Определение № 2656 от 29.09.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2656 гр. София, 29.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20258002901125 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Р. Р. Х., притежаващ юридическа правоспособност, обжалва решение № 339 от 16.12.2024 г. по в.т.д. № 449/2024 г. на Апелативен съд - Варна, ТО, с което е потвърдено решение № 260002 от 28.05.2024 г., постановено по т.д. № 108/2019 г. на Окръжен съд - Добрич, в частта, с която съдът, на осн. чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.134, ал.1 от ЗЗД, е прогласил нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение, обективиран в нотариален акт № 34, том VI, рег. № 4498, нот. дело № 651/06.11.2018 г. на нотариус Обретен Обретенов, вписан в регистъра на нотариалната камара под № 109, с район на действие - районът на Балчишки районен съд, по силата на който „Сини Консулт“ ЕООД /в ликвидация/, гр.София, в изпълнение на свое задължение по споразумение към договор за търговско упълномощаване от 01.11.2017 г., за погасяване на задължение по цитираното споразумение е прехвърлило на Р. Р. Х. от гр.София, следния недвижим имот: поземлен имот урбанизирана територия с площ от 3140 кв.м., по документ за собственост, а по скица с площ от 3139 кв.м., находяща се в с. Кранево, общ. Балчик, обл.

Добрич, представляваща имот с идентификатор № *** по КК, одобрена със заповед № 300-5-74/15.09.2003 г. на изп. директор на АГКК, който имот е с номер по предходен план: 502.350, 502.352, при граници и 1 съседи на имота: имот с ид. № ***, имот с ид. № ***, имот с ид. № ***, имот с ид. № ***, имот с ид. № ***, имот с ид. № ***, имот с ид. № *** и имот с ид. №

***, ведно с всички подобрения и приращения трайно закрепени върху имота, поради заобикаляне на закона решение № 260093 от 20.07.2020 г. по т.д.1098/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 2 от ГПК – развитите доводи за липса на надлежно заявено основание за прогласяване на нищожност на посочения договор, като сключен при заобикаляне на закона, при нарушение на чл. 214 от ГПК.

Твърди, че решението е неправилно като сочи наличието на основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК - нарушение на материалния закон.

Изводите на съда били постановени в противоречие на чл. 27 и чл. 26 от ТЗ.

Приетото по отношение упълномощителната сделка и договора, било тълкуване в противоречие на чл. 26, ал. 1 от ТЗ. Освен това твърди, че е нарушен и чл. 267 от ТЗ, предвиждащ задължение за ликвидаторите при прекратяване на дружеството да поканят кредиторите да предявят вземанията си. Липсвал отлагателен, подозрителен или съмнителен срок в посочената норма. Съдът бил тълкувал в противоречие на действителния й смисъл нормата. Не било възприето и действителното съдържание на чл. 268 от ТЗ.

Излага подробни съображения. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.

Позовава се на правното основание по чл.280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.

Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1. Коя е истинската цел на създаването на задължение от страна на търговско дружество – да бъде удовлетворен кредиторът или да бъде възпрепятстван едноличният собственик на капитала да не получи ликвидационен дял, от който да се удовлетвори неговия кредитор, наложил запор върху дела му?

2. Законът забранява ли, респективно не позволява ли, чрез удовлетворяването на кредитор на търговското дружество да бъде намаляван, 2 респективно напълно редуциран до нула, бъдещият ликвидационен дял на едноличния собственик на капитала, ако върху него е наложен запор от кредитор на едноличния собственик?

3. Съществува ли въобще правна забрана да бъде намаляван, респективно напълно редуциран до нула, бъдещият ликвидационен дял на едноличния собственик на капитала, ако върху него е наложен запор от кредитор на едноличния собственик?

4. Съставлява ли намаляването, респективно пълното редуциране до нула, на бъдещия ликвидационен дял на едноличния собственик на капитала, върху който е наложен запор от кредитор на едноличния собственик, отклоняване от нормативно установения ред за удовлетворяване на кредитори?

По тези въпроси се твърди противоречие на постановеното въззивно решение с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, както и Тълкувателно решение 5/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Ответникът по така подадената касационна жалба „Юробанк България“ АД, гр.София, чрез адвокат К. К., оспорва същата. Излага подробни съображения, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба „Сини Консулт“ ЕООД, /в ликвидация/, гр. София, чрез особения представител - адвокат Л. Велева Тодорова, счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Касационният жалбоподател „Сини Консулт“ ЕООД, /в ликвидация/, гр.

София, чрез адвокат Л. Велева - Тодорова, също обжалва решението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл.280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно и в противоречие с тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ВКС.

Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1. Въззивният съд в противоречие с чл. 266, ал.3 от ГПК не е допуснал събиране на поисканите и недопуснати в първоинстанциононото производство 3 доказателства.

2. Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да анализира, за да приеме сезираният съд за налични предпоставките за установяване основателността на иска за прогласяване нищожност по чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД?

3. Кои са конкретните забраняващи императивни норми, които са нарушени от ответниците при безспорно установеното задължение на „Сини Консулт” ЕООД /в ликвидация/ спрямо Р. Х., за да приеме съдът /според нас напълно неправилно и необосновано/, че е създадено с цел да бъде възпрепятстван едноличният собственик на капитала и ликвидатор на същото това дружество да получи ликвидационен дял, респективно да бъде лишен от възможността ищецът /Банката/ да удовлетвори вземането си?

