Решение № 221 от 10.12.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Варна, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253000500640 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 640/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на В. Д. Ж., подадена чрез адв.

Б.Ж., против решение № 834/25.07.2025 г., постановено по гр.д. № 303/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен искът му по чл.2, ал.1, т.3 (с допусната ОФГ в диспозитива на решението и погрешно посочена т.4) от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди вследствие повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК, впоследствие преквалифицирано по чл. 133 вр. чл. 129, ал.1, вр. ал.1 НК, за което е оправдан с присъда № 47/24.08.2023г, постановена по ВАНД № 472/2023г. на Варненски окръжен съд за горницата над сумата от 4500 лв. до претендираните 50 000 лв.

Въззивникът е сочил, че решението в обжалваната му отхвърлителна част е неправилно – постановено при нарушения на процесуалния закон, в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД и е необосновано, като е молил за отмяната му в тази част с уважаване на иска до пълния претендиран размер и присъждане на сторените по делото разноски. Сочил е, че окръжният съд определил обезщетението за неимуществени вреди в необоснован, занижен и несправедлив размер, който не съответствал на присъжданите такива в съдебната практика като не отчел изключително негативното отражение на наказателното производство на взаимоотношенията му със 1 семейството, с приятели и в професионалната му реализация.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в осъдителната му част за осъждане на прокуратурата за заплащане на сумата от 4500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция възивникът, чрез адв.

Ж., е поддържал въззивната жалба, като разноски не е претендирал.

Прокуратурата на Република България, чрез прокурор А., е оспорила въззивната жалба и по съображения за неоснованователност на оплакванията за занижен и необоснован съгл. чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението и такива за правилността на обжалваното решение в отхвърлителната му част е молила за потвърждаването му в същата част.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната част, а след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на производството пред окръжния съд е бил предявеният от В.

Д. Ж. срещу Прокуратура на Република България иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение от 50 000 лева за неимуществени вреди от повдигнато му обвинение за престъпление по чл.

129, ал.2, вр. ал.1 НК, впоследствие преквалифицирано по чл. 133 вр. чл. 129, ал.1, вр. ал.1 НК, за което е оправдан с присъда № 47/24.08.2023г., постановена по ВАНД № 472/2023г. на Варненски окръжен съд, ведно със законната лихва върху главницата считано от 08.12.2021г. – датата на повдигане на обвинение на ищеца за престъпление от общ характер до окончателно изплащане на задължението.

Прокуратурата на Република България е оспорила иска и е настоявала за отхвърлянето му, като релевантните възражения, предвид обжалваната понастоящем отхвърлителна част на решението, са тези наведени в съдебно заседание по размера на обезщетението.

Съдът е разгледал и е изложил мотиви по иск с квалификация по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, но погрешно (при ОФГ) в диспозитива на решението е изписал квалификация по т.4.

Установено е със събраните доказателства (и по тези факти няма спор между страните), че на 08.12.2021г. ищецът (на ** години) е привлечен в качеството му обвиняем по ДП №537/2020г. по описа на Първо РУ – Варна при ОД на МВР – Варна за тежко престъпление (с предвидено наказание лишаване от свобода до 6 г.) по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК (умишлено причиняване на средна телесна повреда). В същия ден му е наложена мярка за неотклонение „подписка“. На 31.05.2022г. той отново е привлечен като обвиняем по същото наказателно производство, но за престъпление по чл.133, вр. чл. 129, ал.1, вр. ал.1 НК – нетежко такова (с предвидено наказание до 1 година лишаване от свобода), за причиняване на средна телесна повреда по 2 непредпазливост. На 28.07.2022г. са му предявени материалите по досъдебното производство за престъплението по чл. 133 вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК. На 09.08.2022г. с постановление на

ВРП е предложено освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъплението по чл. 133, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК. Предложението е внесено в съда и е образувано АНД № 3227/2022г. на ВРС. Ищецът е участвал лично в три от общо четирите открити заседания (на 11.10.2022г., 08.11.2022г. и 24.01.2023г.). С решение № 131/24.01.2023 г., В.

Ж. е признат за виновен в извършване на престъплението по чл.133 вр. чл.

129, ал.2 вр. ал.1 НК и е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба от 1000 лв. По негова жалба, делото е пренесено пред окръжния съд и е образувано ВАНД № 472/2023г. на ВОС.

Делото е приключило в едно съдебно заседание с участие на ищеца (на 29.08.2023г.) и постановена окончателна оправдателна присъда № 47/24.08.2023г., с която решението на районния съд е било отменено и ищецът - признат за невиновен за престъплението по чл. 133 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК.

Установено е също така, че в релевантния период ищецът е работел като управител на търговско дружество. Той е с чисто съдебно минало, предвид данните за негово старо осъждане, за което е бил реабилитиран, считано от 19.02.2017 г., т.е. преди незаконното обвинение.

Цялото наказателно производство срещу ищеца е продължило от 08.12.2021 г. (привличането му като обвиняем) до 29.08.2023 г. (оправдаването му) около една година и осем месеца. За период около шест месеца, от 08.12.2021 г. до 31.05.2022 г., той е бил с обвинение за тежко умишлено престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК (до 6 г.л.св.), като за периода след това – от 31.05.2022 г. той е бил с обвинение по чл.133 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК за нетежко престъпление (до 1 г.л.св.), а от 09.08.2022 г. – вече и с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Т.е. в продължение на около година от целия период на наказателното производство ищецът е бил застрашен единствено от налагане на административна санкция – глоба.

