно писмо до ищеца ответникът заявил, че нямало да заплаща нищо по кредита, 1 считано от 01.02.2016 г., поради което в изпълнение на задълженията по чл. 5.12 от договора за кредит във връзка с чл. 8.1 от същия, И. К. се принудила да заплаща в пълен размер дължимите се ипотечни вноски по посочената сметка, за да предотврати обявяване на кредита за предсрочно изискуем от банката и изнасянето на имотите на публична продан.

Твърди, че надвнесените от ищеца вноски до октомври 2021 г., включително, били надлежно предявени като претенция по сметки в делбено производство по гр.д. № 66305/2016 г. на СРС, 144 състав, като делото било обявено за решаване на 02.11.2021 г., поради което процесната вноска за месец ноември 2021 г. останала непредявена и била предмет на настоящото дело. Поддържа, че на 20.11.2021 г. заплатила по посочената сметка, изрично създадена за погасяване на кредита, ипотечна вноска в пълен размер от 1065,51 лв., с падеж 20.11.2021 г. (отнасяща се за периода 20.11.2021 г. – 20.12.2021 г.) отново поради отказа на ответника да изпълнява задълженията си на кредитополучател и да заплаща половината вноска по ипотечния кредит. Твърди, че като не заплатил своята част от ипотечната вноска и като не възстановил платеното от К. вместо него, Н. се обогатил за сметка на ищеца, поради което за К. възникнало вземане в размер на 532,76 лв., предмет на настоящото производство. Предвид заплащането на вноската на падежа по договора за кредит от страна на И. К. и невъзстановяването на половината от сумата от страна на длъжника, ищецът претендира и заплащане на обезщетение за забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като признае за установено, че Н. Б. Н. дължи на И. Я. К. сумата в общ размер на 552,10 лв., формирана, както следва: 532,76 лв. – припадаща се, но незаплатена ½ част от месечна погасителна вноска № 8 на длъжника Н. Н., съгласно погасителен план от 01.04.2021 г. по Договор за банков кредит № 191325/31.10.2013 г., заплатена изцяло от И. К. на 20.11.2021 г.; 19,34 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 21.11.2021 г. до 30.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 31.03.2022 г. до окончателното заплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Д., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално – неоснователни. Твърди, че исковата молба била недопустима, поради наличието на висящ съдебен процес по претенцията на ищеца (предмет и на настоящото производство), а именно гр.д. № 66305/2016 г. по описа на СРС, ГО, 144 състав, по което И. К. предявила на 23.11.2021 г. претенция по сметка, с която поискала Н. Н. да бъде осъден да заплати сумата от 54 360,49 лв., на основание вноски по ипотечен кредит № 191325/31.10.2013 г., в това число и сумата от 532,75 лв., представляваща вноска по процесния ипотечен кредит за периода 20.11.2021 г.

– 20.12.2021 г. В условията на евентуалност поддържа, че исковата молба била неоснователна с оглед липсата на задължение на ответника по предявената претенция на ищеца. Твърди, че с банков превод от 09.03.2015 г. ответникът превел на ищеца по посочена специална сметка сумата в размер на 77 071,10 лв., като И. К. многократно заявявала, в това число и писмено, че сметката била специална по Закона за адвокатурата и средствата не били нейни. Поддържа, че впоследствие преводът, който И. К. извършила по сметка на Н. Н. за вноска по процесния ипотечен кредит, предмет на претенцията й по настоящото дело, бил 2 извършен от същата сметка, т.е. ответникът сам осигурил сумата, с която ищецът погасил процесната вноска по банковия кредит. В тази връзка и доколкото предоставената от Н. Н. на И. К. сума от 77 071,10 лв., лични негови средства, надвишавала исковата претенция от 532,76 лв., то същата се явявала неоснователна и следвало да бъде отхвърлена. Предвид неоснователността на главната претенция, неоснователна била и претенцията за заплащане на лихва за забава, а отделно от това ищецът не отправил надлежна писмена покана до ответника. Релевира възражение за прихващане на евентуално установената в хода на процеса сума (по исковата претенция на ищеца) с вземането, което ответникът има към ищеца. Ето защо моли съда да прекрати производството по делото в частта относно предявената от ищеца искова претенция, евентуално - да отхвърли предявените искове, като уважи релевираното възражение за прихващане. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба Н. Б. Н., чрез адв. Д., предявява насрещни искове срещу И. Я. К. за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване на следните съсобствени между страните недвижими имоти, а именно: 1/ Апартамент – * съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *********, находящ се в гр.

София, ул. ********** № 28, ет. 2, ап. 8; 2/ Гараж, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ******** находящ се в гр. София, ул. ********** № ******.

Поддържа, че описаните недвижими имоти били придобити за обща продажна цена от 244 478,75 лв., от която сума в деня на сключване на нотариалния акт Н. Н. заплатил сума в размер на 36 678,75 лв., а останалата част от продажната цена в размер на 207 800,00 лв. била заплатена чрез отпуснат и усвоен на името на ответника банков кредит от „р.

