Решение № 800 от 07.07.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 800 гр. Велико Търново , 07.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело № 20214110100491 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79 ал. 1 вр. чл. 266 ЗЗД.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че на 26.10.2020г. е бил потърсен от служители на ОДМВР – Разград за оказване на съдействие за изваждане на катастрофирал тежкотоварен автомобил „***” с рег. № *** в района на с. ***, тъй като притежава специализирана техника за извършване на тази дейност. Ищецът посочва, че с помощта на два репатрака и трима механика е преместил катастрофиралото МПС, както и че с представител на ответника, който присъствал на мястото на ПТП, се разбрали да изготви протокол и фактура за извършената услуга, които да изпрати по ел. поща. Ищецът изтъква, че до момента ответното дружество не е заплатило фактурираната му услуга, въпреки проведените между тях разговори. По тези съображения ищецът отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати сумата от 7380 лв. с ДДС, съставляваща стойността на оказаната транспортна услуга по изваждане на катастрофирало МПС, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска.

С отговора на исковата молба ответника заема становище за неоснователност на иска, тъй като отрича да е сключвал с ищеца твърдения договор за транспортна услуга.

Ответникът не оспорва, че на 26.10.2020г. е настъпило ПТП с автокомпозиция, включваща влекач „***” с рег. № *** и полуремарке „***” с рег. № ***, които ползва 1 на възмездно основание, както и че законният му представител е посетил мястото на ПТП. Възразява обаче да е възлагал да ищеца да премества катастрофиралата композиция с притежаваната от него техника, като е смятал, че това се прави, тъй като е било образувано досъдебно производство. По тези съображения моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Липсва спор по делото, че на 26.10.2020г. в района на с. ***, общ. *** е настъпило ПТП с участието на влекач „***” с рег. № *** и полуремарке „***” с рег. № ***. Въпросните превозни средства са собственост на трето за делото лице - „***” ЕООД /свидетелства за регистрация част I/ и са ползвани от ответното дружество на основание договори за наем от 01.06.2016г. и от 15.07.2016г. /листи 18-19/. По делото не е спорно, че ищцовото дружество, чрез използване на специализирана техника /два репатрака/ и трима механика, е извършило действия по извличане и репатриране на самокатастрофиралата композиция от мястото на инцидента. Ищецът признава, че е извикан от служители на полицията да окаже съдействие за преместване на процесните МПС-та респ. ответникът признава, че е присъствал на действията по репатриране. За извършената от ищеца услуга – изваждане на камион от пропаст, същият като доставчик е издал фактура № 211/27.10.2020г. с получател ответното дружество на стойност 7380 лв. с ДДС. Към фактурата е приложен протокол от 26.10.2020г., в който са посочени дейностите включени във фактурираната услуга и тяхната единична цена, чиято обща стойност възлиза на 6150 лв. без ДДС. Фактурата и протокола са подписани от ищеца, но не са подписани от представител на ответника. Същите са изпратени на последния по ел. поща като прикачени файлове /лист 7/.

От показанията на свид. *** – оператор на специализирани машини в ищцовото дружество се установява, че по указния на шефа си трима механици с два репатрака са отишли на мястото на ПТП. Камионът бил катастрофирал в ляво от пътя и бил пропаднал в пропаст. Шефът им наредил да го изтеглят оттам, за което направили полиспаст, разчиствали с резачка повалени от камиона дървета и премахнали остатъци от повредената мантинела. Кабината на камиона била смачкана, а ремаркето било здраво. Дейността по изваждането им продължила около 2 часа, след което закачили цялата композиция на един от репатраците и я транспортирали до паркинг в *** по разпореждане на шефа си. Там разкачили влекача и го закарали в сервиза на свид. *** в с. Осенец, който се намира в съседство в базата на ищеца. Управителят на ответника и неговия баща /свид. ***/ дошли на мястото на инцидента след служителите на ищеца, но били там когато започнала дейността по преместване на композицията. Свидетелят видял неговия шеф да говори с управителя на ответника и неговия баща, но не чул за 2 какво си говорят и не го интересувало. Чул собствениците на камиона да казват, че са доволни, че при изваждането на камиона служителите на ищеца не са повредили ремаркето. Полицаите били през цялото време, докато изтегляли композицията.

От показанията на свид. *** – собственик на сервиз за тежкотоварни автомобили в с. Осенец се установява, че управителят на ищеца го помолил да дойде на мястото на ПТП, за да огледа катастрофиралия камион и ако иска да го закупи. На място свидетелят заварил служителите на ищеца и управителя му, както и собствениците на камиона – баща и син. Разбрал се с тях да закупи влекача за 4000 лв. в състоянието, в което се намира. След като служителите на ищеца извадили катастрофиралата композиция, я закарали до един паркинг в гр. ***, а след това с единия репатрак докарали до неговата база само влекача. Извършеният транспорт следвало да се заплати от собственика на автокомпозицията, а не от свидетеля, който се разбрал само да закупи влекача. Сумата платил по банков път по сметка на трето за делото лице /листи 40-41/.

От показанията на свид. *** – баща на управителя на ответника се установява, че когато отишли с последния на мястото на инцидента вече е било започнала репатрирането на катастрофиралата композиция. Била махната мантинелата, въжетата били развити и тъкмо ги закачали на камиона. Не разбрали кой е извикал служителите с репатраците. Свидетелят отрича някой да се е представил за техен собственик и да са разговаряли с някого да извърши услугата по изтегляне на камиона и транспортирането му до ***. Със сина си помислили, че тези действия се извършват от полицията във връзка с необходимостта от допълнително разследване и експертиза.