Негативните емоционални преживявания на ищеца от незаконното обвинение в един обичаен за конкретния случай обем и интензитет, са доказани с показанията на свидетелите К. Хр. П. (фактически съжителстваща на съпружески начала с ищеца) и М. Хр. М. (служител в търговското дружество), а именно: след образуване на наказателното производство ищецът се променил, изпитвал безпокойство и притеснения, вдигал кръвно при призоваванията му в МВР, отказвал да комуникира и да излиза няколко месеца (така св. П.); на работа бил изнервен, което било нетипично за него, защото иначе бил спокоен човек; видимо бил притеснен (св. М.). Предвид изнесеното от тези свидетелки, че стресът и тревогите на ищеца са започнали веднага след инцидента, съдът приема, че част от негативните му преживявания са свързани именно с преживяното при инцидента, а не с повдигане на 3 незаконното обвинение, което е станало половин година след това.

Вещото лице Ц. по събраната по делото съдебно - психологична експертиза, след проведено изследване, е констатирал, че незаконното обвинение е оказало отражение върху ищеца като психична травма.

Личността му се характеризирала с емоционална стабилност, при която се разкривали натрупани във времето негативни емоции, свързани с воденото срещу него наказателно производство. Според експерта, обаче ищецът е функционирал в ежедневието си без сериозна дезорганизация и невъзможност да се справи с ежедневните изисквания на социалната среда. Според вещото лице при ищеца се наблюдавало леко социално отдръпване и липсвали данни, обосноваващи клинична намеса.

Законът предвижда отговорността за държавата за вреди причинени от действията на нейните органи, което означава, че между двете трябва да съществува причинно-следствена връзка, а това следва и от разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Същевременно не е въведено предположение за съществуването на такава връзка, поради което по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК същата трябва да бъде доказана, извън случаите, когато се претендират вреди в рамките на обичайните такива. В случаите, когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение то те трябва да бъдат доказани от ищеца по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК.

В случая няма доказани по-големи от посочените по-горе вреди за ищеца.

Няма медицинска документация, нито други доказателства, установяващи увреждане на здравословното му състояние в пряка връзка с обвинението, поради което и изолираните показания на свидетелката П. за отключване на заболявания на краката, съдът не кредитира. Няма твърдения, а и доказателства за широко медийно разгласяване на наказателното производство, няма данни за значимо уронване на чест и достойнство в обществото и в социалния му кръг и среда, за провал в професионалната реализация, за изолация, за разрив в семейството и в отношенията с близките и приятелите, както и за промяна в обичайния му начин на живот по-големи от посочените по-горе. Затова и предвид липсата на доказателства за търпени от ищеца вреди, над посочения обичаен за конкретния случай обем, съдът намира за неоснователни оплакванията на въззивника – ищец в тази връзка.

Предявеният иск е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за претърпените неимуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно производство, приключило с оправдаването му.

Искът е предявен срещу Прокуратурата на Република България, която действа като процесуален субституент на държавата. При преценката на претърпените от ищеца вреди следва да се има предвид, че отговорността на прокуратурата е обективна и се носи независимо дали вредите от 4 увреждащите актове са причинени виновно от длъжностни лица, както и това, че отговорността й обхваща вредите, които са в пряка причинно-следствена връзка с увреждащото действие. Отговорността на държавата за причинени от нейни органи вреди има гаранционно обезщетителен характер и не възниква по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия, а по силата за законова разпоредба. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно. Възникването на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая той е оправдаването на ищеца по повдигнатото му обвинение.

В настоящия случай държавата чрез Прокуратурата на РБ отговаря за вредите, причинени на ищеца от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за едно престъпление, първоначално – за тежко такова по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК, впоследствие преквалифицирано в нетежко такова чл.133 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното преследване, както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. По въпроса за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и точното прилагане на принципа за справедливост отговор е даден в задължителната тълкувателна практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 11 /раздел ІІ от мотивите/ от ППВС № 4/1968 г., т. 11 и 13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК, и основаната на нея, трайно установена практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, формирана по реда 5 на чл. 290 ГПК /напр. решение № 158/2012 г. по гр. д. № 708/2011 г. на IV г. о., решение № 186 от 21.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1780/2017 г., III г. о., решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., ІV г. о., решение № 281 от 30.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 582/2018 г., IV г. о., ГК, решение № 388 от 21.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1960/2023 г., III г. о., решение № 192 от 27.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4814/2022 г., ІV г. о., решение № 234 от 17.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 889/2023 г., ІV г. о., решение № 377 от 19.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4064/2023 г., III г. о., ГК, и др. Според тази константна практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства – критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, какъв е техния вид /извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган, при завишени изисквания за почтеност, и е изпълнявана работа, свързани с отговорности в публичен интерес/ и дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за неотклонение – нейният вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус; съдебното му минало; разгласяване на обвинението и публичност /като се отчита спецификата на професията на пострадалия – когато обществото има оправдано завишени 6 изисквания към морала и спазването на закона от изпълняващите я лица/.