Решение № 195 от 27.06.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Варна, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20243001000049 по описа за 2024 година

Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 28149/17.11.2023 г. по описа на ВОС, поправена с молба вх. № 29313/30.11.2023 г., на ищеца „КРИС АУТО“ ЕООД, ЕИК 148139103, със седалище град Варна, подадена чрез пълномощник адвокат И. С., ДАК, и въззивна жалба вх. № 27779/14.11.2023 г. по описа на ВОС, поправена с молби вх. № 29862/06.12.2023 г. и вх.

№ 30122/08.12.2023 г., на ответниците Н. Х. Е., ЕГН **********, и А. Р. Е., ЕГН **********, двете с постоянен адрес в град Варна, подадена чрез общ пълномощник адвокат Д. Й., ВАК, срещу решение № 438/19.10.2023 г. на Окръжен съд - Варна, постановено по т.д. № 545/2022 г. по описа на ВОС, поправено с решение № 539/13.12.2023 година.

Предмет на обжалване с въззивната жалба на ищеца „КРИС АУТО“ ЕООД е частта на първоинстанционното решение, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от него в условие на евентуалност осъдителен иск за стойността, с която ответниците са се обогатили вследствие на извършени от ищеца подобрения в поземлен имот с кадастрален идентификатор *** и поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по КК на гр.Варна, ПЗ Метро, район Вл.Варненчик, за разликата над присъдените 3 062,64 лева до част от първоначално претендирания размер от 8 100 лева, на основание чл. 59 ЗЗД, в съответствие с което и на основание чл. 78 ГПК е разпределена и насрещната отговорност за възстановяване 1 на сторените разноски по делото.

Предмет на обжалване с въззивната жалба на ответниците Н. Е. и А. Е. е решението на първоинстанционния съд в частта му, с която този евентуален иск по чл.

59 ЗЗД е уважен в общ размер на 3 062,64 лв., от които ответницата Н. Е. дължи заплащането на сумата 2 296,98 лв., а втората сумата 765,66 лева.

Във въззивната жалба на ищеца „КРИС АУТО“ ЕООД, ЕИК 148139103, се прави оплакване за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част като се твърди, че първоинстанционният съд е приложил неправилно опитните правила и житейската логика и е достигнал до изводи, противоречащи на събраните доказателства и материалния закон.

Като обосновава подробно аргументи за надлежно установените по делото отношения между дружеството и наследодателя на ищците и извършените в наетия имот строителни дейности, ищецът – въззивник счита за необоснован извода на съда, че направените бетоновите настилки нямат качеството на подобрения и не увеличават стойността на имота. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на предявения иск по чл. 59 ЗЗД в общ размер на 8 100 лева. Претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемите по тази въззивна жалба страни Н. Х. Е. и А. Р. Е., по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са подали отговор вх. № 31526/22.12.2023 г., в който обосновават становище за неоснователност на въззивната жалба. Като правят подробен коментар на твърденията и оплакванията на ищеца, които считат за неправилни, при погрешно тълкуване на основни законови принципи, материалният и процесуалният закон, въззиваемите ответници молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваната с нея първоинстанционно решение – потвърдено изцяло като правилно, мотивирано и законосъобразно.

В подадената от самите ответници въззивна жалба се прави оплакване за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му осъдителна част. Позовавайки се на успешно проведеното оспорване на автентичността на представения с исковата молба наемен договор, сключен между ищцовото дружество и техния наследодател, съответно на факта, че установеното на място като изпълнено изграждане на ограда не съответства на твърденията в исковата молба и представения акт обр. 19, въззивниците молят за отмяна на обжалваното от тях осъдително решение. Претендират и присъждане на разноски за въззивното производство.

В писмения си отговор вх. № 1891/23.01.2024 г. насрещната страна – ищецът „КРИС АУТО“ ЕООД, обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба и моли за нейното отхвърляне. Счита за неотносимо към спора по чл. 59 ЗЗД действителността на договора за наем, като сочи, че от значение за неговата 2 основателност е действително установените по делото подобрения и доколко те увеличават стойността на имота, а не дали за тях са съставени протоколи за отчитане на работата.

Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във въззивното производство. Пълномощните на страните са конкретизирали разходите в списъци по чл. 80 ГПК (л. 67 и л. 69), като страните не са направили възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК. След отправено искане в проведеното съдебно заседание на 02.04.2024 г., на страните е даден седемдневен срок от датата на заседание за представяне на писмени бележки. По делото е постъпила писмена защита от страна на Н. Е. и А. Е., чрез процесуалния им представител, депозирана по електронен път значително след изтичане на срока, който е предоставен на страните за това.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд с контрола върху акта по същество и обусловеното от него произнасяне по претенция за разноски са разгледани в определение № 201/20.03.2024 г., неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт.

