Определение № 72 от 16.02.2026, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 72 гр. Търговище, 16.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20263500500052 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК:

200688545, представлявано от Владислав Михайлов Инджов, действащ чрез пълномощника адв .Н. Ш., съдебен адрес гр. Хасково, бул. „Б”, *** против Определение № 1587/27.11.2025 г. по гр.д. № 410/25 г. по описа на PC – Търговище, постановено по реда на чл. 248, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК.

В жалба се излагат твърдения, че определението е неправилно. Твърди се, че размера на определеното възнаграждение не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Процесът е приключил в едно заседание, без участието на страните, като решението на съда е постановено въз основа на писмени доказателства и приети за безспорни обстоятелства. По въпросите за неравноправни клаузи в потребителските договори, включително със заемодател „Креди Йес“ ООД има много съдебна практика, която е непротиворечива. Това прави делото без затруднения при доказването, с ясен отговор, който съдът ще даде по правни въпроси. Следователно, делото не се отличава и с правна сложност. Не е съобразено установеното в Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 Съдът на ЕС на СЕС виждане член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, виждане по приложението на наредбата, определяща минимални размери на адвокатските 1 възнаграждения. Съдът не е съобразил и постановените от ВКС определения, с които са посочени критериите, които следва да се имат предвид при определяне на възнаграждението на адвоката, свързани с обема и сложността на извършената дейност и величината на защитавания интерес. Развити са подробни съображения, като е цитирана и практика по сходни казуси. Поради горното моли, атакуваното определение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което бъде присъдено адвокатско възнаграждение в по-нисък размер.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от насрещната страна. Излагат се доводи, че производствата по защита на потребителите са специфични, с оглед на защитавания интерес. Присъждането на разноски има деликтен характер, но също и санкционно стимулиращ за неизрядните търговци, а от друга страна качеството на адвокатската защита и нейната значимост е обвързана пряко от справедливи и разумни възнаграждения, които не могат и не трябва да се отделят от логиката на самия общ пазар и икономическата обстановка към момента в страна. Становището е, че въпреки не високата фактическа сложност и безпротиворечивата съдебна практика, не следва, че правната му сложност е ниска. Воденето на такова дело изисква предварителна подготовка, включваща запознаване не само с конкретиката на случая, но също с актуалната практика - както на ВКС, така и на СЕС, която сама по себе си е обилна, а материята, разглеждана в съдебните решения сложна, защото изисква познаване както на националното, така и на европейското законодателство. В тази насока са развити подробни съображения, като е цитирана относима съдебна практика.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите, изложени в частната жалба, счита, че подадената частна жалба е допустима, но неоснователна.

По фактите съдът съобрази следното:

Гражданско дело № 410/25 година по описа на РС – Търговище е образувано по депозирана искова молба на М. С. П. ЕГН ********** от гр.Т., ул. „Ск.“, № **, ет. *, ап. ** против ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, гр. Хасково, ул. „Лозарска“, № 12, представлявано от Владислав Инджов, с която са предявени искове по чл.124 от ГПК вр. чл. 22 от ЗПК и чл.

26, ал.1 от ЗЗД и чл. 143 и сл. от ЗЗП.

2

Съдът с определение по чл. 140 от ГПК се е произнесъл по предвалителните въпроси, доказателствата и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Делото е разгледано в две съдебни заседания, на което ищцата и нейният пълномощник не са се явили, но последният е депозирал преди заседанията становища, в който е изложил подробно фактите по спора, обсъдил е доказателствата, наведените от ответната страна възражения и е изразил съображения по съществото на спора. Съдът е постановил решение, с което е уважил исковете е присъдил в полза на ищцата разноски, включително и за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на 780 лв.

С молба ответникът е направил искане решението, в частта за разноските да бъде изменено, като на адв. П. бъде присъдено възнаграждение в по-нисък размер.

С обжалваното определение, съдът е оставил молбата без уважение, като е изложил подробни мотиви за това.

