Решение № 71 от 16.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. София, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.а

Нина Стойчева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно гражданско дело № 20221000500121 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Г. В. Т. срещу решение № 22/ 11.11.2021г. на СОС, Трети първоинстанционен търговски състав, постановено по т.д. № 140/20г. в частта, в която е отхвърлен искът му по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за сумата над 50 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят твърди, че в обжалваната от него част първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Вещото лице, изготвило медицинската част на комплексната експертиза, не е дало категоричен отговор на поставените въпроси. Вещото лице не е посочило дали мозъчната контузия, мозъчният оток и оторагията в дясно са в причинно- следствена връзка с ПТП. Експертът е приел само, че му е причинено счупване на тилната кост на черепа. Съществува съществено разминаване между медицинските документи по делото, диагнозата, поставена от лекуващите лекари и заключението. Между него и доказателствата по делото съществува противоречие, включително и с постановената присъда за получените травми 1 от въззивника. Вещото лице не му е извършило личен преглед, а от съществено значение е такъв да бъде извършен от неврохирург. Счита, че контузията на мозъка му е причинила разстройство на здравето временно опасно за живота. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се е отклонил от ППВС № 4/68г. Неоснователно е прието в обжалваното решение, че лихвата се дължи от 16.09.2017г., а не от момента на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Затова моли въззивният съд да отмени решението в атакуваната част и постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск за неимуществени вреди.

В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител ЗК „Лев Инс“ оспорва жалбата .

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Софийски окръжен съд е сезиран с иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./за обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Г. Т. твърди, че на 21.11.2015г. около 19 ч. в с. Мусачево е пострадал при ПТП.

Поддържа, че на Т- образно кръстовище, образувано от улиците „ Софийско шосе“ и „Кольо Фичето“, по ул. „Софийско шосе“ с посока на движение от гр.

Елин Пелин към гр. София, се е движел лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег.

№ ********, управляван от него. Пътното платно на улицата, по която се е движел, е двупосочна с едно платно за всяка посока, разделени с единична прекъсната линия. Разрешената скорост в района е 50км/ч. По същото време се е движел лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ********, управляван от С. Г.

П. със скорост от 107 км/ч. Водачът е бил под въздействието на алкохол от 1,6 промила. Последният автомобил е ударил този на ищеца като ударът е настъпил между предната лява част на лек автомобил „Ауди“ и задната част на лек автомобил „Рено Лагуна“. След пътния инцидент ищецът е загубил съзнание. Получил е следните увреждания: черепно- мозъчна травма, състояща се в счупване на кости от черепната основа, обусловило нараняване, проникващо в черепната кухина; контузия на мозъка; мозъчен едем, оторагия в дясно; голяма рана в тилната област на главата и счупване на осмо и девето ребро в дясно. След ПТП ищецът е транспортиран в УМБАЛ „Света Ана“ в 2 увредено общо състояние. Бил е объркан, не е имал спомен за травмата и времето преди инцидента. Извършени са му прегледи и изследвания като е поставена диагноза. Взето е решение за извършване на оперативна интервенция- хирургична обработка на скалповата рана на главата. На 25.11.2015г. е изписан с препоръки за ХДР. След инцидента ищецът трудно е преодолял стреса, предизвикан от инцидента- не е спял спокойно след него, появило се е продължително безпокойство и лесна раздразнителност, които не са били наблюдавани преди това.

Претърпените болки и страдания, ежедневните затруднения в бита са дали негативно отражение и са довели до срив на самочувствието му и тежък психически шок. Травмите са му причинили болки и страдания в момента на ПТП и след това в процеса на възстановяване. Във връзка с инцидента е образувано досъдебно производство срещу водача С. П..

За лек автомобил „Ауди 80“ е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

Ищецът е поискал от застрахователя да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, но такова не му е изплатено.

Затова ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000лв., в едно със законната лихва от 21.11.2015г. до окончателното му изплащане. Претендират се разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК и допълнителен такъв, ответникът не оспорва механизма на ПТП и вината на застрахования при него водач. Поддържа възражението си за съпричиняване, тъй като ищецът е нарушил чл.137а от ЗДвП, както и възражението си по чл.111, б. „б“ от ЗЗД по отношение на претенцията за лихва. Оспорва размера на иска за неимуществени вреди като счита, че е прекомерно завишен.

Безспорно е, че на 21.11.2015г. е настъпило описаното в исковата молба произшествие. Във връзка с него са съставени констативен протокол за ПТП, протокол за оглед от същата дата и фотоалбум.

Не се спори, че с влязла в сила присъда от 26.04.2021г. по нохд № 186/19г. на РС – Елин Пелин водачът на лек автомобил „Ауди 80“ С. П. е признат за виновен за ПТП, станало на 21.11.2015г., при което на ищеца са причинени телесни увреждания. Признато е, че той е управлявал МПС под въздействието на алкохол в кръвта от 1,6 промила. В присъдата са посочените травмите, получени от Г. Т..