За да се произнесе, въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства в обжалваните части на частично уважена претенция за заплащане на извършени подобрения от ищеца „КРИС АУТО“ ЕООД в чужд имот.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове в условията на евентуалност, с които (на различно основание) се иска осъждане на ответниците да заплатят описаните в исковата молба и уточненията към нея подобрения, извършени от ищеца в недвижим имот собственост на ответниците, придобит по силата на наследствено правоприемство в резултат настъпилата смърт на техния праводател Р Г Е. Твърди се, че извършените подобрения се изразяват в: 1. полагане на бетонна настилка на площ от 300 кв.м. през периода април-май 2019 г. на стойност 15 000 лв., а именно: 150 кв.м. положена бетонна настилка в източната част на парцел № 355 откъм ул. „А М“ /ул. „Западна обиколна“ по скицата на л. 55 от делото/, като бетонът е положен над офис помещение № 9 /от северната страна/ и под офис помещение № 8 /от южната страна/ и 150 кв.м. положена бетонна настилка, обхващаща част от имот № 355 и част от имот № 358, от двете страни на границата между тях, южно от посочените на скицата сгради с № № 13, 14 и 15; 2. изграждане на ограда с дължина 120 м. и височина 160 м., частично изградена и частично подменена от източната страна на имот № 355 и откъм северната страна към магазин „Метро“ на стойност 15 000 лв.; 3. полагане на бетонна настилка от общо 200 кв.м., подменена в периода март-юли 2022 г. на обща стойност 21 000 лв., а именно: - 100 кв.м. в 3 северната част на имот № 358 положена бетонна настилка откъм парцел № 345 и откъм пътя с форма на правоъгълник за използване на работна площадка и - 100 кв.м. в имот № 355 положена бетонна настилка на север от офис № 9, непосредствено до оградата.

На първо място ищецът е претендирал заплащане на посочените суми въз основа на договор за наем на процесния недвижим имот с кадастрален идентификатор *** и поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по КК на гр.Варна, ПЗ Метро, район Вл. Варненчик. Излага твърдения, че между него и Р Г Е (праводател на ответниците) са налице трайни наемни правоотношения, на което основание ищцовото дружество държи 2000 кв.м. от имота от 14 години. Твърди се, че всички подобрения са извършени със съгласието на наемодателя и увеличават стойността на имота, тъй като са трайно прикрепени към него. Позовава се на договорни клаузи по наемното правоотношение, които обвързват страните. На следващо място в условията на евентуалност е поискал заплащане на стойността на същите подобрения в условията на водене на чужда работа без натоварване предприета в свой и в чужд интерес, на основание чл. 60 ЗЗД. На последно място се претендира уважаване на търсената сума поради неоснователното обогатяване на лицето, в чиято полза са извършени подобренията, на основание чл. 59 ЗЗД.

В законоустановения срок ответниците Н. Х. Е. и А. Р. Е. (правоприемници на починалия Р Г Е) са подали писмен отговор, в който оспорват, че ищецът има качеството наемател на процесните имоти, като оспорват автентичността на положения подпис за наемодател в процесния договор. В евентуалност оспорват, че ищцовото дружество е наемател за посочения период и конкретни площи в размер на 2000 кв.м.

Като отделен порок на договора се твърди се, че същият е съставен за целите на процеса, както и че са подменени първите две страници с оглед създаване на основание за настоящата претенция. Оспорва се също извършването на твърдяните подобрения през посочените периоди, сочи се, че представените документи за реализирани СМР не касаят процесните имоти, както и че изобщо не е издавано разрешение за строителство в процесните имоти. В евентуалност се твърди, че ако се установи реализирано строителство, то е незаконно и подлежи на премахване.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Доколкото въззивните възражения са сведени единствено до правилността на съдебния акт в обжалваната му част по иска по чл.59 ЗЗД, то и в този предметен обхват следва да се произнесе въззивния съд съобразно правилото на чл. 269 изр. второ ГПК.