От правна гледна точка съдът съобрази следното:

Нормата на чл. чл. 78, ал. 1 ГПК предвиждат задължение на странатаответникът, да възстанови разноските, които ищецът е сторил по защитата си, при уважаване на предявения иск. Ал. 2 предвижда възможност ответникът да се освободи от отговорността за разноските при наличие на две кумулативно дадени предпоставки- ако с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и признае иска. Съдебната практика застъпва становището, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение в хипотезата на уважен установителен иск на потребител за или във връзка прогласяване на нищожността на договорна клауза на потребителски договор, независимо, че ответникът-търговец е признал иска. Това следва от характера на спора, в който се търси защита на права на потребител. Без произнасяне на съд, ищецът- потребител не би могъл да се освободи от нищожната договорна клауза. Тази практика е съобразена с отношенията на зависимост в потребителските спорове и преди всичко с защитавания интерес и не на последно място, застъпеното становище, че подобен вид спорове се отличават както с фактическа, така и с правна сложност.

При стореното възражение за прекомерност на адвокатското 3 възнаграждение, съдът следва да извърши преценка заплатеното възнаграждение съответства ли на извършената адвокатска работа, съобразявайки и правната и фактическата сложност на спора. Именно това становище е застъпено в мотивите към т.3 на ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.

ВКС Приема, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като уговарянето и изплащането на възнаграждение за адвокатска услуга над определените минималните размери в Наредба № 1/2004 г., само по себе си, не е основание да се приеме, че е прекомерно, т.е. прекомерност е налице тогава, когато е установено несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. Във всеки конкретен случай съдът следва да съобрази спецификата му. Предмет на търсената защита, извършените процесуални действия по защитата, съответните относими доказателствени искания. При развитието на процеса, защита на ищцата е била активна от самото му образуване, като крайният резултат е бил уважаване на исковите претенции.

Спорът се отличава с правна сложност, която следва и от естеството на търсената защита- защита на потребител. Подобни спорове се характеризират с правна сложност, с оглед отношенията които засягат. За провеждане на адекватна защита на потребител, следва да се проучи договорното правоотношение, практиката на съдилищата и задължителната в тази насока практика на СЕС. Макар в случая производството да се е развило в две съдебни заседания, на които ищцата и нейния процесуален представител да не са се явили, защитата е адекватно проведена. С исковата молба са наведени твърдения относно основанията сочещи нищожност на атакуваните договорни клаузи, представени са всички относими доказателства. Преди съдебното заседание, е представено подробно становище от процесуалния представител, които след сериозно проучване на практиката е изложил фактите по спора, обсъдил е доказателствата и е изразил съображения по съществото на спора, навел е всички аргументи, обуславящи извода за недействителност на процесните клаузи. За оказаната правна помощ, ищцата му е заплатила възнаграждение в размер на 780 лв. Предявени са два иска в условията на кумулативност. Ето защо не може да се възприеме възражението на ответника, че делото не е сложно от фактическа, а с оглед търсената защита, не може да 4 се приеме, че делото не се отличава и с правна сложност. При защита на този интерес в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа се предвижда възнаграждение в размер на 400 лв., за неоценяемия иск се предвижда възнаграждение до съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 до 1 000 лв. Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, като от значение са обсъдените по-горе критерии. А цитираната наредба е ползвана единствено като ориентир за цената на труда. Ето защо определеното такова от първоинстанционния съд, в размер на 780 лв., не е прекомерно, а жалбата в тази част се явява неоснователна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната въззивна жалба на „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: 200688545, представлявано от Владислав Михайлов Инджов, действащ чрез пълномощника адв. Н. Ш., съдебен адрес гр. Х., бул. „Б.”, *** против Определение № 1587/27.11.2025 г. по гр.д. № 410/25 г. по описа на PC – Търговище.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в седмичен срок от връчването му пред ВКС, при наличието на основания за това.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5