Решение № 1188 от 18.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1188 гр. Пловдив, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330108459 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от З. А. З., с ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул.

„П. Д. П.“ № ** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от **** С. К. К. и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № ****/19.08.2022 г., сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД и нищожност на договор за предоставяне на поръчителство № ****/19.08.2022 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, както и осъдителни искове с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл.

1 ЗЗД за осъждане на първия ответник да заплати на ищеца сумата от 20,19 лева, представляваща платена възнаградителна лихва по договора за кредит и осъждане на втория ответник да заплати сумата от 100,09 лева, представляваща платено възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.06.2023г. до окончателното изплащане /съобразно допуснатото изменение на исковете/.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен Договор за паричен заем № ****/19.08.2022 г., също така между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ****/19.08.2022 г.

По сключения договор за паричен заем била предоставена сумата от 1500 лева, с лихвен процент в размер на 35 % годишно и ГПР в размер на 40,77%. Ищецът следвало да върне сумата от 1743,06 лева. Счита, че с така договорения лихвен процент в размер на 35 % се нарушават добрите нрави и по този начин се внасяло неравноправие между правата и задълженият на потребителя и доставчика на финансовата услуга, в разрез с изискванията 1 на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което била налице нищожност на уговореното възнаграждение. Сочи, че договорената между страните лихва в размер на 35 % годишно надхвърляла повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави.

Твърди, че с договорения годишен процент на разходите 40,77% се нарушавали добрите нрави и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансовата услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което била налице нищожност на уговореното възнаграждение.

Сочи, че не били спазени императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, а именно в договора за потребителски кредит да е разписан действителният размер на ГПР.

Твърди, че действително прилагания ГПР е различен от посочения в договора. Кредиторът, вписвайки в договора ГПР от 40,77% бил заблудил потребителя. Използваната заблуждаваща търговска практика водела до неравнопоставеност на уговорката за ГПР, което от своя страна водело до нищожност на клаузата с произтичащи от това последици по чл.22 ЗПК.

Счита, че уговореното възнаграждение за фирма – поръчител е разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. В случая били нарушени разпоредбите на чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК, тъй като кредиторът не включил в договорения ГПР, разходите, които ищецът следвало да извърши относно заплащане възнаграждение на фирма-поръчител. Поради невключването му в ГПР, последният не съответствал на действително прилагания. По този начин се нарушавали правата на потребителя.

Твърди, че кредиторът не бил изпълнил задълженията си по чл.5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 1500 лева, с посочен лихвен процент от 35 % и ГПР 40,77 %, с общ размер на всички плащания 1743,06 лева. Поради това, че не била предоставена вярна информация, потребителят бил лишен от възможността да вземе информирано решение, което довело до неравнопоставеност в кредитно правоотношение.

Счита сключения договор за предоставяне на гаранция за нищожен, а поставяне на изискване за заплащане на възнаграждение, за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на Директива 2008/48 .

Предвид изложеното, съдът е сезиран с искане за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем № ****/19.08.2022г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и на Договор за предоставяне на поръчителство № ***/19.08.2022г г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД. Моли се за присъждане на сумата от 20,19 лева, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № ****/19.08.2022г., получена за периода от 19.08.2022г. до 30.04.2023г., както и на сумата от 100,09 лева, представляващо платено възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство № ****/19.08.2022г г., платено за периода от 19.08.2022г. до 30.04.2023г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.06.2023г., до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество„ИзиАсет Мениджмънт“ АД е депозирало писмен отговор, със становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Оспорва наведените доводи за нищожност на договорите.

Счита, че в закона няма ограничение на свободата на договаряне досежно размера на договорната лихва.

2

Сочи, че ищецът бил уведомен за размера на договорната лихва, съгласил се е с него, поради което не може да се приеме наличие на неравноправие и нарушаване на добрите нрави.

Твърди, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК. Сочи, че възнаграждението на дружеството - гарант не е дължимо на заемодателя и не е част от заемното правоотношение, също така не представлявало пряк разход, свързан с кредита, поради което и не следвало да бъде включен в ГПР. Същото било насрещна престация срещу поето задължение за обезпечаване на кредит и се дължало за предоставена услуга от „Файненшъл България“ ЕООД, като задължението по тази услуга следвало да възникне, само при непредоставено от заемателя обезпечение.

Поддържа, че договорът за кредит е в съответствие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в него е посочен годишния процент на разходите, общо дължимата сума, посочени били и взетите предвид допускания. Сочи, че в нормата не се предвиждало в договора за кредит да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да бъдат посочени допускания, използвани при изчисляване на същия, както и самия ГПР.

Твърди, че законът не изисквал да бъде посочен математически алгоритъм, по който се изчислявал ГПР, тъй като това изчисление се извършвало само по определения в Приложение № 1 начин.

Сочи за несъстоятелно твърдението на ищеца, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл.5 от ЗПК, като същият предоставил СЕФ със заблуждаващо съдържание. При отпускането на кредита ответното дружество действало добросъвестно, като на ищеца бил предоставен СЕФ, в който били описани параметри на кредита и изрично било посочено, че следва да бъде предоставено обезпечение.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД депозирало отговор на исковата молба, със становище за неоснователност и недопустимост на предявените искове.

Оспорва наведените доводи за недействителност на договора за предоставяне на гаранция. Счита, че договорът за гаранция не е в противоречие с добрите нрави и не е лишен от правно основание. Счита, че престациите са еквивалентни, а при сключването на договора ответното дружество действало добросъвестно. Клаузите в договора за поръчителство били формулирани достатъчно ясно и разбираемо, което позволявало да се преценят икономическите последици от сключването му. Счита за несъстоятелни твърденията на ищеца, че договорът за поръчителство не е породил правни последици, тъй като обезпечавал нищожна кредитна сделка.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 19.08.2022г. между ищецът и „Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен договор за заем, по силата на който на З. З. е отпуснат заем в размер на 1500 лева, за срок от 44 седмици, който същия се задължил да върне разсрочено, на 22 вноски в размер на 79,23 лева всяка. Уговорен е между страните фиксиран лихвен процент по заема- 35%, лихвен процент на ден при отказ от договора- 10%, ГПР- 40,77%, като е посочена общо дължимата сума за връщане- 1743,06 лева.

На същата дата, между „Файненшъл България” ЕООД и ищеца е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ****, по силата на който втория ответник се е задължил да 3 отговаря солидарно с ищеца пред „Изи Асет Мениджмънт“ ЕООД за изпълнението на всички задължения възникнали съгласно договора за заем и за всички последици от неизпълнението на потребителя. От договора е видно, че уговореното възнаграждение за гаранта е в размер на 1204,94 лева, платимо заедно с всяка погасителна вноска, към която се прибавя сумата от 54,77 лева.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за паричен заем, Договор за предоставяне на гаранция, справка за извършени плащания по договора за гаранция и справка за извършени плащания по договора за заем.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. Д. С. се установява следното:

При използване на онлайн калкулатор и основни параметри на кредита в размер на 1500 лева, за срок от 44 седмици, при лихвен процент от 35% е изчислен ГПР в размер на 42,87%. В така изчисленият годишен процент на разходите са включени само разходите за лихви на заемодателя.

Процентът, с който се оскъпява кредита при заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 1204,94 лева за периода на договора възлиза на 80,329 пункта.

По договора за заем от страна на кредитополучателя са платени 1520,19 лева на 05.09.2022г., с която сума е погасена главница в размер на 1500 лева и договорна лихва в размер на 20,19 лева.

По договора за предоставяне на гаранция е платена сумата от 100,09 лева, с която е погасено възнаграждение на гаранта.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за паричен заем, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.