(България)“ ЕАД, съгласно договор за банков кредит от 31.10.2013 г., на два транша: 1/ сума в размер на 200 900 лв., платена на 12.11.2013 г., с платежно нареждане от същата дата; 2/ сума в размер на 6900 лв., платена на 28.11.2013 г., с платежно нареждане от същата дата.

Твърди, че на 26.08.2015 г. отправил до И. К. едностранно писмено волеизявление с искане за заплащане на обезщетение, дължимо с оглед личното ползване на имотите от К., за бъдещ период – считано от момента на неговото освобождаване на общите недвижими имоти.

Изявлението било получено от И. К., като същата отговорила изрично на същото. Ето защо моли съда да уважи предявените насрещни искове, като осъди И. Я. К. да заплати на Н. Б. Н. следните суми: 1116,00 лв., от които: 558 лв. – обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствен имот, представляващ Апартамент – * съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *********, находящ се в гр. София, ул. ********** № ******* за месец ноември 2021 г. (01.11.2021 г. – 30.11.2021 г.); 558 лв. – обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствен имот, представляващ Апартамент – * съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *********, находящ се в гр.

София, ул. ********** № ******* за месец декември 2021 г. (01.12.2021 г. – 31.12.2021 г.), ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 19.10.2022 г. до окончателното плащане; 224,00 лв., от които:

112 лв. – представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствен имот, представляващ гараж, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ******** находящ се в гр. София, ул. ********** № ******, за месец ноември 2021 г.

3

(01.11.2021 г. – 30.11.2021 г.); 112 лв. - обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствен имот, представляващ гараж, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ******** находящ се в гр. София, ул. ********** № ******, за месец декември 2021 г. (01.12.2021 г. – 31.12.2021 г.); 49,92 лв. – лихва за забава върху главницата от 558 лв., дължима за месец ноември 2021 г., за периода от 01.12.2021 г. до 18.10.2022 г., включително; 45,11 лв. – лихва за забава върху главницата от 558 лв., дължима за месец декември 2021 г., за периода от 01.01.2022 г. до 18.10.2022 г., включително; 10,01 лв. – лихва за забава върху главницата от 112 лв., дължима за месец ноември 2021 г., за периода от 01.12.2021 г. до 18.10.2022 г., включително; 9,05 лв. - лихва за забава върху главницата от 112 лв., дължима за месец декември 2021 г., за периода от 01.01.2022 г. до 18.10.2022 г., включително. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове И. Я. К., чрез адв. Л., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените насрещни искове като неоснователни и недоказани. Поддържа, че Н. не е бил лишен от ползването на посочените апартамент-мезонет и гараж. Твърди, че Н. разполагал с ключове (за гаража дистанционно устройство) от въпросните имоти, като дори същият разполагал с единствената карта – сертификат, която позволявала само на него снабдяване с ключове за вратата на апартамента. По този начин на практика не И. К., а Н. Н. създавал неудобство на другия съсобственик на имотите, тъй като при унищожение или загуба на ключ, ответникът по насрещните искове бил невъзможност да се снабди с нов. Поддържа още, че Н. ползвал имотите по начин, който сам преценил, като и към настоящия момент същият държал в тях свои лични вещи, което на практика съставлявало фактическо ползване. В този смисъл твърди, че в нито един момент Н. не е бил препятстван от К. да има достъп и да ползва имотите. На следващо място, категорично оспорва твърдението, че ответникът по насрещните искове ползва изцяло апартамента-мезонет и гаража, както и твърдението, че К. имала „изключително ползване“. Твърди, че поради достатъчно голямата площ на двата обекта, К. ползвала единствено такава част, която отговаряла на нейната собственост.

Оспорва твърденията в исковата молба по насрещните искове, че И. К. „е допуснала на безвъзмездно основание трето лице да ползва вещта“. Поддържа, че имотният регистър е публичен и от него било видно, че И. К. не е учредила на никое трето лице право на ползване, още по – малко безвъзмездно. Претендира разноски. Със становище от 02.03.2023 г. поддържа, че не оспорва получения на 09.03.2015 г. от Н. Б. Н. превод по специална адвокатска сметка на И. Я. К. с IBAN ******* в размер на 77 071,10 лв. Оспорва твърдението, че преведената сума е била от лични средства на Н. Б. Н., за което излага подробни съображения.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от страните:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Н. Б.

4

Н. дължи на И. Я. К. следните суми: 532,76 лв. - главница, представляваща невъзстановена от длъжника Н. 1/2 част от заплатена от заявителя ипотечна вноска с падеж 20.11.2021 г., отнасяща се за периода от 20.11.2021 г. до 20.12.2021 г., по ипотечен кредит, съгласно Договор за банков кредит № 191325/31.10.2013 г., сключен между "р. България" ЕАД, в качеството на кредитодател, Н. Б. Н., в качеството на кредитополучател и И. Я. К., в качеството на съдлъжник, ведно със законната лихва за периода от 31.03.2022 г. до изплащане на вземането; 19,34 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 21.11.2021 г. до 30.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.04.2022 г. по ч.гр.д. № 17039/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Разпечатката съдържа 30 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c72267b4-1739-4bab-8c1f-bb087a3acdf0