Решение № 10231 от 30.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10231 гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА Гражданско дело № 20231110137004 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Х. Г. М. срещу „...“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните несъществуване правото на принудително изпълнение поради погасяването му по давност за вземане на ответника за сумата от 1567,75 лв., представляваща начислена стойност на потребена електрическа енергия за недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. ..., с кл. № ..., за периода от 10.12.2009г. до 12.01.2011г.

В исковата молба ищцата твърди, че въпреки извънсъдебното й позоваване на изтекла погасителна давност с възражение до ответника, последният отказал да приложи последиците на давността, поради което за нея е налице правен интерес от водене на иск за установяване недължимостта на процесното вземане на соченото основание. Претендира да й бъдат присъдени направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който признава иска, но поддържа, че не е дал повод за завеждането му, поради което моли отговорността за разноски да се разпредели в приложение правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК.

1

В проведеното по делото първо открито съдебно заседание от 14.05.2024г. ищцата чрез процесуалния си представител адв. Р. отправя изрично искане до съда да постанови решение съобразно направеното от ответника признание.

Съдът, като съобрази, че ответникът признава изцяло предявения иск, а ищцата на свой ред е поискала постановяване на решение съобразно признанието, и като прецени, че не са налице пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК, намира, че са изпълнени условията по чл. 237, ал. 1 ГПК за уважаване на иска, предвид признаването му от ответника за основателен.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се поражда в полза на ищцата. Противно на развитите от ответника доводи, не се установява да е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, в приложение на която разноските да се възложат върху ищцата. Макар ответникът да признава предявения иск, не е изпълнено кумулативно изискуемото съгласно посочената норма условие да не е дал повод за завеждане на делото. Позоваването на изтекла погасителна давност съставлява законно признат на длъжника способ за защита, който същият може да упражни пред съда както под формата на правопогасяващо възражение по предявен от кредитора иск за вземането, така и чрез завеждане на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, предвид установената в чл. 120 ЗЗД забрана за служебно прилагане на давността. В процесния случай от представената разменена между страните кореспонденция се установява, че ищцата се е позовала извънсъдебно на изтекла погасителна давност за процесното вземане, отправяйки изрично искане за отписване на дължимите суми на това основание, което ответникът е отказал и е продължил да търси изпълнение. При тези данни съдът намира, че с поведението си ответникът е дал повод на ищцата за търсената искова защита, за да се приложат с обвързваща страните сила последиците от давността, поради което няма основание за изключване на отговорността му за разноски.

Ищцата претендира и доказва направени по делото разноски за държавна такса в размер от 62,71 лв., които следва да й се присъдят.

На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. в полза на адв. Т., предоставил на ищцата безплатно процесуално представителство, видно от отбелязването в този смисъл в представения договор за правна помощ и съдействие, следва да се присъдят разноски за възнаграждение в минималния размер от 456,78 лв., определен по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

2

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Х. Г. М., ЕГН

**********, с адрес: гр. ..., срещу „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК, че не съществува правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност за вземане на „...“ ЕАД от Х. Г. М. за сумата от 1567,75 лв., представляваща начислена стойност на потребена електрическа енергия за недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. ..., с кл. № ..., за периода от 10.12.2009г. до 12.01.2011г.

ОСЪЖДА „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., да заплати на Х. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 62,71 лв. – деловодни разноски.

ОСЪЖДА „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., да заплати на адв. В. В. Т. от САК, служебен адрес: гр. ..., на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв., сумата от 456,78 лв. – разноски за предоставено безплатно процесуално представителство на ищцата Х. Г. М..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3