Решение № 156 от 23.03.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Кърджали, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140101462 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД от З. Т. Г., с ЕГН ********** и адрес:

****, срещу Община Кърджали, ЕИК 000235920, с адрес гр. Кърджали, бул.

„България” № 41, представлявана от кмета Е.Е.М., за признаване на установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, представляващи причинени неимуществени вреди в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на Община Кърджали, ведно със законната лихва върху главницата от 5 000 лв., считано от 10.09.2025 г. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № **** по описа на Районен съд - Кубрат.

В исковата молба се твърди, че На 10.09.2025 г. около 20:00-20:15 часа, докато се прибирал вкъщи с велосипеда си в посока от съда към кв. “Студен кладенец“ на ул. “Капитан Петко Войвода“ в разстоянието между бл.

“Чучулига“ 2 и бл. “Чучулига“ 3 ищецът изведнъж бил нападнат от четири големи безстопанствени кучета, които били дошли от парк „Простор“. Сочи се, че едното от тях тъмносиво на цвят му се нахвърлило от лявата му страна и удряйки го с муцуната си под лявата ръка в областга на гърдите го съборило от велосипеда, като не успяло да го захапе по тялото, а само му скъсало тениската. Веднага бил връхлетян от друго от кучетата, тъмно кафяво на цвят, което го захапало за безимения пръст на дясната ръка и започнало да го дърпа.

Твърди, че се е развикал от болка, при което кучето го било пуснало и след това към него отново тръгнали и четирите кучета. Посочва, че случаен минувач, познат на ищеца, минавайки от там се развикал и тръгнал към него, 1 при което кучетата се преместили настрани и започнали само да ги лаят.

Навежда се, че поради силната болка в пръста му и обилното кървене принудили ищеца да посети „Спешна помощ“, където след известно чакане около 21:00 часа, бил прегледан, обработили раните му, направили му превръзка и са му били инжекция ТАП, поради ухапване от бездомно куче.

Сочи, че на следващият ден е посетил съдебен лекар д-р Н.М., за да му бъде издадено съдебномедицинско удостоверение, за нанесените му наранявания, но тъй като доктора го нямало в града по телефона се били уговорили да го посети на 13.09.25 г.

Излага, че вследствие на това нападение и ухапване, е получил по задната повърхност на четвъртия пръст на дясната ръка, в областта на крайната му фаланга, дъговидна рана с цепковидна форма и дължина 0,6 см, с неравни ръбове. Такава рана с линейна форма и дължина 1 см. получил и по долната повърхност на четвъртия пръст на дясната ръка, като имал и силни болки в областта на лявата ребрена дъга. Уврежданията са били обективирани в Съдебномедицинско удостоверение № **** на д-р Н.М., като медикът е бил установил, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е било възможно да са възникнали така, както ищецът ги съобщава, а именно от ухапване от безстопанствено куче, като докторът е бил категоричен, че разкъсноконтузната рана е довела до разстройство на здравето на ищеца, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Оплаква се, че вследствие на нанесеното му телесно увреждане, изпитвал продължителни силни болки и страдания, които продължавали и до днес, като при силно поемане на въздух изпитвал силни болки в ребрата от лявата страна. Повече от месец след ухапването е изпитвал трудности и силни болки при опитите да движи безименният си пръст. Нещо повече, сочи, че на втория ден след поставяне на инжекцията за ТАП са се появили и болки в ръката, където са му били инжекция. В допълнение към това посочва, че трудно спи, тъй като при завъртане на лявата страна изпитвал болки в ребрата от нанесеният му удар от първото куче, а при всяко завъртане се събуждал от остри болки в пръста и болки в лявата ръка /от ваксината/, а когато все пак успявал да заспи се събуждал от кошмари, свързани с повторно нападение от кучето. Навежда се, че освен физическите болки му е нанесена и сериозна психическа травма, тъй като сънувал всяка вечер кошмари, свързани с момента на нападението. Дори три месеца след инцидента /към датата на подаване на исковата молба/ продължавал да изпитва тревожност при вида на безстопанствено куче. Изпитвал страх и паника, всеки път щом е навън, като споменът за случилото се го връхлитал отново, ставал нервен и притеснителен. При каране на велосипед и забелязване на кучета в далечината, слизал от него и се отдалечавал от тях, без да съобразява посоката си на движение. Отбелязва, че преди е обичал кучетата, но сега, след тази травма, изпитвал панически страх от тези животни.

Навежда се, че във връзка с така възникналото вземане на ищеца срещу 2 ответника е било образувано ч. гр. д. № **** по описа на Районен съд Кубрат, по което е била издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, срещу която ответникът била възразила, поради което предявява настоящия установителен иск съгласно чл. 422 от ГПК.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ответникът Община Кърджали не е депозирал отговор на исковата молба.

Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Предявеният иск е по чл. 422, ал. 1 вр чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за обезщетение на претърпени неимуществени вреди в резултат от ухапване на ищеца на 10.09.2025 г. от безстопанствено куче на територията на гр.

Кърджали, за които парични вземания е издадена Заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело N **** по описа на РС-Кубрат.

От Лист за преглед на пациент № **** от 10.09.2025 г. се установява, че на 10.09.2025 г. З. Т. Г. е прегледан от лекар - д-р Г.С., като му е поставена основна диагноза ухапване или удар от куче.