Свидетелят потвърждава, че на място са разговаряли само със свид. *** във връзка със закупуването на влекача, както и че управителят на дружеството собственик на камиона е съпруга на сина му.

От заключението на изслушаната ССчЕ, което не е оспорено от страните и се цени от съда като компетентно и обективно дадено, се установява, че ищецът е завел редовно в счетоводството си процесната фактура и отчита по нея вземане към ответника в размер на 7380 лв. В счетоводството на ответника фактура № 211/27.10.2020г. не е отразена и не е включена в дневниците му за покупки, нито по нея е ползвано правото на данъчен кредит.

От заключението на изслушаната СТЕ, което се цени от съда като компетентно и обективно дадено, се установява, че пазарната стойност на извършените дейности по извличане на катастрофиралата автокомпозиция и репатрирането й до съответните места възлиза на 5820 лв. с ДДС. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че стойността на дейностите по товарене и разтоварване е включена в стойността на действията по извличане и репатриране в таблицата на стр. 4 от заключението. Смята, 3 че тези дейности не следва да се остойностяват самостоятелно, както е направил и самия ищец в процесната фактура. Допълва, че ако дейностите по товарене и разтоварване следва да се оценят самостоятелно, то тяхната цена е 1800 лв. без ДДС.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Уважаването на исковата претенция с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл.

266 ал. 1 ЗЗД е предпоставено от успешно проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за изработка, имащ за предмет описаната в процесната фактура услуга по преместване на катастрофирало МПС, че е извършил възложената му услуга по транспорт, както и размера на вземането си за главница.

Съгласно правната теория и съдебната практика договора за изработка, какъвто по правната си същност е твърдения договор за транспортна услуга, е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден. Писмената форма не е форма за действителност, а за доказване. Липсата й не отрича съществуването на договорната връзка, тъй като съгласието между договарящите може да бъде постигнато и чрез волеизявления в устна форма или с конклудентни действия. Последните са такива фактически действия, чрез които се манифестира съгласие за сключване на конкретната сделка. Както офертата, така и приемането й /акцепта/ могат да се извършват с конклуденти действия. От момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието на договора за изработка съществени елементи - страни, предмет и цена, последният се счита за сключен. За разлика от обичайния договор за изработка по ЗЗД, който би бил нищожен при липса на уговорка за цената, когато същият е сключен между търговци и представлява търговска сделка, той е валиден и без страните по него да са договорили цена. В този случай по аналогия от чл. 326 ал. 2 ТЗ се счита, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на сделката за същият вид услуга при подобни обстоятелства. В този смисъл Решение № 36/30.03.2011г. по гр.д. № 384/2009г. на IV г.о., ВКС и Решение № 59/10.09.2010г. по т.д. № 511/2009г. на II т.о., ВКС.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства води до категоричния извод, че между страните е сключен действителен договор за изработка, по силата на който ищецът е изпълнил възложената му от ответника услуга по изтегляне и репатриране на катастрофиралата автокомпозиция до гр. ***. Този договор представлява търговска сделка, доколкото е сключена между търговски субекти и е свързана с упражняваното от тях занятие /чл. 286 ал. 1 ТЗ/. Процесната сделка е сключена с конклудентни действия, доколкото от установено по делото поведение на страните може да се съди, че е налице съвпадения на волите им относно предмета на 4 дължимите престации.

Безспорно се установи, че на 26.10.2020г. в района на с. ***, общ. *** трима служители на ищцовото дружество с помощта на специализирана техника са изтеглили на пътя пропадналия извън него камион с ремарке. Ползвател на последните по силата на облигационна връзка със собственика им е ответното дружество. Категорично се установи, че законният представител на ответника, заедно със свид. *** /негов баща/ е присъствал по време на действията по изтеглянето и репатрирането им. В тази връзка са както признанията на ответната страна, така и показанията на всички свидетели.

Макар действията по изваждане на камиона от пропастта първоначално да са предприети по указания на полицейските служители /обстоятелство, което не е спорно по делото/, законният представител на ответника нито се е противопоставил на тяхното извършване, нито е оспорил, че същите не го обвързват. Законните представители на двете страни са присъствали при извършване на тези действия и в нито един момент ответникът не е известил ищеца, че не желае да се ползва от извършваната от него услуга. Липсва изрично и своевременно противопоставяне и ясно изразена воля от ответника, че действията на ищеца и техните последици не го обвързват. В тази връзка и по аргумент от чл. 301 ТЗ действията по изтегляне на катастрофиралата автокомпозиция, а впоследствие и по нейното репатриране, пораждат правни последици за него. Възраженията му, че на място на инцидента не е разбрал кой е законният представител на ищеца и че не е разговарял с него са напълно неоснователни. От показанията на свидетелите *** и *** категорично се установява, че управителите на страните са водили комуникация помежду си във връзка с извършваната услуга. Съдът дава вяра на тези свидетели, тъй като макар и принципно заинтересовани от изхода на делото, те изнасят информация за факти и обстоятелства, които непосредствено са възприели. От друга страна техните показания се подкрепят от факта, че още на следващия ден ищецът е издал процесната фактура за извършената услуга, в която е отразил данните на ответника и я е изпратил на ел. пощата му.