С въззивната жалба на дружеството е въведено обжалване на решението в неговата отхвърлителна част за горницата над присъдените суми в общ размер от 3062,64 лв. до 8100 лв., представляваща увеличената стойност на имота вследствие подобренията, по 4 предявения иск по чл. 59 ЗЗД. С въззивната жалба на ответниците Н. Х. Е. и А. Р. Е. са включили в спорния предмет на производството пред въззивния съд осъдителната част на решението за сумата от общо 3062,64 лв., като са изложили основания за недължимост на сумата. Като необжалвано в останалата му част, решението на първата инстанция е влязло в законна сила.

На първо място не е спорна идентичността на притежаваните от наследодателя Р Е имоти и ползването им от „КРИС АУТО“ ЕООД, който е извършил строителни работи в имота. Спор дали ищецът, извършил строителните работи в чужд имот, е държател или владелец на построеното няма. Стои въпросът за обема и качеството на извършените дейности и дали те съставляват подобрения спрямо вещта.

В тежест на ищеца по иска по чл.59, ал.1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването (връзката между тях). В съдебната практика на ВС и ВКС, както и в доктрината е застъпена принципната позиция, че като подобрения на вещта се считат тези нововъведения в нея, които увеличават полезните ѝ качества, но не и тези, които нямат практически смисъл. Последните остават за сметка на този, който ги е направил. При исковете за подобрения с оглед на приложимата задължителна съдебна практика – ППВС 6/74, правно релевантни са фактите, свързани с времето и обема на извършените СМР в чуждия имот и техния характер, за поведението на собственика, когато е знаел или не е знаел за извършеното подобрение и за това има ли или не противопоставяне на извършените подобрения.

В конкретния случай става въпрос за извършени строителни действия по изливане на бетон и изграждане на ограда в процесния недвижим имот. Това се установява от гласните доказателства и от изслушаните в производството пред първата инстанция три съдебни експертизи (първоначална, повторна и тройна). Видно от заключението за посочените СМР не се изисква издаване на разрешение за строеж или издаване на удостоверение за търпимост. Процесните СМР могат да бъдат изпълнени само с уведомление до районната администрация. От заключението на тройната СТЕ, приета в съдебно заседание на 28.09.2023 г. от първата инстанция, се установяват следните изпълнени СМР: 1. по източната регулационна линия е изпълнена полумасивна ограда с дължина 80м., като са набити /монтирани/ метални колове с височина 180 см през 250 см. Между тях е опъната метална поцинкована мрежа с растер 5/5 см и дебелина 3 мм; 2. по северната регулационна линия е изпълнена полумасивна ограда с дължина 22,10 м., като са набити /монтирани/ метални колове с височина 180 см през 250 см. Между тях е опъната метална поцинкована мрежа с растер 5/5 см и дебелина 3 мм; 3. положена е бетонна настилка № 1 с площ 32 кв.м., без чакълена подложка, липсват полиетилен и армировка. Измерената дебелина на бетона е от 5 до 6 см; 4. положена е бетонна настилка № 2 с площ 75 кв.м., без чакълена 5 подложка, положени са полиетилен и армировъчна мрежа ф4 мм. Измерената дебелина на бетона е от 5 до 6 см; 5. положена е бетонна настилка № 3 с площ 62 кв.м., с чакълена подложка, няма полиетилен, има армировъчна мрежа ф4 мм. Измерената дебелина на бетона е 8 см; 6. положена е бетонна настилка №4 с площ 87 кв.м., без чакълена подложка, няма полиетилен, има армировъчна мрежа ф4 мм. Измерената дебелина на бетона е 7 см, а в участъка, маркиран с червено на Приложение №1, е от 2 до 3 см. Вещите лица по експертизите са единодушни, че изпълнението на бетоновите работи не може да се датира, поради което не може да се направи безспорен извод относно периода на полагане на бетоновите настилки в претендираните размери (доколкото и в част от свидетелските показания се сочи извършване на дейности по изливане на бетон датиращи от 1999 г. – 2000 г.). Що се касае до естеството и качеството на изпълнените работи, вещите лица са категорични, че изпълнените бетонови настилки не отговарят на описаните в Протокол обр. 19, не са изпълнени с предвидената дебелина, арматурна мрежа и подложка. Бетоновите настилки не са годни за високи натоварвания, с неизвестно каква основа и малко сечение на арматурната скара. Към датата на извършените огледи част от настилките са вече компрометирани, на множество места се забелязва наличие на избила растителност, пукнатини и излязла армировка. Следва да се има предвид и обстоятелството, че поземленият имот, върху който е положена бетоновата настилка, е с начин на трайно ползване – лозе, а ОУП за тази зона (по местонахождение на имота) предвижда за развитие на производствено-складови и спедиторски дейности в земеделски земи.