4. Допустимо ли е определение за прекратяване на производството от ВКС и дадени указания за продължаване на процесуалните действия от съда, които на практика са били на фаза след двойната размяна на книжа, чрез даване указания за отстраняване на нередовности в исковата молба с указване да се привлече в процеса и длъжника - Д. Б. и какъв иск да се предяви, избягвайки давностните срокове да се предявява по същество нов иск с посочен от ищеца като съищец - Д. Б. Д., който е и едноличен собственик на капитала и ликвидатор?

5. Следва ли въззивният съд да анализира и обсъди всички оспорвания, доводи и възражения, заявени с жалбата, за да се произнася по основателността и доказаността на иска срещу „Сини Консулт” ЕООД /в ликвидация/, респективно относно правилността на първоинстанционното решение? – противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 г. и тълкувателно № 1/2010 г. на ВКС.

6. Следва ли въззивният съд да вземе предвид възраженията за процесуални нарушения, заявени в жалбата, преклузиите, относно многократно правените допълнения и уточнения в страните, основанията и петитума на иска, представените от ищеца доказателства, които сме поддържали още в отговора на исковата молба, и молбата-становище в първоинстанционното производство и в жалбата?

Ответникът по касационната жалба „Юробанк България“ АД, гр.София, чрез адвокат К. К., оспорва същата. Излага подробни съображения, че не са 4 налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационните жалби са допустими, подадени в предвидения в чл.283 от ГПК срок, от легитимирани да обжалват решението лица.

Апелативен съд – Варна се е произнесъл по въззивните жалби срещу решението на ОС-Варна, с което е уважен предявеният иск, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 134, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 от ГПК, от „Юробанк България“ АД, в качеството й на кредитор на едноличния собственик на капитала на „Сини консулт“ ЕООД Д. Б. Д., срещу „Сини консулт“ ЕООД и Р. Р. Х., за прогласяване на нищожност на договор за даване вместо изпълнение, сключен между ответниците „Сини консулт“ ЕООД и Р. Р.

Х.. Решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените от банката срещу ответниците искове за нищожност на същия договор, на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, чл. 26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД, са отхвърлени.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните не е било спорно в процеса и от представените по делото писмени доказателства било установено, че на 22.10.2008 г., по силата на договор за кредит № 1233/2008, праводателят на „Юробанк България“ АД е предоставил на „МБИ“ ЕООД банков кредит в размер на 100 000 лв., по който като поръчител се е задължил Д. Б. Д.. Поради неизпълнение на задълженията по договора, банката се е снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3583/2013 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист срещу длъжниците „МБИ“ ЕООД и Д. Б. Д. е било образувано изп. дело № 39/2017 по описа на ЧСИ Георги Дичев, по което на 19.10.2017 г. бил наложен запор върху дружествения дял на едноличния собственик на капитала на „Сини Консулт“ ЕООД - Д. Б. Д. от капитала на „Сини Консулт“ ЕООД. След налагане на запора и овластяване от страна на съдебния изпълнител, банката е предявила иск по чл.517, ал.3 вр. ал.4 от ГПК, като с решение от 16.03.2018 г. по т.д. №3078/2017 г. по описа на Софийски градски съд, било постановено прекратяване на „Сини Консулт“ ЕООД и дружеството е било обявено в ликвидация. С акт за длъжностно лице по регистрацията от 24.04.2018 г. за ликвидатор на дружеството бил назначен С. П., определен бил срок за 5 приключване на ликвидацията - 31.12.2018 г., като на 05.09.2018 г. ликвидаторът е обявил в търговския регистър покана до кредиторите да предявят вземанията си в шестмесечен срок от вписване на поканата.

Независимо, че сроковете за предявяване на вземанията и за приключване на ликвидацията не са били изтекли, с решение № 2142/29.10.2018 г. по т.д. № 1628/2018 г. по описа на Софийски градски съд, по искане на едноличния собственик на капитала Д. Б. Д. е бил освободен ликвидаторът С. П., като вместо него за ликвидатор е бил назначен Д. Б. Д., който на 05.11.2018 г. е обявил в търговския регистър нова покана за предявяване на вземанията от кредиторите. Със заявление от същата дата, Р. Х. е предявил пред ликвидатора вземане в размер на 400 000 лв., произтичащо от договор от 01.11.2017 г. за търговско упълномощаване и писмено споразумение към него от същата дата.

На следващия ден - 06.11.2018 г., бил сключен договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение, обективиран в Нотариален акт № 34, том VI, рег.№ 4498, нот. дело № 651/06.11.2018 г. на нотариус Обретен Обретенов, вписан в регистъра на нотариалната камара под № 109, с район на действие района на Районен съд - Балчик, по силата на който „Сини Консулт“ ЕООД /в ликвидация/, чрез ликвидатора Д. Д. в изпълнение на свое задължение по споразумение към договор за търговско упълномощаване от 01.11.2017 г. за погасяване на задължение по цитираното споразумение било прехвърлило на Р. Р. Х. от гр.София, следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ УРБАНИЗИРАНА ТЕРИТОРИЯ с площ от 3140 кв.м., по документ за собственост, а по скица с площ от 3139 кв.м., находяща се в с. Кранево, общ.

Балчик, обл. Добрич, представляваща имот с идентификатор № *** по КК, одобрена със заповед № 300-5-74/15.09.2003г. на изп. директор на АГКК.