Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3046 от 13.09.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 8623/2021
Вид
Решение № 3046
Подписан
13.09.2022
В сила
13.09.2022
Състав
Анна Димитрова Дъбова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3046 гр. Пловдив, 13.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330108623 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

Производството по делото е изпратено за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка – по почин на съда, която е констатирана от въззивната инстанция по възз.гр.д. № 2279/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, по отношение на присъдената с диспозитива на съдебното решение главница.

По делото е постановено в Решение № 1909/30.05.2022 г., с което е прието за установено по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Е. В. Д., ЕГН **********, с адрес ***,, че “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.

“Христо Г. Данов” № 37, е носител на парично вземане в размер на сумата от 558, 57 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия за обект, находящ се ***, както и в размер на сумата 18, 92 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода от 02.06.2020 г. до 03.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед, а именно - 04.02.2021 г., до окончателното погасяване на задължението, обективирани в Заповед № 1515/12.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2107/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II граждански състав.

В мотивите на съдебното решение е прието, че съдът е сезиран с иск за 1 заплащане на сумата от 558, 57 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия за обект, находящ се ***. В следващия абзац на решението обаче е посочено, че след частичното прекратяване на производството, съдът е сезиран с иск за главница в размер на сумата от 558, 87 лв.

В мотивите на съдебното решение (стр. 7) съдът е установил, че предявеният за главница е основателен и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 558, 87 лв.

Съдът констатира, че в диспозитива на съдебното решение волята на съда е неправилно изразена като е постановено, че главницата е в размер на сумата от 558, 57 лв.

Нормата на чл. 247, ал. 1 ГПК предоставя на съда възможност да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.

Наличието на очевидна фактическа грешка се изразява в несъответствие между правосъдната воля на съда, формирана в мотивите на постановения съдебен акт и тази, изразена в диспозитива на съдебното решение.

Следователно съдът постановил съдебният акт по същество на правния спор, сезиран с молба с правно основание чл. 247 ГПК, следва да провери дали са налице предпоставките за допускане исканата поправка, като установи дали формираната воля на съда е съответно изразена и в диспозитива на постановения съдебен акт.

Поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК се допуска, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Формираната от съда воля трябва да следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й да е обективирано в диспозитива. За да са налице условията по чл. 247 ГПК е необходимо грешката да е установима без затруднения и да не се налага тълкуване на волята на съда - така Решение № 27 от 11.03.2016 г. по гр.д. № 3502/2015 г., ГК, II г.о. на ВКС.

При така установеното съдът намира, че при постановяване на съдебното решение съдът е изразил правосъдната си воля досежно размера, до който исковата претенция е основателна в мотивите на съдебното решение, а именно за сумата от 558, 87 лв., но погрешно е обективирал последната в диспозитива на съдебния акт, като е присъдил сумата от 558, 57 лв., вместо дължимата от 558, 87 лв., в който смисъл следва да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като в мотивите на съдебното решение – на стр. 1, абзац първи, както и в диспозитива на съдебното решение вместо сумата от 558, 57 лв. да се чете сумата от 558, 87 лв.

Воден от гореизложеното и на основание чл.247, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

2

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1909/30.05.2022 г., постановено по гр. д. № 8623/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІХ граждански състав, като в мотивите на съдебното решение – на стр. 1, абзац първи, както и в диспозитива на съдебното решение вместо „сумата от 558, 57 лв.“ ДА СЕ ЧЕТЕ „сумата от 558, 87 лв. - главница, представляваща стойност на топлинна енергия за обект, находящ се ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

След влизане в сила на решението, делото да се докладва за изпращане на последното на Окръжен съд – Пловдив, за произнасяне по депозираната въззивна жалба.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________ 3