3

Във връзка с твърденията в исковата молба досежно получените увреждания са представени и приети от съда медицински документи: епикриза от УМБАЛ „Св. Ана“ и история на заболяването.

Не се спори и е прието от съда за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за водача на лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ******** е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество и е била валидна към датата на настъпване на ПТП.

Допусната е комплексна медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от лекар КСМД и автоекспрет. Вещото лице - лекар е установило настъпилите травми от пътния инцидент за ищеца: открита черепномозъчна травма, изразяваща се в голяма разкъсно-контузна рана в тилната област на главата с подлежащо счупване на тилната кост, което увреждане е осъществило пряка комуникация между черепната кухина и околната среда и по своя медико- биологичен характер представлява нараняване, приникващо в черепната кухина. Това е временно разстройство на здравето неопасно за живота. Гръдна травма, изразяваща се в контузия на гръдния кош и счупване на осмо и девето ребро в дясно, аксиларно. Това е увреждане причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота. Вещото лице е посочило предприетото лечение и възстановителния период. Посочило е, че няма данни в кориците на делото, които да удостоверяват наличие на усложнения, поради което вещото лице е приело, че здравето на ищеца е добро и без остатъчни прояви. Няма невъзстановени увреди. Към момента ищецът може да има липса на чувствителност и чувство на изтръпване в областта на разкъсно- контузната рана. В автотехническата част вещото лице е посочило механизма на ПТП, както и че управлявания от ищеца автомобил е бил оборудван с триточкови предпазни колани за всички седящи места.

Според вещите лица той би получил травмите с или без поставен предпазен колан.

Съдът възприема заключението в частта на автотехническата експертиза като компетентно, обективно, безпристрастно, основаващо се на научните правила и професионалния опит. Не го кредитира в медицинската част, тъй като противоречи на събраните по делото медицински документи.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

4

Свидетелят Т. Т. е син на ищеца. Желае да свидетелства. Заявява, че през 2015г. баща му е пострадал при ПТП. Разбрал е за него един- два дни след като е станал инцидентът. Баща му е бил в болница „Св. Ана“.

Свидетелят е искал да го види, но винаги е отивал след времето за свиждане, тъй като е ходел след училище. Той, баща му и брат му живеят в едно домакинство. Брат му му е казал какво е станало и какви са травмите на баща му. След изписването от болница ищецът е бил много зле. Бил е с превръзка на главата и на ребрата, тъй като е имал счупени ребра и черепно- мозъчна травма. Едва е говорел, било му е трудно да диша и да се движи заради счупените ребра. Когато не е бил на училище, свидетелят му е давал храна, вода и лекарства. Баща му почти не се е движел, защото не е могъл.

Помагали са му да ходи до тоалетната. Най- тежкият период е бил около дватри месеца. След 4-5 месеца е започнал да се оправя. Баща му е започнал да заеква от време на време и това е и до сега. В началото често му се е виело свят. Инцидентът е повлиял на шофирането, станал е по- предпазлив и малко се притеснява докато е на пътя. Започнал е да шофира отново след като се е върнал на работа, защото е трябвало да ходи по различни обекти и да сглобява мебели. В момента от време на време му се вие свят и има леки болки.

Съдът кредитира частично показанията на свидетеля като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излага. Не им дава вяра в частта, в която твърди, че след инцидента ищецът е започнал да заеква и това е останало и към момента, тъй като противоречат на събраните доказателства.

Прецени ги при условията на чл.172 от ГПК, но ги счита за достоверни в останалата част.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв. В уважената част решението е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция е допусната медицинска експертиза, изготвена от вещо лице- неврохирург. То е установило получените от ищеца травматични увреждания: черепно мозъчна травма, състояща се от: мозъчна контузия средна степен на тежест; двустранно линейно счупване на тилната кост парамедиално; лек мозъчен едем; счупване на основата на черепа в средната черепна ямка в дясно; разкъсно- контузна рана в областта на дясната 5 ушна мида; голяма по тип скалп обилно кървяща разкъсно- контузна рана на тилната област на главата с разкъсване на тилната артерия. Травма на гръдния кош със счупване на осмо и девето ребро в дясно без развитие на хемо- или пневмоторакс и дихателна недостатъчност. Вещото лице е посочило, че черепно- мозъчната травма по своя медико-биологичен характер е причинила на ищеца временно разстройство на здравето, опасно за живота. Фрактурата на ребрата е била неопасна за живота. Вещото лице е посочило продължителността на възстановителния период от двете травми, както и сегашното състояние на ищеца след извършен личен преглед.

Съдът възприема заключението като компетентно, обосновано, и безпристрастно, основаващо се на научни знания и професионален опит на експерта.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.226, ал.1 от

КЗ/отм/. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му на основанията, посочени в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.