Решение № 206 от 06.10.2025, Окръжен съд - Сливен

Съд: Окръжен съд - Сливен
Дело: Частно наказателно дело 590/2025
Вид: Решение № 206
Подписан: 06.10.2025
В сила: 14.10.2025
Състав: Мая Петрова Величкова

МОТИВИ към Решение рег.№ 206/06.10.2025г. по ЧНД № 590/2025г. по описа на СлОС

Производството е по реда на чл.32 ал.1, вр.чл.16 ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

Образувано е по повод на получено удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, от което е видно, че с Решение № BNS2-V-25 25970/3 от 15.04.2025г., влязло в сила на 27.05.2025г., постановено от несъдебен орган – Bezirkshauptmannschaft Baden, Република Австрия, с което по отношение на българския гражданин А.Х.М., ЕГН **********, роден на ******* в гр.С., с постоянен и настоящ адрес с.*******, е наложена финансова санкция в размер на 180 Евро, с левова равностойност 352.05 лева за извършено нарушение на 18.03.2025г. в 14.56 часа на Gemeindegebiet Klausen-Leopoldsdorf auf der Autobahn A21 nächst Strkm. 10,974 Fahrtrichtung Wien (Mobiles Radar, Freiland), с автомобил рег.№ ******* е надвишена с 33 км/ч разрешената максимална скорост от 80 км/ч за моторни превозни средства по магистрали и автомагистрали, при приспадане на допустимия толеранс, с което са нарушени разпоредбите на ARTICOLUL 98 ABS. 1 Kraftfahrgesetz 1967 – KFG 1967, BHBI. Nr. 267/1967 zuletzt geändert durh BGBI. I nr. 80/2002 i.V.m.§ 58 Abs.1 z 2 litera e Kraftfahrgesetz – Durchführungsverordnung 1967 – KVD 1967, BGBI. Nr.399/1967 zuletzt geändert durh BGBI. II Nr. 91/2024.

Изпратеното удостоверение е на български език и е издадено по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и е по реда на чл.30 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

В съдебно заседание представителят на Окръжната прокуратура гр.Сливен счита, че са налице всички законови предпоставки за признаване решението за налагане на финансовата санкция в размер на 180 Евро по отношение на засегнатото лице, съгласно Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. Пледира за признаване на решението, с което е наложена финансовата санкция и изпращането му незабавно на органите на НАП за изпълнение.

Засегнатото лице А.Х.М., редовно призовано, не се явява лично в съдебно заседание.

Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за 1 установено следното:

Засегнатото лице А.Х.М. е български гражданин, с постоянен и настоящ адрес с.*******, поради което компетентен да разгледа делото, съобразно чл.31, вр.чл.6 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, е Окръжен съд гр.Сливен.

С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Решение за налагане на финансова санкция № BNS2-V-25 25970/3 от 15.04.2025г., влязло в сила на 27.05.2025г., постановено от несъдебен орган – Bezirkshauptmannschaft Baden, Република Австрия, с което по отношение на българския гражданин А.Х.М., ЕГН **********, роден на ******* в гр.С., с постоянен и настоящ адрес с.*******, е наложена финансова санкция в размер на 180 Евро, с левова равностойност 352.05 лева за извършено нарушение на 18.03.2025г. в 14.56 часа на Gemeindegebiet Klausen-Leopoldsdorf auf der Autobahn A21 nächst Strkm. 10,974 Fahrtrichtung Wien (Mobiles Radar, Freiland), с автомобил рег.№ ******* е надвишена с 33 км/ч разрешената максимална скорост от 80 км/ч за моторни превозни средства по магистрали и автомагистрали, при приспадане на допустимия толеранс, с което са нарушени разпоредбите на ARTICOLUL 98 ABS. 1 Kraftfahrgesetz 1967 – KFG 1967, BHBI. Nr. 267/1967 zuletzt geändert durh BGBI. I nr. 80/2002 i.V.m.§ 58 Abs.1 z 2 litera e Kraftfahrgesetz – Durchführungsverordnung 1967 – KVD 1967, BGBI. Nr.399/1967 zuletzt geändert durh BGBI. II Nr. 91/2024.