На 13.09.2025 г. З. Т. Г. е освидетелствана от съдебен лекар, който при прегледа установява разкъсно-контузни рани на четвъртия пръст на дясната ръка, със заключение, че посочените увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и същите са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали от ухапване от куче.

От показанията на св. Л.К. и св. Д.С. се установява, че в началото на месец септември 2025 г., в района зад строящия се блок до съдебната палата в гр. Кърджали, ищецът е бил ухапан от куче, вследствие на което получил нараняване на ръката, като св. К. лично възприел, че глутница кучета е слезнала от парк „Простор“ и са нападнали ищеца, докато същият се е движил с колело, като едното куче е блъснало колелото, вследствие на което ищецът загубил равновесие и е бил ухапан в областта на ръката от едно от кучетата, кафяво на цвят, на което ищецът е реагирал с викове. От показанията на св. С. се установява състоянието на ищеца след случката, който е бил много уплашен, стресиран и притеснен, отказвал да излиза с приятели, като не искал повече да минава от това място с колело. Болките му продължили 20-30 дни след случката, като се оплаквал също така, че не може да спи, сънувал кошмари, изпитвал страх, като това психическо състояние е продължило около месец и половина - два. Вторият свидетел твърди, че към момента ищецът е продължавал да се притеснява и да изпитва страх от кучета.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, които се подкрепят от писмените доказателства, които в своята съвкупност установяват, че на 13.09.2026 г. на територията на Община Кърджали и конкретно в района зад строящия се блок до съдебната палата в гр. Кърджали, ищецът е нападнат от група безстопанствени кучета, като едно от тях го ухапва в областта на 3 дясната ръка и му причинява разкъсно-контузни рани на четвъртия пръст на дясната ръка, обработена от лекар, с поставена превръзка, без изписано лечение. В резултат на което са му причинени имуществени вреди, както и неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на здравето му, както физическо, съпроводено с болки и страдания, така и психическо, изразяващо се в стрес, притеснение и страх, преминали в посттравматично стресово разстройство, представляващо емоционално и поведенческо разстройство от преживяното - траен страх от кучета, нежелание за свободно и самостоятелно придвижване, социална изолация.

С оглед причинените увреждания периодът на възстановяване на нараненото място не е продължителен, около месец, и няма данни оздравителният процес да не е протекъл с обичаен ход, при което физическите болки и страдания съдът приема, че са с краткотраен характер. Психическите болки и страдания, засвидетелствани от показанията на св. С., по същността си са преминали в посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в емоционална и поведенческа симптоматика във връзка с преживяното - траен страх от кучета, притеснения при самостоятелно придвижване, с избиране на маршрут, по който ищецът да не преминава през мястото на инцидента.

Претендираният от ищеца размер на обезщетение за увреждането е справедлив предвид доказаните по делото претърпени физически болки и страдания, с нормален интензитет и продължителност, и психически стрес от преживяния инцидент, с висока степен на интензивност и актуална продължителност, предвид и начинът по който увреждането е причинено.

Обезщетение в размер на 5000 лв. справедливо ще обезщети понесените от ищеца болки и страдания, отчитайки възрастта му и факта, че е нападнат внезапно от множество кучета на територията на гр. Кърджали, в условията на градска среда, в жилищен квартал, в близост до паркова площ, където не се очаква да се случи такъв инцидент. Не са необходими специални знания, за да се приеме, че по естеството си инцидентът предизвиква стрес, уплаха, страх, повишена тревожност и негативни душевни изживявания, които следва да бъдат възмездени по справедливост в посочения размер чл. 52 ЗЗД.

Отговорността за обезщетяване на увреждането е на ответника по следните съображения:

Съгласно чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗЖ общинските съвети приемат програма за изпълнение на националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и план за действие на съответната община, които отговарят на изискванията на наредбата по ал. 2, а кметовете на общини организират изпълнението на програмата и плана по ал. 3 и ежегодно до 1 март внасят отчет за изпълнението на програмата до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

Съгласно чл. 41, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗЖ органите на местната власт изграждат приюти за безстопанствени животни, за дейността на които 4 отговаря кметът на населеното място, а съгласно чл. 138 от ППЗВМД кметовете на общини и на кметства организират изграждането на изолаторите по чл. 70, ал. 1 от закона; осигуряват специално оборудвани за превозване на безстопанствени животни транспортни средства; осигуряват ветеринарномедицинско обслужване и помощен персонал в изолаторите; назначават лице, което ръководи изолатора и обезпечават залавянето на безстопанствените животни. В чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ е предвидено, че отговорните за надзора и грижата лица, организациите за защита на животните или общините са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни, а съгласно чл. 49 от ЗЗЖ и да ги обезпаразитяват на три месеца и реваксинират срещу бяс.

От анализа на тези разпоредби следва, че на територията на Община Кърджали ответникът е този, на който законът е вменил изпълнение на задължения за предприемане на действия по опазването на общественото здраве от безстопанствени кучета, а такива са тези, които нямат или са изоставени от своите собственици и необитават дом, ферма или специално определено за тях място, и които подлежат на настаняване временно в изолатор на общините и кметствата.