От Удостоверението по чл.4 е видно, че обстоятелствата на извършване на нарушението от засегнатото лице са следните, а именно, че на 18.03.2025г. в 14.56 часа, шофирайки моторно превозно средство с рег.№ CH 2061 ЕК, при разрешена максимална скорост 80км/ч е превишил с 33 км/ч, след приспадане на допустимия толеранс, на място Gemeindegebiet KlausenLeopoldsdorg auf der Autobahn A21 nachst Strkm. 10,974 Fahrtrichtung Wien (Mobiles Radar, Freiland) по реда на ARTICOLUL 98 ABS. 1 Kraftfahrgesetz 1967 – KFG 1967, BHBI. Nr. 267/1967 zuletzt geändert durh BGBI. I nr. 80/2002 i.V.m.§ 58 Abs.1 z 2 litera e Kraftfahrgesetz – Durchführungsverordnung 1967 – KVD 1967, BGBI. Nr.399/1967 zuletzt geändert durh BGBI. II Nr. 91/2024.

Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение нарушение на правилата за движение.

От описанието на извършеното от М., нарушение следва извод, че деянието му представлява административно нарушение според

2 законодателството на издаващата държава. Констатираното нарушение не е оспорено от заинтересованото лице М., при определяне на санкцията от компетентния орган Австрия въпреки, че е уведомен. Поради това настоящият състав на съда приема, че А.Х.М. е извършил описаното нарушение.

Съобразявайки обстоятелството, че поведението на засегнатото лице нарушава правилата за движението по пътищата, за него не се изисква двойна наказуемост, съгласно разпоредбата на чл.30 ал.2 т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Решението за налагане на финансова санкция е представено като копие от органа, който го е издал, не е преведено на български език и е придружено с Удостоверение по образец по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава, който е удостоверил и неговото съдържание.

От съдържанието на удостоверението е видно, че са налични всички реквизити, предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на Европа, така и според изискванията на Приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова санкция. В случая се касае за признаване на решение, влязло в сила, постановено от несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз, отнасящо се за наложена финансова санкция от този орган на българския гражданин А.Х.М., ЕГН **********, роден на ******* в гр.С., с постоянен и настоящ адрес с.*******.

Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, визирани в разпоредбата на чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, доколкото няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на финансови санкции; решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност по българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената финансова санкция не е по-малка от 70 Евро; решението е по отношение на физическо лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението изрично е посочено, че решението е било връчено лично или упълномощен представител на засегнатото лице и то е било изрично уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото на повторно 3 разглеждане или обжалване на делото, както и за сроковете на обжалване.

С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи извод, че са налице визираните в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция, издадено от несъдебен орган Bezirkshauptmannschaft Baden, Република Австрия. С решението на несъдебния орган, българския гражданин А.Х.М., е осъден да заплати глоба в размер на 180 Евро, чиято левова равностойност към 15.04.2025г., датата на постановяване на решението в издаващата държава, е 352.05 лева.

След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с препис от настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното, следва да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите, за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за настоящото решение като копие от уведомлението следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

По изложените съображения, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Сливен, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а в присъствието на прокурора Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Частно наказателно дело № 20252200200590 по описа за 2025 година

На основание чл.32 ал.1, вр. чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИАКОРНФС, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № BNS2-V-25 25970/3 от 15.04.2025г., влязло в сила на 27.05.2025г., постановено от несъдебен орган – Bezirkshauptmannschaft Baden, Република Австрия, с което на българския гражданин А. Х. М., ЕГН **********, роден на ******* в гр.С., с постоянен и настоящ адрес с.*******, е наложена финансова санкция в размер на 180 Евро по реда на ARTICOLUL 98 ABS. 1 Kraftfahrgesetz 1967 - KFG 1967, BGBI. Nr. 267/1967 zuletzt geandert durch BGBI. I nr. 80/2002 i.V.m. § 58 Abs. 1 z 2 litera e Kraftfahrgesetz- Durchfuhrungsverordnung 1967 - KDV 1967, BGBI. Nr. 399/1967 zuletzt: geandert durch BGBI. II Nr. 91/2024, с левова равностойност 352.05 (триста петдесет и два лева и пет стотинки) лева.

ИЗПРАЩА Решение № BNS2-V-25 25970/3 от 15.04.2025г., влязло в сила на 27.05.2025г., постановено от несъдебен орган – Bezirkshauptmannschaft Baden, Република Австрия, ведно с препис от настоящото решение на органите на НАП за изпълнение, незабавно след влизането на последното в сила.

Решението може да бъде обжалвано или протестирано пред Апелативен съд гр.Бургас в 7-дневен срок, считано от днес.

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава, като копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.

Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________ 2

----- следващ документ -----

МОТИВИ към Решение рег.№ 206/06.10.2025г. по ЧНД № 590/2025г. по описа на СлОС